Решение № 9040 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4116/2018 г.

Решение № 9040 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4116/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. В. чрез юриск. К. Л. Т. - Д. срещу решение № 255/12.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2779/2017 г. по описа на Административен съд - гр. В., с което е отменена заповед № 318-ОП/21.08.2017 г. на посочения директор за наложена на "Р." ООД - гр. Ш. принудителна административна мярка "запечатване на търговски обекти - магазин за парфюмерия, находящ се в гр. Ш., ул. "С. В." .№..., стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Р. се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващ отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Позовава се на издадено наказателно постановление за същото административно нарушение и решение № 667/22.12.2017 г. по анхд № 2750/2017 г. на Районен съд - гр. Ш., с което е потвърдено наказателното постановление. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че липсват доказателства, доказващи извършеното данъчно нарушение от една страна, а от друга страна същият би следвало служебно да провери дали е обжалвано наказателното постановление, респ. да се съобрази с вече издаденото решение от друг съд - Районен съд - гр. Ш. и на това основание счита, че обжалваното решение на административния съд е неправилно на посочените по-горе отменителни основания. Относно намерената в търговския обект тетрадка с всички дневни обороти за периода от 10.04.2017 г. до 14.08.2017 г. касаторът твърди, че записванията в нея отразяват по дати, имената на продавач-консултантите съобразно смяната, наличните вече стоки при приключване работата на обекта и реализирания оборот за деня, за всяка една от смените и затова твърди, че те отразяват реално извършени продажби в търговския обект за посочения оборот в размер на 32 478 лв., а по регистрираните продажби във фискалното устройство, които са на обща стойност от 8 507 лв. за същия период. В касационната жалба се изразява и несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд, че не била извършена проверка в счетоводството на дружеството, тъй като тя била ирелевантна, защото такова отразяване там не е възможно да бъде извършено като постъпление на паричните средства по дебит сметка "Каса в брой" за извършените продажби в брой и кредит сметка "Стоки" за извършените продажби, тъй като не са издавани по надлежния ред касови бележки за всяка извършена продажба, което води до невъзможност на отчитането им, защото не са касови бонове. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Р." ООД срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира се и присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Р." ООД - гр. Ш. в депозирано по делото писмено становище, я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени заповедта, с която на "Р." ООД е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект - магазин за парфюмерия, находящ се в гр. Ш., ул. "С. В." .№..., стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че няма доказателства, че относно записаните обороти в иззетата тетрадка, е извършено плащане в брой, за да се счита, че неправомерно не са издадени касови бонове през периода 10.04.2017 г. - 14.08.2017 г. По отношение отбелязването в иззетата тетрадка в графа "оборот" според съда не е установено от каква дейност е оборота, кой е извършил записванията и на какво основание. Ответникът не е представил доказателства и не е изложил факти относно наличие на плащане по евентуални продажби извършени в търговския обект на "Р." ООД, въпреки дадените указания от съда съобразно чл. 171, ал. 1 от АПК да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт според съда няма доказателства за извършени проверки в счетоводството на дружеството, от които безспорно да са установени извършени продажби и плащания по тях, за да се счита, че е възникнало задължение за издаване на фискална касова бележа. Съдът е приел, че след като липсват доказателства, че по описаните обороти в тетрадката е извършено плащане в брой, то и принудителната административна мярка, наложена на "Р." ООД е при липса на основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. За предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване на вредните последици от тях, се налага принудителна административна мярка. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 25 от Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите, когато в търговски обект не се издаде документ за продажбата, в случая фискален касов бон от ЕКАФП, то компетентният административен орган налага принудителна административна мярка. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1 от цитираната Наредба изисква издаването на фискален касов бон от регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Неиздаването на такъв документ е административно нарушение, за което законът предвижда налагане на принудителна административна мярка за неспазване на данъчното законодателство и което означава, че целта е да не се отчитат приходи, а това представлява отклонение от данъчно облагане. В процесния случай при извършената контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената от приходния орган проверка - покупка на парфюм за 14 лв., е издадена касова бележка от намиращото се в магазина за парфюмерия фискално устройство, както и е посочен номера на тази бележка. Мярката "запечатване на обекта за 14 дни" е издадена, тъй като административният орган е приел, че в иззетата тетрадка са описани извършени продажби на стоки без да са издадени за тях касови бележки. Изрично в заповедта е посочено, че е налице разлика в размер на 23 971 лв. между продажбите описани в иззетата тетрадка и оборота на магазина по фискалното устройство, находящо се в търговския обект. Това означава, че според административният орган за 23 971 лв. извършени продажби, не са издадени касови фискални бонове и затова заповедта за принудителната административна мярка е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. В протокола за проверка като основание за извършването й е отразено, че тя е за проверка на наличните активи на дружеството, но в същото време е отбелязана и безспорно е установено по делото, че е издаден фискален касов бон. При това положение от една страна проверката е установила издаването на фискалния бон при контролната покупка, но в същото време приходните органи са започнали проверка на наличните активи, при която са иззели тетрадка с вписани обороти, без да се извърши цялостна проверка на счетоводството и отразяването на плащанията в брой за отчетния период и евентуално да се извърши ревизия по особения ред на основание чл. 122 и сл. от ДОПК. Смесването на двете проверки е обусловило в съда законосъобразния извод за незаконосъобразност на издадената заповед и правилно същата е отменена. Правилно решаващият съд е приел, че приходният орган въпреки дадените му указания по чл. 171, ал. 1 АПК не е установил съществуването на фактическите основания в оспорения административен акт. Потвърждаването от районния съд на издаденото на "Р." ООД наказателно постановление без да са налице данни за влизане в сила на това решение, не влияе на резултата по делото. Неоснователно касационният жалбоподател твърди, че задължение на съда е да извършва проверка за издаването и влизането в сила на наказателно постановление за същото нарушение, за което е наложена ПАМ. След като на решението на районния съд се позовава приходната администрация, то в нейна тежест е да установи влизането му в сила, но това не е направено. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно постановено на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото и направеното искане от Д. Д. - управител на "Р." ООД за разноски, няма данни такива да са сторени за касационното производство и затова не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение