Решение № 5898 от 5.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Паунов, от гр.Кюстендил, чрез адв. Мандиков, срещу решение 48 от 16.01.2023г., постановено по адм. дело 766/2022г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за изменение на КККР материализиран в писмо изх.94-66/2/ от 13.07.2022г. на Началника на СГКК Софийска област. Изразява се несъгласие с обжалваното решение, без да се сочат конкретни касационни основания. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът Началника на СГКК Софийска област не взима становище по касационната жалба, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Ответниците Й. Николова, В. Илиев и В. Граматикова не взимат становище по касационната жалба, не се явяват в съдебно заседание и не се представляват. Ответникът П. Илиева не се явява в съдебно заседание, но се представлява от адв. Александров, чрез който взима становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба на П. Паунов, срещу отказ за изменение на КККР, одобрена със Заповед РД-18-9/15.03.2016г., досежно имоти с идентификатори 32411.500.430, 32411.500.237, 32411.500.153, 32411.500.152, 32411.500.151, 32411.500.150, 32411.500.146, 32411.500.144, материализиран в писмо изх.94-66/2/ от 13.07.2022г. на Началника на СГКК Софийска област. Съдът констатирал, че административното производство е започнало по заявление рег. 01-523688 от 20.09.2021г., подадено от наследниците на Л. Попова, сред които и жалбоподателя. Като легитимиращ документ за собственост било приложено влязло в сила съдебно решение 229/05.05.1995г. по гр.д. 770/1994г. на Районен съд Сливница и издадено въз основа на него Решение 0659/17.07.1998г. на Поземлена комисия гр.Сливница. С последното на наследниците на Л. Попова е било възстановено правото на собственост върху ливада от 2,2 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], община Сливница, която е включена в имот пл.28 по сега действащия план, като части от него са включени в парцели I, XI, XV, XVI и XVII от кв.16 по плана на селото. Не се спори по делото, че тези парцели са записани в действащия КР на имената на различни лица от кръга на наследниците на Л. Попова. Заинтересованите лица са били уведомени за подаденото заявление и срещу исканото изменение са постъпили възражения от лицата, конституирани и в съдебното производство. За да отхвърли жалбата, първоинстанционния съд приема, че оспорената заповед, е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Обсъдил е и се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя. Приел за основателни изводите на административния орган, материализирани в процесния отказ, за наличие на спор за материално право между лицата подали възражения и жалбоподателя П. Паунов, касаещ частта от проекто имоти с идентификатори 32411.500.430, 32411.500.237, 32411.500.153, 32411.500.152, 32411.500.151, 32411.500.150, 32411.500.146, 32411.500.144 по действащата КККР за [населено място], община Сливница, който не е разрешен по съдебен ред с влязъл в сила съдебен акт. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие, по аргумент от чл.54, ал.2, изр.1 от ЗКИР, на волеизявлението по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР за отстраняване на непълнота или грешка в кадастъра до решаването му по съдебен ред, каквото не е било налице нито към издаването на процесния отказ, нито към момента на постановяване на съдебното решение. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че се касае за производство за изменение на КК и КР, инициирано като такова по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, изразяващо се в промяна границите на процесните поземлени имоти в съответствие с границите на поземлен имот с пл. 28 по сега действащия план, като части от него са включени в парцели I, XI, XV, XVI и XVII от кв.16 по плана на [населено място]. Правилно съдът е приел, че тези имоти са съсобствени на наследниците на Л. Попова и са записани в действащия КР на имената на различни лица от кръга на тези наследниците. Пред административния орган, чрез депозирани възражения, е изразено изрично несъгласие за процедиране на това изменение. Налице е липса на съгласие между съсобствениците на имотите, предмет на процесния отказ, за допускане на исканото изменение на КККР, който спор има характер на спор за материално право по смисъла на чл.52, ал.1, т.3 от ЗКИР. Съгласно нормата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър правилно, с процесното писмо, е отказал изменението на кадастралната карта и регистри. Първоинстанционният съд правилно и в съответствие с материалния закон е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение