Решение № 2 от 2.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 630/2008 г.

Решение № 2 от 2.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 630/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по депозирана на 28.02.2008 г. по реда на чл. 34, ал. 2 ГПК (отм.) касационната жалба на "Н. В. Искането за отмяна на въззивното решение се основава на твърдението, че същото е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - чл. 87 ЗЗД и чл. 228 ЗЗД. Позовава се и на нарушения на процесуалния закон, състоящи се в обсъждане на преклудирани доводи и възражения на "Пътни строежи" А., както и в необсъждане на релевантни за спора доказателства, ангажирани от него. Касационната жалба е допустима по смисъла на чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.). Ответникът по касационната жалба "Пътни строежи" А., чрез представен по делото писмен отговор, изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 ГПК (отм.) на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд - Търговска колегия приема следното: Жалбата е неоснователна. П. са от "Н. В. - обективно съединени искове по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД при условията на частичност. Между страните е сключен на 24.09.2004 г. договор за наем на трошачна инсталация, представляваща комплект от челюстна, роторна трошачка и пресевна инсталация с възможност за производство на фракции при 24-часов работен режим. Постигнато е съгласие за наемна цена по 3700 лв. за всеки работни 24 часа, като времето през което инсталацията е в ремонт или в престой по вина на наемодателя, наем не се заплаща. Договорено е авансово плащане на сумата 30000 лв., както и още 20000 лв. в срок до 15.10.2004 г. . 200 лв. месечно. Включена е клауза за неустойка, дължима от неизправната страна, като размерът на неустойката е 2% на ден от срока, но не повече от 20% от обема на договора. Окръжният съд е бил сезиран с искането на наемодателя Н. В. По реда и в срока на чл. 104 ГПК (отм.), "Пътни строежи"А. е предявил насрещни обективно съединени искове: 1. С правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 14066 лв.; 2. С правно основание чл. 55, ал. 1 вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД за сумата 36000 лв. Последователно подържаната от него теза е, че инсталацията е била в лошо техническо състояние, поради което почти през цялото времетраене на договора се налагали ремонти и не могла да бъде ползвана по предназначение. Това мотивирало наемателя да отправи на 23.11.2004 г. писмено изявление до наемодателя, че ще счита договора за развален. Безспорно е обстоятелството, че инсталацията е била демонтирана и прибрана от наемодателя. Първоинстанционният съд е приел, че всички искове са неоснователни. Както бе посочено по-горе, ПАС е бил сезиран с въззивните жалби и на двете страни. Приел е, че първоначалните искове са неоснователни, а от насрещно предявените, първият - основателен изцяло, а вторият - до размера на 14968.75 лв. Настоящата съдебна инстанция счита, че жалбата е неоснователна поради следното: Не са налице такива процесуални нарушения, които да са обусловили крайните изводи по въззивния акт. Твърдението на касатора се състои в това, че била депозирана допълнителна въззивна жалба (преди с.з.) препис от която не му бил връчен и доводите по нея заобикаляли преклузивния 14-дневен срок. Всъщност, невръчването на препис от въззивната жалба не съставлява порочно процесуално действие на съда, освен ако не би се касаело до изричен отказ от размяна на книжа, който от своя страна да е довел до нарушаване на правото на страната на защита. При поискване, страната би могла да се снабди с препис от допълнителната въззивна жалба във всеки момент на въззивното производство. На второ място с изтичането на срока по чл. 197 ГПК (отм.) се преклудира правото на страната да обжалва решението в друга негова част (ако не е обжалвано изцяло), но не и правото и да прави искания или въвежда допълнителни доводи по отношение твърдяната неправилност/недопустимост на първоинстанционния акт в обжалваната му част. Не съставлява нарушение на процесуални права и допускането от състав на ПАС на обезпечение на насрещния иск в същото съдебно заседание, тъй като становището на противната страна по искането за обезпечение е ирелевантно. Тя има право да обжалва допуснатото обезпечение, но противопоставянето и при евентуално направено искане за налагане на обезпечителна мярка е без значение. Неоснователни са и доводите свързани с неправилността на въззивния акт. Преди всичко, касаторът неправилно тълкува разпоредбата на чл. 88, ал. 1, предл. 1 ЗЗД като приложима към процесния договор. Касае се за наемен договор с еднократна престация на наемодателя (предаване държането на веща), авансово плащане на част от наемната цена и периодично плащане на наемната цена за периода на държане на вещта. Т.е. квалификацията "договор за периодично или продължително изпълнение" по отношение на който развалянето няма обратно действие е неприложима. Като освен това не се касае и за обратно действие, тъй като се дължи връщане на отпаднало основание на тази част от авансово платената наемна цена, която надхвърля действителното времетраене на наемния договор. Неправилно е и тълкуването на неустоечната клауза. Тезата е, че понеже бил неясен обемът на работата - неустойката била "недоговорена" т.е. заплащането и не се дължи. Вярно е, че терминът "обем работа" е непрецизен, но както нееднократно бе посочено - касае се за наемен договор, съществените елементи на който е естеството на разменените престации - държане на вещ и цена. И двете са конкретно определени. Не е предмет на договора "изработване от наетата инсталация на определен обем фракции", за да бъде съотнесен термина "обем работа" към реалното количество фракция. Договорена е цена за определен период и неустойката е функция от тези два компонента, като хипотетичния обем фракция, който би могъл да бъде изработен за периода в най- благоприятния случай би бил само спомагателен елемент спрямо определяне на неустойката на база на договорената цена. Но дори да би се приело, че неустойката се дължи на база действителен обем работа, то и в този случай, макар и не конкретно определен, той е определяем с оглед капацитета на конкретната машина. Що се касае до доводите, свързани с преценката на гласните доказателства, размера на изработената фракция и изчисленията относно действителния период на работа на инсталацията, въззивният съд е взел предвид всички представени по делото писмени и гласни доказателства и експертни заключения. Поради изложените съображения, съдът счита, че не са налице предвидените в закона основания за касиране на решението и то ще следва да остане в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани и не се присъждат. Предвид на горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т.о.