Решение № 10246 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14579/2018 г.

Решение № 10246 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14579/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Тодорова чрез проц. представител адв. Кавазова, против решение № 1263/7.06.2018 г., постановено по адм. д. № 2760/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Тодорова против заповед № 1053/15.12.2016 г. на кмета на община Карлово, с която е одобрен ПУП - план за регулация и застрояване /ПР3 частично за УПИ VI-зеленина в кв. 9 по устройствения план на гр. Клисура. С изменението се предвижда УПИ VI-зеленина в кв. 9 да се преотреди на УПИ VI- обществено обслужване в кв. 9, съгласно нанесените зачертавания, щрихи и надписи с кафяв цвят към графичната част на проекта. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 159 АПК съдът не е извършил проверка за допустимост на подадената жалба на посочените от разпоредбата основания и не е изложил правни изводи за наличието на правен интерес от оспорване, доколкото оспорващата има или не качеството на заинтересовано лице по чл. 131, ал. 1 и 2 ЗУТ да обжалва изменението на ПУП-ПРЗ. Проверката за допустимост на жалбата на посоченото основание предхожда разглеждането й по същество. Първоинстанционният съд е бил длъжен да я извърши преди да вземе становище по съществото на спора, което в случая не е направено. По делото се съдържа единствено твърдението на жалбоподателката, че е собственик на имот УПИ VII- 269 в кв. 9 по плана на град Клисура. Не са представени документи удостоверяващи пряко правото й на собственост върху имота. В случай че лицето е собственик на посочения имот не е изследван въпросът засегнат ли е последният от процесното изменение, респ. коя хипотеза на чл. 131 ЗУТ е налице. По въпросите, относими към допустимостта на жалбата, липсват доказателства, които съдът е бил длъжен да събере чрез указания до оспорващата и евентуално чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване наличието на предпоставките по чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Като не е събрал относими доказателства по допустимостта, а и по същество на жалбата, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 159 и чл. 171, ал. 2 и 4 АПК, които правят обжалваното решение неправилно. Поради това, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и нова преценка за допустимост и основателност на оспорването. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение