Решение № 5105 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11024/2017 г.

Решение № 5105 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11024/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - С. при ЦУ на НАП, съгласно заповед № 1418/17.05.2017 г. на изп. директор на НАП, против решение № 5036 от 27.07.2017 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 4340/2016 г., в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221714002515-091-001/17.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 492/25.03.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, относно начисления ДДС за данъчния период м. август 2014 г. в размер на 892 737.77 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Доводите на касатора са за неправилно приложение на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 25, ал. 2 и ал. 6 ЗДДС. П. се отмяна на решението на АССГ в оспорената част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в общ размер 23 954 лв. Ответникът по касационната жалба - "С. Б." ЕООД - със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. Б., ул. "М." №... - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Арабаджиев и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба срещу частта от решението, в която е отменен РА относно начисления ДДС за данъчния период м. август 2014 г. за разликата над 14 380.49 лв. до 892 737.77 лв., като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана, по същество, частично основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № Р-22221714002515-091-001/17.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 492/25.03.2016 г. на директора на Дирекция " ОДОП - С. при ЦУ на НАП с който на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 25, ал. 2 и ал. 6 ЗДДС е начислен данък за данъчния период м. август 2014 г. в размер на 892 737.77 лв., за данъчния период м. септември 2014 г. в размер на 50 911.20 лв. и за данъчния период м. октомври 2014 г. в размер на 1 029.11 лв. АССГ е отменил РА само в частта му, в която за данъчния период м. август 2014 г. е начислен ДДС за разликата над 14 380.49 лв. до 892 737.77 лв. В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена и РА е потвърден като законосъобразен. От страна на "С. Б." ЕООД решението не е обжалвано с касационна жалба в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против РА. Тъй като касаторът изрично е заявил в касационната си жалба, че оспорва решението в частта му, в която е отменен РА относно начисления с него ДДС за данъчния период м. август 2014 г. в пълния му размер от 892 737.77 лв., то същата е недопустима по отношение начисления в този данъчен период ДДС в размер на 14 380.49 лв., поради липсата на правен интерес от оспорването и тъй като в тази част решението не е неблагоприятно за него. Поради това съгласно чл. 210, ал. 1 АПК за страната не е налице право на обжалване. С оглед изложеното касационната жалба в посочената й част следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. За да отмени частично оспорения РА, АССГ е приел, че незаконосъобразно с него е начислен ДДС върху стойността на 89 140.72, т. асфалт, които според издателите му е произведен към 31.07.2014 г., но е вложен през м. август 2014 г., и за доставката му не е била издадена фактура /стр. 11 от ревизионния доклад/. От заключението на СТЕ се установява според него, че произведеният асфалт следва да се положи веднага след производството му с оглед техническите му особености като материал, т. е. няма как да е осъществена доставката му през д. п. м. август 2014 г. и данъкът е начислен без да е настъпило данъчно събитие. По отношение на данъка в размер на 14 380.49 лв. съдът е изложил съображения за това, че законосъобразно е начислен за д. п. м. август 2014 г. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК. РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в писмена форма и със съдържание, съответстващи на изискванията на чл. 120, ал. 1, т. 1 - т. 8 ДОПК. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, влияещи върху неговата законосъобразност. Правилно е приел, АССГ, че незаконосъобразно с РА е начислен ДДС върху стойността на 89 140.72, т. асфалт, който според мотивите му е произведен към 31.07.2014 г., но е вложен през м. август 2014 г. Според констатациите в ревизионния доклад /стр. 4/ готовата продукция /асфалтови смеси/ се заприходява в счетоводството на ревизираното дружество по сметка 303. В таблицата на стр. 5 е установено, че е произведен общо от всички видове асфалт през м. август 2014 г. - 117 489.79, т. Това е потвърдено и от вещото лице по назначената ССЕ, прието без оспорване от страните, в изготвената от него таблица № 3. От заключението му се установява, че по с/ка 303 "Продукция" към 1.08.2014 г. няма начално салдо, т. е. няма наличност. Според заключението на вещото лице по СТЕ транспортирането на асфалтовите смеси за дрениращо пътно покритие, които са горещи асфалтови смеси, до обекта следва да се извърши за не повече от 45 минути и положени в рамките на 60 минути /транспорт и полагане/, тъй като сместа е необходимо да бъде с температура от 170 до 150 С О при полагането й. Следователно, както е приел и първоинстанционният съд, експертното заключение изключва възможността 87 852.32, т. асфалт да е бил произведен през м. юли 2014 г., но положен през м. август 2014 г. Асфалтовите смеси са извозвани от производствената база на ревизираното дружество с експедиционни бележки, в които са вписани данни относно: дата, рег. номер на МПС, клиент, обект, вид смес и тегло. Същите са проверени от ревизиращия екип и от тях