Решение № 6050 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1919/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. Д., гражданин на Сирия, чрез адв. М.Икономов, против решение 75 от 06.01.2025 г., постановено по адм. дело 1370/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А.Джидаан, гражданин на Сирия, против решение 11782/12.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяна на съдебното решение ведно със законните последици от това. Представя писмено становище. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), чрез пълномощник юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. М. Д., гражданин на Сирия, против решение 11782/12.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представени са и справки относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска Арабска Република. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административния съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържание, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Административния съд е приел за правилен извода на административния орган, че по отношение на чужденеца не е било реализирано визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. А.Д. е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността към определена социална група. А сочещите от страна на кандидата причини, съдът е приел, че не следва да се приемат за правно значими за търсения вид защита, тъй като не обосновават опасения от преследване. Заявения от чужденеца основен мотив за напускане на Сирия е общата обстановка на несигурност в страната. На последващо място административния съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход чужденеца да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко насилие или унизително отнасяне, или наказание. От друга страна съда е приел, че липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелства предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административния съд е приел за правилни изводите на административния орган, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Това се потвърждава от наличната информация в справките за актуалната обстановка в Сирия, от която е видно, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия. Решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от съдебния състав, и които, предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити чрез отразяване на фактическите и правните основания за издаването му, без допуснато нарушение на административнопроизводствените правила противно на твърдяното от касатора. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В изложената бежанска история не се установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеца история при провеждане на интервюто на 13.08.2024 г., първоинстанционният съд правилно приема, че А.Д. не е бил обект на преследване. В бежанската си история чужденецът е заявил, че е напуснал Сирия поради войната и военните действия. Пред интервюиращия орган чужденецът не твърди да е лично заплашван в страната си на произход. Ето защо касационната инстанция намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че в твърденията на А.Д. пред интервюиращия орган не се съдържа конкретна информация за опасения от преследване. Поради това не се налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по добри условия за живот и реализация. В тази връзка настоящият съдебен състав, приема за правилен извода на първоинстанционният съд, че чужденеца, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведените с него интервюта, налагат извод за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на А.Д. Правилно Административен съд Хасково е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената отА.Д. бежанска история и актуална информация относно Сирия. Административен съд Хасково е обсъдил данните, дадени със справки с вх. вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. и ЦУ-1852/27.08.2024 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденеца непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността й в Сирия. Изрично е посочил, че не бил жертва на насилие, както и негови близки и роднини, заявил е че баща му не желае да напусне Сирия и е продължил да живее там. При отчитане на данните от представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г., от която се установява, че след свалянето от власт на президента Б. ал А. на 08.12.2024 г., 303 400 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 27.11.2024 г. 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, поради което може да се приеме, че нивото на сигурност в страната се е подобрило. По изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно, което, при липсата на установени други отменителни основания, налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,