Решение № 7162 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7253/2017 г.

ВАСIV отделение10.06.2020 г.докладчик Добринка Андреева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Горбанова от [населено място], против заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, понастоящем министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., в частта, с която извън него са останали части: 1, 6 ха от парцел с идентификатор 23902-102-1-2 с декларирана площ от 6, 01 ха, 1, 34 ха от парцел с идентификатор 23902-507-1-1 с декларирана площ от 5, 07 ха, 0, 17 ха от парцел с идентификатор 23902-102-2-8 с 2 с декларирана площ 6, 95 ха и 0, 12 ха от парцел с идентификатор 23902-549-1-5, с декларирана площ от 6,78 ха, с обща площ от 3, 23 ха, заявени за подпомагане и намиращи се в землището на с. Д., общ. Р. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Горбанова от [населено място] за разноски по настоящото дело. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд, петчленен състав, с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 7162 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7253/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145-178 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на М. Горбанова от [населено място], против заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, понастоящем министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., в частта, с която са изключени части: 1, 6 ха от парцел с идентификатор 23902-102-1-2 с декларирана площ от 6, 01 ха, 1, 34 ха от парцел с идентификатор 23902-507-1-1 с декларирана площ от 5, 07 ха, 0, 17 ха от парцел с идентификатор 23902-102-2-8 с 2 с декларирана площ 6, 95 ха и 0, 12 ха от парцел с идентификатор 23902-549-1-5, с декларирана площ от 6, 78 ха, с обща площ от 3, 23 ха, заявени за подпомагане и намиращи се в землището на с. Д., общ. Р. В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваната заповед в оспорената част- като незаконосъобразна и да се задължи административния орган да издаде нова заповед за включване на процесните парцели с цялата им площ в окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Ответната страна - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрк. Петков, оспорва жалбата като неоснователна, с искане за отхвърлянето й. Жалбата е подадена в законноустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. В тази връзка съдът съобрази и т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на І и ІІ колегии при Върховния административен съд, съгласно която заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105 от 2006 г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски производител, който е заявил площи за подпомагане, с оглед на което има правен интерес да установи дали парцелите му попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", като това установяване е пряко свързано с възможността да получи субсидия за подпомагането, за което е кандидатствал. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Като прецени праворелевантните факти и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Между страните няма спор, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 ДР на ЗПЗП и е останал недоволен от заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 25, ал. 4 ЗА, чл. 33 а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16 г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, актуализиран за 2016 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2016 г, отразяване на резултатите от теренни проверки и чрез разглеждане на подадени възражения. Не се спори и че с предходна заповед № РД 46-21/24.01.2017 г. министърът на земеделието и храните е одобрил обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2016 г., като част от СИЗП, актуализиран за 2016 г. чрез дешифрация на нова ЦОФК на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2016 г. и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, в раздел ІV на която е указана възможността за земеделските стопани в 14-дневен срок от уведомяването да подадат възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2016 г., от която възможност оспорващият се е възползвал. Подал възражение с вх. № РД-06-321 от 09.02.2017 г. срещу заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен проекта на специализирания слой. Във възражението си е посочил 4 броя парцели с идентификационните им номера, в които е описал частите от тях, които не попадат в специализирания слой. Възражението е разгледано и прието за частично основателно, като общата недопустима площ е намалена от 3, 61 ха на 3, 24 ха. Със заповед № РД 46-141 от 1.03.2017 г. министърът на земеделието и храните, на основание чл. 25, ал. 4 ЗА, чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16 г, ал. 4 от Наредба № 105 е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", за кампания 2016 г., като част от СИЗП. С оглед частично неуваженото възражение срещу проекта на специализирания слой, оспорващият подал жалбата си срещу процесната част от заповедта на министъра на земеделието и храните. Административният орган по повод на образуваното съдебно производство е изготвил писмо с изх. № 94-875 от 26.04.2017 г. на директора на Дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделските парцели" в Министерството на земеделието, храните и горите, в което пояснява, че един/а именно парцел с идентификатор 23902-507-1-1 /от оспорените парцели попада в частта от територията на страната, покрита със сателитни снимки от същата 2016 г. И за тази територия е извършена дешифрация на актуална Цифрова ортофото карта, а за останалите три парцела са извършени теренни проверки, при които е установено, че процесната площ на парцелите попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", поради негодност- според критериите в Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ/чл. 2, ал1, т. 1 и чл. 5, ал. 1/. По делото са представени доказателства на оптичен носител, от които е видно, че изключването на оспорените парцели е в резултат от дешифрирането на ЦОФК и извършените теренни проверки за референтната година, при които е установено, че части заявените за подпомагане парцели не отговарят на критериите за подпомагане поради неподдържане. В изпълнение на указанията на съдебния състав ответната страна е приложила и два броя протоколи от 10.10.2016 г. на извършени теренни проверки / л. 50 –л. 55 от делото/. За изясняване на фактите по спора и по искане на оспорващия съдът е допуснал, назначил и изслушал съдебно- техническа експертиза/л. 72 от делото/, заключението по която като компетентно и добросъвестно изготвено, съдът изцяло кредитира, като отчита техническата грешка на общата процесна площ-не 3, 24 ха, както е прието в него, а 3, 23 ха, както