Решение № 1865 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9237/2018 г.

Решение № 1865 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9237/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Атанасов от [населено място], против решение № 952 от 21.05.2018 г., постановено по адм. дело № 518/2017 г. по описа на Административен съд Благоевград. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради неспазване на материалния закон и необоснованост. Ответникът – Л. Дончев, чрез адв. Михайлова като процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за водене на делото пред касационната инстанция. Ответниците – Общински съвет Сандански и И. Дончев не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отменено решение № 170 по Протокол № 6 от 27.04.2017 г. на Общински съвет Сандански, с което е дадено съгласие за отмяна на решение № 17 от 22.01.2009 г. на Общински съвет Сандански за допускане на процедура по изменение на действащия план за регулация на с. Лиляново на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), като отпадне предвидена, но нереализирана ивица за озеленяване поради неизвършена процедура за отчуждаване. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и при неспазване на установената форма. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК един от задължителните реквизити на административния акт е посочването на фактическите и правни основания за издаването му. Разпоредбата е императивна и неизлагането на мотиви има за последица неговата отмяна. Липсата им представлява съществено нарушение на изискванията за форма. Мотивирането на акта е задължение на административния орган и следва да се съдържа в него или в преписката по издаването му. В случая това задължение не е изпълнено. В оспореното решение като фактическо основание е посочено единствено подаденото от жалбоподателя заявление. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, определяща само вида на актовете, които се приемат от общинския съвет. Липсва правното основание за волеизявлението на органа за отмяна на предходно решение от 2009 г., което по съществото си може да се приравни на отказ за допускане на процедура за изменение на подробния устройствен план - ПР. Основанията за изменение на действащ подробен устройствен план се съдържат в разпоредбата на чл. 134 ЗУТ. Нито в оспореното решение на общинския съвет, нито в преписката по издаването му може да се извлече конкретната хипотеза, обосноваваща постановения отказ. В производството по оспорване на административния акт се проверява дали изложените в него факти и обстоятелства изпълняват изискванията на приложимата правна норма и съответстват ли на посоченото правно основание. Липсата на мотиви лишава съда от възможността да прецени неговата законосъобразност, в какъвто смисъл са изводите в обжалваното решение. Излагането на съображения от страна на жалбоподателя в съдебния процес не може да замести мотивите на административния орган. Липсва и яснота в какво производство се е произнесъл общинският съвет - в такова по отмяна на влязъл в сила акт или в процедура по реда на чл. 135 и сл. ЗУТ, което препятства и проверката относно неговата компетентност. Неоснователно е възражението на касатора, че оспорването срещу решението на органа е просрочено. Както правилно е приел съдът, в него не се съдържа указание пред кого и в какъв срок може да се подаде жалба. Затова в случая е приложим чл. 140, ал. 1 АПК, поради което срокът за обжалване е спазен. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото искането на ответника Л. Дончев за присъждане на разноски за настоящата инстанция е основателно. Касационният жалбоподател следва му да заплати претендираното и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева съгласно представения договор за правна помощ и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,