Решение № 6364 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10743/2013 г.

Решение № 6364 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10743/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София и Васил Йорданов Михайлов от гр. Перник, ул. "Пловдив" № 48 против Решение № 3826/07.06.2013 г., постановено по адм. д. № 9296/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 1202133/30.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД при ЦУ на НАП гр. София, потвърден с решение № 1825/27.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София, в частта в която е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 261.63 лв., ведно със съответните лихви, изменен е РА в частта, в която е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. съответно в размер на 1672.94 лв. и 5 931.86 лв., като вместо него определя данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. съответно в размер на 1 668.80 лв. и 5 776.92 лв., ведно със съответните лихви и е отхвърлена жалбата срещу РА в останалата му обжалвана част. Касаторът Д "ОДОП" гр. София обжалва съдебното решение в частта, отменяща РА № 1202133/30.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД при ЦУ на НАП гр. София, потвърден с решение № 1825/27.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София, в частта в която е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 261.63 лв., ведно със съответните лихви. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът Васил Йорданов Михайлов обжалва съдебното решение в частта, в която е изменен РА и е отхвърлена жалбата му срещу РА. Касаторът твърди, че решението в тази му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния данъчен закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяната на решението в тази част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба на лицето и за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция " ОДОП" гр. София. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбите са допустими, а по съществото им съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт в потвърдената му част, с който са установени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. общо в размер на 13 016.38 лева, ведно със съответните лихви за забава в размер на 5 007.94 лева. За да отмени РА по жалба на Васил Йорданов Михайлов съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен в частта, в която е определено задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 241.63 лв. и съответните лихви, като е приел за основателно възражението на жалбоподателя, че РА в тази му част е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 109 от ДОПК. Според посочената разпоредба не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 годни от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Съгласно чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) данъчно задължените лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, включително за дохода, обложен с еднократен годишен /патентен/ данък, в срок до 15 април на следващата година. В случая Васил Михайлов е следвало да подаде декларация за получени доходи през 2004 г. до 15.04.2005 г., като срокът по чл. 109 от ДОПК започва да тече считано от 1.01.2006 г. и изтича на 31.12.2010 г. Съдът е приел, че забраната за данъчен период - 2004 г., да не се образува ревизионно производство не е спазена тъй като ЗВР е издадена на 21.12.2011 г., т . е след изтичането на 5 годишния срок. Въз основа на тези съображения, административният съд е отменил РА в тази му част за задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 241.63 лв., ведно със съответните лихви. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Възприел е принципно фактическите и правните констатации и изводи на приходните органи. Съдът е счел, че събраните доказателства в хода на ревизионното производство и на съдебното производство не са достатъчни, за да оборят презумптивната вярност на фактическите констатации по ревизионния акт, уредена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните по време на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите и основанието и вида на установените задължения, след което е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя. Административния съд е разгледал подробно направените оплаквания за процесуалната незаконосъобразност на РА. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, поради което не намира за нужно да пресъздава отново същите. При извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК било установено, че за ревизираните периоди са налице обстоятелства попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК- налице са данни за укрити приходи или доходи и документите необходими за установяване на основата за облагане с данъци или са повредени до степен негодни за ползване. Органите по приходите са приели, че липсват доказателства за произход и наличност на сумата в размер на 257 000 лева, поради което при изготвяне на паричния поток за 2004 г. е прието, че липсва първоначална разполагаема сума. В хода на ревизията, органът по приходите е проследил хронологично извършваните разходи и получаваните приходи през ревизираните периоди 2004г-2009 г. При проследяване движението на паричните средства е установен недостиг на парични средства за всяка от ревизираните години. За 2004 г. е установен недостиг на парични средства в изготвения паричен поток за задълженото лице и съпругата му, в размер на 5 403.89 лв., като половината от установения недостиг в размер на 2 701.95 лв. е приета за данъчна основа за облагане с данък върху доходите. В резултат на извършеното облагане съгласно таблица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е определен допълнителен данък в размер на 241.63 лв. За 2005 г. е констатиран недостиг н парични средства в размер на 14 212.36 лв. и е определен допълнителен данък върху доходите в размер на 1 167.35 лв. За 2006 г. е констатиран недостиг н парични средства в размер на 15 644.06 лв. и е определен допълнителен данък върху доходите в размер на 1 