не се установява да е извозено количество 89 140.72, т. повече от произведените 117 489.79, т. с клиент "ПСТ Х." ЕАД за обект А. М., участък Лот - 2. Обстоятелството, че "С. Б." ЕООД в периода м. март - м. юли 2014 г. е произвело общо 239 140.72, т. асфалт от всички видове, но от Агенция "Пътна инфраструктура" са приети според сертификат за изпълнени СМР за периода м. април - м. юли 2014 г. като вложени на обекта само 150 000, т., не обосновава извод, че разликата над 150 000, т. до 239 140.72, т. е положена през д. п. м. август 2014 г. без да е фактурирана, поради което за доставянето й от "С. Б." ЕООД на "ПСТ Х." ЕАД следва да се начисли ДДС върху стойността й. В обстоятелствената част на касационната жалба не са изложени от касатора доводи за неправилност на изводите на АССГ по отношение на незаконосъобразността на РА в посочената част. Според него органите по приходите са доказали, че през м. август 2014 г. от ревизираното дружество не са фактурирани продажби на асфалт на стойност 2 328 554.52 лв. и дължимият ДДС е в размер на 465 710.90 лв. Видно от мотивите на РА на стр. 3 произведеното и нефактурирано от ревизираното дружество количество битумизиран трошен камък /БТК/ или асфалтова смес за основен пласт тип А0 за м. август 2014 г. е 90 670.56, т. на стойност 4 261 516.32 лв., от които 83 066.66, т. на стойност 3 904 133.02 лв. са приети от Агенция "Пътна инфраструктура", и 7 603.90, т. са нефактуриран остатък от произведеното количество за следващ период; произведеното и нефактурирано количество биндер е 10 238.60, т. на стойност 527 287.90 лв. и произведеното и нефактурирано количество асфалтобетон е 582.28, т. на стойност 36 250.64 лв., от които 518.36, т. на стойност 32 267.91 лв. са приети от Агенция "Пътна инфраструктура", и 63.92, т. са нефактурирано количество за следващ период. ДДС с РА е начислен само върху стойностите на приетите от Агенция "Пътна инфраструктура" количества /3 904 133.02 лв. + 527 287.90 лв. + 32 267.91 лв./. От ССЕ се установява, че в аналитичната партида 1.1. на сметка 303 "Продукция" за д. п. м. август 2014 г. е заприходена продукция БТК 44 797.28, т. На "ПТС Х." ЕАД е издадена фактура № 525/31.08.2014 г., с която е фактурирана продажба на 44 298.96, т. В аналитична партида 2.1. на сметка 303 е заприходена продукция БТК 1 031.52, т. Според вещото лице разликата между 44 797.28, т. и на 44 298.96, т., а именно 498.32, т. и 1 031.52, т. би следвало да са фактурирани в издадената на "ПТС Х." ЕАД фактура 483/31.08.2014 г. с предмет СМР, тъй като продукцията е изписана от сметка 303 срещу дебита на сметка 611 "Разходи за основна дейност". По отношение на тези 1 529.84, т. общо съдът е приел, че не са включени във фактурата 483/31.08.2014 г. и върху стойността им правилно е начислен ДДС в размер на 14 380.49 лв. Както беше посочено по-горе, в тази част решението е влязло в сила като необжалвано. Не се оспорва от жалбоподателя установеното от приходните органи в хода на ревизията, че през м. август 2014 г. е произведено количество 20 951.92, т. биндер /асфалтова смес за долен пласт на покритието 0/22/. От тях с издадената на "ПТС Х." ЕАД фактура № 525/31.08.2014 г. са фактурирани 10 713.32, т., а нефактурираното и предадено количество е в размер на 10 238.60, т. на стойност 527 287.90 лв. Не се оспорва също така, че е произведено количество 1 236.98, т. плътен асфалтобетон /асфалтова смес за свързващ пласт на съоръженията/, а е фактурирано 654.70, т. Не е издадена фактура за 582.28, т. на стойност 36 250.64 лв. В таблица № 3 на ССЕ са установени същите произведени количества, както и изписването им в д. п. м. август 2014 г. В края на периода сметка 303 е с нулево крайно салдо. При така установените факти правилно е прието от органите по приходите с РА /стр. 3/, че за реализираното количество биндер 10 238.60, т. на стойност 527 287.90 лв. и за реализираното количество 518.36, т. асфалтобетон на стойност 32 267.91 лв. не са издадени фактури в д. п. м. август 2014 г. и ДДС не е начислен. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция намира, че оспореното решение на АССГ е неправилно в частта му, в която е отменен РА относно начисления с него ДДС за д. п. м. август 2014 г. в размер на 111 911.16 лв. В посочената част решението следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "С. Б." ЕООД. За д. п. м. август 2014 г. с РА не е установен резултат ДДС за внасяне, а е намален декларираният ДДС за възстановяване, поради което не са определени и задължения за лихви, противно на заявеното от касатора в касационната жалба. С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния размер по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК предвижда, че юрисконсултското възнаграждение на администрацията се присъжда за всяка инстанция, поради което е неоснователно възражението на ответника по касация, че след като е присъдено такова за първонистанционното производство, не следва да се присъжда за касационната инстанция. Освен това разноските с първоинстанционното решение са присъдени по компенсация съобразно уважената от съда част от жалбата и отхвърлената част от нея. С касационната жалба решението не се обжалва в частта му за разноските. Изрично е заявено, че се обжалва в частта му, в която е отменен РА относно начислен ДДС за д. п. м. август 2014 г. в размер на 892 737.77 лв. На ответника по касация също следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съответно на отхвърлената част от касационната жалба. Мотивиран така и на основание чл. 210, ал. 1 вр. чл. 215, т. 4 и чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение