Решение № 12 от 26.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 896/2020 г.

Решение № 12 от 26.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 896/2020 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас Иванчев Производството по реда на чл. 346, т. 1 от НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим – Д. С., срещу решение № 10286/19.08.2020 г., по ВНОХД № 291/2020 г., на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена изцяло присъда № 7/02.03.2018 г. по НОХД № 705/2016 г. на Софийски окръжен съд. В касационната жалба се ангажират основанията, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. С изрична писмена молба подсъдимият иска прекратяване на наказателното производство поради изтичане на предвидената в закона абсолютна погасителна давност за наказателно преследване. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание поддържа становище за необходимост от прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност за наказателното преследване. В случай на невъзприемане на този довод, прокурорът посочва, че се съгласява с доводите, изтъкнати в жалбата на подсъдимия. Касаторът, редовно призован, явява се лично и се представлява от защитник, който поддържа искането за прекратяване на наказателното производство. Подсъдимият поддържа същото становище. При последната си дума подс. П. заявява, че желае да се прекрати наказателното производство, водено срещу него, поради изтекла давност за наказателно преследване. Върховният касационен съд взе предвид обстоятелствата, характеризиращи поддържаното обвинение – за деяние, извършено в периода от неустановена дата през 2000 г. до неустановена дата през 2005 г. в [населено място] и квалифицирано като престъпление по чл. 252, ал. 2, пр. 2-ро, вр. ал. 1-ва, пр. 1-во от НК и се съобрази с предвиденото в закона наказание – лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество. Касаторът е заявил и потвърдил изричното си желание производството да бъде прекратено. Съдът взе предвид нормата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като преследваното деяние се наказва с лишаване от свобода до десет години. Предвидения давностен срок е също от десет години, като при спиране или прекъсване на давността, съответно започването на изтичане на нова давност във втория случай, законодателят е предвидил максимален срок за наказателно преследване на наказуемите по този начин престъпления от 15 години, с една втора повече от първоначално предвидения. Това се урежда в изричната норма на чл. 81, ал. 3-та от НК. Независимо от неуточнения в обстоятелствената част на обвинението краен срок на извършване на престъплението – неустановена дата през 2005 г., във всички случаи давността е изтекла към 2020 г., когато са изминали повече от 15 години, дори и при най-неблагоприятното фактическо положение за дееца. Това изисква приложението на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК за прекратяване изцяло на образуваното наказателно производство. В тази връзка както въззивното решение, така и постановената осъдителна първоинстанционна присъда следва да бъдат отменени, а наказателното производство - прекратено. На основание изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 2-ра и чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК съдът