241.28 лв. За 2007 г. е констатиран недостиг на парични средства в размер на 28 711.00 лв. и е определен допълнителен данък върху доходите в размер на 2 761.32 лв. За 2008 г. е установено несъответствие между имущественото състояние и получените доходи от лицето в размер на 33 458.80 лв. Във връзка с това обстоятелство е доначислен данък в размер на 1 672.94 лв. За 2009 г. е констатиран недостиг н парични средства в размер на 118 637.29 лв. и е определен допълнителен данък върху доходите в размер на 5 931.86 лв. Органът по приходите е приел, че са налице недекларирани доходи, които подлежат на облагане по смисъла на чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ (отм.). В резултат на това са формирани облагаеми данъчни основи, довели до определените допълнителни задължения, както следва: за 2004 г. -241.63 лв; 2005 г. -1 167.35 лв.; 2006 г. - 1 241.28 лв; 2007 г. - 2 761.32 лв.; 2008 г. - 1 672.94 лв. и 2009 г. - 5 931.86 лв. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК за преминаване към особения ред за облагане ревизираното лице е уведомено с уведомление № 53/11.04.2012 г. С издадения ревизионен акт в потвърдената му част, с който са установени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. - 2006 г. и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. - 2009 г. общо в размер на 13 016.38 лева, ведно със съответните лихви за забава в размер на 5 007.94 лева. Съдът е приел за верен размера на недостиг на парични средства от 16 688 лв. за 2008 г. и 57 769.15 лв. за 2009 г., определен от вещото лице и въз връзка с неоспорената по делото експертиза е изменил РА досежно данъка за 2008 г. и 2009г и е определил същия съгласно чл. 46 от ЗДДФЛ /в приложимата редакция за 2008 г./ съответно на 1 668.80 лв. и 5 6.92 лв. Така постановеното решение е неправилно в частта, в която е отменен РА, а в останалата обжалвана част съдебното решение е правилно и законосъбразно. Касационната инстанция намира, че с обжалваното съдебно решение неправилно и незаконосъобразно е отменен РА за установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 241.63 лв., ведно със съответните лихви. Основателно е твърдението в касационната жалба на Директора на Дирекция " ОДОП" гр. София, че ревизията за този данъчен период - 2004 г. не е възложена в нарушение на чл. 109 от ДОПК. ВАС многократно се е произнасял, че при повторна ревизия, каквато е настоящата, с отмяната на първоначалния РА се възстановява висящността на ревизионното производство, започнало с първоначалната заповед за възлагане, издадена преди изтичането на посочения срок /31.12.2010 г./. Съгласно чл. 109 от ДОПК /в сила от 01.01.2006 г./ не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 годни от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Следователно за данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за доходите, реализирани през 2004 г. е недопустимо да се образува ревизионно производство след 31.12.2010 г. В случая Заповедта за възлагане на ревизия, с която е започнало ревизионното производство е от 30.11.2010 г., поради което незаконосъобразно е уважен доводът за незаконосъобразност на ревизионния акт. По изложените съображения касационната инстанция намира, че касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София е основателна, поради което решението на АССГ, в частта обжалвана от ДД "ОДОП" гр. София е неправилно, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Касационният съд намира за законосъобразни и обосновани изводите на съда относно законосъобразността на действията на приходните органи при провеждане на ревизията и във връзка с наличието на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК. Настоящият касационен състав намира, че с оглед на събраните доказателства в ревизионното и съдебното производство делото е било изяснено от фактическа страна като не е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите установявания в РА досежно приетото от приходните органи, че са налице недекларирани доходи през ревизираните данъчни периоди. При тези обстоятелства, не може да се приеме че, фактическите констатации на приходните органи са оборени при условията на пълно доказване. Липсата на несъмнени данни за произхода на средствата на лицето, вкл. за получени заеми от лицата Ясен Григоров Миленов, Людмил Станков Николов, Румен Стоянов Монев, Александър Кирилов Петков и Ангелина Методиева Иванова предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. По съществото на спора, от значение е дали физическото лице Васил Михайлов е имало за ревизирания период приходи в същия или по-голям размер от направените разходи. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е посочил, че в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно доказване, че е получило такива приходи (вкл. твърдяните заемни средства в посочения от него размер), че е имало имуществена и/или финансова възможност да разполага със суми в размерите, съответстващи на направените разходи. Освен общия принцип в процеса за тежестта за установяване на положителни факти, ползващи страната, която твърди настъпването им, се съобразява, при наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК, презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите констатации в ревизионния. В случая твърдението на ревизираното лице е за наличие на парични средства в твърдения от него размер, предвид получени заемни средства от близки. Неоснователни са доводите на касатора Михайлов за неправилност на изводите на съда досежно непризнаване на получени заеми от посочените от него лица. От събраните доказателства не се установява, че въпросните средства са били реално предадени на ревизираното лице. Правилни и обосновани са и изводите на съда досежно изменения размер на данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че решението на административния съд в частта изменяща РА и в частта в която РА е оставен в сила е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода от спора на Дирекция "ОДОП" гр. София следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,