Решение № 13656 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14033/2015 г.

Решение № 13656 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14033/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 175, ал. 2 АПК. С решение № 2141/20.10.2015 г. постановено по адм. дело № 469/2014 г. Административен съд - В. не е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1917/25.07.2014 г. по адм. дело № 469/2014 г. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. с искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се поправи диспозитива. Касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд в нарушение на чл. 224 от АПК не е изпълнил указанията на касационната инстанция за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 АПК. Счита, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на първоинстанционния съдебен акт, в частта, в която е отменен ревизионния акт относно установените задължения по ЗКПО за 2009 г. Твърди, че диспозитивът следва да бъде поправен като се отменят установените задължения за корпоративен данък за сумата над 14509.86 лева до 45 487.82 лева и лихви в размер на 16 497.20 лева, вместо постановената от съда отмяна на задълженията за 2009 г. изцяло. Ответникът - М. М. ООД не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, с което се отказва поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 175, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 във връзка с чл. 175, ал. 2 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С решение № 1917/25.07.2014 г. по адм. дело № 469/2014 г., Административен съд - В. е отменил издаденият на М. М. ООД ревизионен акт в частта на установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. в размер на 45 487.82 лева и лихви от 16 497.20 лева, както и за 2010 г. за сумата над 30 246.88 лева до пълния размер от 39 831.83 лева и над 7 848.25 лева - лихви до пълния размер от 10 335.29 лева и е отхвърлил жалбата в останалата част. С решение № 9391/10.09.2015 г. по адм. дело № 12418/2014 г. Върховният административен съд, първо отделение е върнал делото на Административен съд - В. за изпълнение на процедурата по чл. 175 АПК във връзка с доводите на директора на дирекция ОДОП - В. за противоречие между мотивите на съда и диспозитива на решението относно размера на корпоративния данък за 2009 г. С обжалваното решение съдът е приел, че не е налице очевидна фактическа грешка в решението относно размера на отменените задължения за корпоративен данък за 2009 г. В мотивите е посочено, че дължимият корпоративен данък за 2009 г. е в размер на 14 509.86 лева, което е с 965.86 лева по-малко от декларирания от дружеството данък по ЗКПО за същия период т. е. прието е, че декларираният данък е в по-голям размер от дължимия. В мотивите на решението е формиран краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в частта, в която се определят допълнителни задължения за корпоративен данък за 2009 г. - главница и лихви. С диспозитива съдът е отменил изцяло обжалвания ревизионен акт по отношение определените задължения по ЗКПО за 2009 г. Решението е правилно постановено. С ревизионния акт са установени задължения за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 45 487.82 лева и лихви от 16 168.20 лева. Размерът на допълнително определения корпоративен данък и съответните лихви е формиран като разлика между определения в акта като дължим данък по ЗКПО за 2009 г. в размер на 60 963.54 лева и внесения от М. М. ООД данък в размер на 15 475.72 лева. При постановяване на решението, чиято поправка се иска, съдът е приел, че дължимият данък е 14 509.86 лева, при деклариран от ревизираното лице данък от 15 475.72 лева и е формирал извод за незаконосъобразност на допълнително определения корпоративен данък в пълния му размер по ревизионния акт. Диспозитивът на решението, с което данъкът от 45 487.82 лева и съответните лихви изцяло съответства на така изложените мотиви. При постановяване на решението, чиято поправка се иска съдът не е приел наличието на допълнително задължение за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 14 509.86 лева представляващо разлика между дължим данък и деклариран данък. Неоснователни са доводите за нарушение на чл. 224 АПК. Нормата е приложима при отмяна на съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане. В случая касационната инстанция видно от мотивите и диспозитива на решението е приела, че доводите в касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. В. за противоречие между мотивите и диспозитива на решението следва да бъдат разгледани по реда на чл. 175 АПК. Съдът не е давал указания за наличие на явна фактическа грешката. Преценката за това е извършена от първоинстанционния съд съгласно чл. 175, ал. 1 АПК. По тези съображения решението, с което се отказва поправка на очевидна фактическа грешка следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,