е посочил оспорващият. Заключението на вещото лице по делото напълно потвърждава изключването на процесните части от четирите парцела от специализирания слой. Вещото лице, в представеното заключение посочило, че за БЗС 23902-507-1-1 определянето на недопустимата площ е извършено на база дешифрацията на цифровата ортофото карта въз основа на актуално за 2016 г. самолетно заснемане. За останалите три парцела експертът е посочил, че са извършени теренни проверки със съответните замервания и са съставени съответните протоколи, като счита, че направените констатации съответстват на реалното състояние на тези имоти. Посочило, че причините за изключването на части от процесните четири парцела са наличието на повече от допустимата храстовидна растителност(невъзможно пашуване), както и по-голяма височина на тревостоя от допустимия. При тези данни по делото, настоящият състав направи следните правни изводи: При извършения контрол по реда на чл. 168 АПК, съдебният състав намира, че обжалваната част от заповедта на министъра на земеделието и храните е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 30 от ЗПЗП, за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, която се създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и горите - чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП. В изпълнение на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието, храните и горите е издал и Наредба № 105, според § 4 от заключителните й разпоредби. СИЗП и данните, включени в нея са посочени в чл. 33 от ЗПЗП. Според ал. 4 на същата норма данните в СИЗП се актуализират ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 от ЗПЗП. Специализираните теренни проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП, а това е редът визиран в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 105. В чл. 33 а, ал. 1 от ЗПЗП, в релевантната й редакция, е разписано правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП, а това е действалата към него момент Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В чл. 33 а, ал. 2 от ЗПЗП е посочено, че данните в СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП. От този преглед на нормативната уредба следва, че заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила-съобразяване с предвидения ред в посочените норми от ЗПЗП и чл. 16а и чл. 16 б от Наредба № 105. Известно е, че нарушението е съществено, когато ако не бе допуснато, административният орган е щял да достигне до различни от направените изводи, или когато е нарушено правото на защита на страната. В конкретния случай, с оглед доказателствата по делото данни, обуславящи извод за допуснато нарушение, не се откриват. Правото на защита на жалбоподателя също не е нарушено, защото той е подал възражение срещу заповедта, с която е одобрен проекта на специализирания слой, което не приложил, а освен това е упражнил и правото си на защита пред съда. Поради това настоящият съдебен състав намира, че възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта, предмет на жалбата, е неоснователно. Видно от данните по преписката, мотивите на заповедта, послужили за издаването й, се съдържат в приложенията към нея, а именно в протоколите за извършените теренни проверки и направените снимки при тях, както и от приложената самолетна снимка на дешифрираната ЦОФК на един от процесните парцели. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е и настоящият случай Обжалваната част от заповедта на министъра на земеделието и храните не е издадена в нарушение на материалния закон. Изводът в горния смисъл следва от констатациите в приложените по делото протоколи от 10.10.2016 г. за специализирани теренни проверки на място на физическите блокове, в който попадат три от процесните парцели, намиращи се в землището на с. Д., общ. Р., както и от данните на магнитен носител и снимки от извършено GPS заснемане на физическите блокове. Установеното състояние на спорните парцели не отговаря на критериите за подпомагане. От приложените снимки от GPS заснемането и приложената снимка от самолетното заснемане за 2016 г. ясно се вижда, че изключените парцели са неподдържани, невъзможно е пашуване и има повече от допустимата храстовидна растителност. Констатациите от дешифрирането на цифровата ортофото карта и резултатите от теренните проверки изцяло се потвърждават от заключението на вещото лице, поради което и това възражение, наведено в жалбата е неоснователно. Иначе казано, процесните площи правилно са определени като недопустими за подпомагане, респ. изключени от специализирания слой поради това, че има повече от допустимата храстовидна растителност(невъзможно пашуване) чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2, по-голяма височина на тревостоя от допустимия. - чл. 9, ал. 3 и чл. 4 от Наредба № 2, в първия, третия и четвъртия, както и че са установени повече от допустимата храстовидна и дървесна растителност в източната, централната и западната част във втория БЗС. О. това, съдът съобрази, че проверката на физическите блокове от страна на вещото лице следва да се извърши само чрез способите, използвани от административния орган за одобряване на окончателния специализиран слой, а не и чрез използването на други източници и информация, различни от използваните от административния орган. В този смисъл решение № 1407 от 31.01.2018 г., по адм. д. № 10655/2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. С оглед посоченото по-горе, по отношение на процесните парцели не е допуснато нарушение на материалния закон. Недопустимата площ е законосъобразно определена - от анализа на посочените норми, съпоставени с описаните писмени доказателства, не се установи обжалваната заповед в тази част да е постановена в нарушение на материалния закон. Впрочем констатациите, получени след дешифриране на ЦОФК и резултатите от извършените теренни проверки относно състоянието на процесната част от заявените парцели, не са били оборени от земеделския производител в производството пред административния орган при подаване на възражението. Те не бяха оборени по надлежния ред и в производството пред съда по оспорване на заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., поради което и законосъобразно са останали извън допустимия за подпомагане слой, т. е. няма основание да се приеме, че оспорената заповед не е съобразена с приложимия материален закон. По тези съображения настоящият състав намира, че при постановяване на процесната заповед в оспорената й част не са допуснати нарушения, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. С оглед този изход на спора и чл. 143, ал. 4 АПК, искането на оспорващия за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 предложение последно от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 16