Решение № 11387 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12617/2014 г.

Решение № 11387 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12617/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Бургас моли да бъде отменено решение № 1422/30.07.2014 г. по адм. д. № 2997/2013 г. на Бургаския административен съд, с което е отменен РА № 021300706/5.09.2013 г. на ТД на НАП-Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде отменено и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Марак девелопмънтс БГ" ЕООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 021300706/5.09.2013 г. на ТД на НАП-Бургас в частта, с която са определени лихви общо 65 751,84 лв за периода 2007 г. - 2011 г. на основание чл. 195, чл. 202, ал. 2 от ЗКПО и чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК върху доход от лихви по 22 договори за заем с "Ричард Еймс девелопмънтс" ООД - Великобритания. В мотивите си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил подробно възраженията и доводите на касатора като е достигнал до правилни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. При разглеждане и решаване на делото не са допуснати процесуални нарушения от съда. По делото не е спорно, че падежът за плащане на договорените лихви по договорите за заем настъпва след ревизирания период - на 31.12.2012 г. по 7 от договорите и на 31.12.2014 г. по останалите 15 договора. Начислени са разходи за лихви в ревизирания период, за които съдът правилно е приел, че дружеството е длъжно да отрази в счетоводството си предвид принципа на текущо начисляване по чл. 4, ал. 1 от ЗСч. Правилен е изводът на съда, че след като в ревизирания период падежът на лихвите не е настъпил, те не са изискуеми, не са платени и не представляват доход на чуждестранното лице, за което в процедура по чл. 137 от ДОПК е издадено становище, че не дължи данък при източника по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО. Съдът е обсъдил тълкуването на СИДДО с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия по Коментара на Модела на данъчна спогодба за доходите и имуществото на ОИСР и е достигнал до обоснован и законосъобразен извод, че начисляването на разходи за лихви, които не са платени не представлява начисляване на доход от лихви по смисъла на чл. 202, ал. 2 от ЗКПО и неправилно в РА са определени лихви върху данъка върху дохода при източника за периода от 1.01.2007 г. - 31.12.2011 г. на основание чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Падежът за вземанията за лихви по заемните договори настъпва след ревизирания период, лихвите не са платени, нито са дължими в ревизирания период, не е налице доход, върху който да се определя данък и лихви, както правилно е приел административния съд. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Дружеството има право на разноски за касационната инстанция в размер 3500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,