Решение № 3530 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 561/2021 г.

Решение № 3530 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 561/2021 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Янков от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Златкова, срещу Решение № 189/3.11.2020 г., постановено по адм. дело № 217/2020 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № Ц2153-28-18/03.08.2020 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – [населено място] (ТП на НОИ – [населено място]) и потвърденото с него Разпореждане № Ц2112-28-49#2/19.05.2020 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [населено място]. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски. Ответната в производството страна – директорът на ТП на НОИ - [населено място], в писмено становище чрез юрк. Ст. Михова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, като иска оставянето му в сила и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля като неоснователна жалбата на Ж. Янков срещу решение № Ц2153-28-18/03.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол, с което е оставена без уважение негова жалба срещу Разпореждане № Ц2112-28-49#2/19.05.2020 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при същото поделение, с което му е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по подадено от него заявление вх. № Ц2112-28-49/28.04.2020 г. При постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд установява, че оспорващият първоначално е инвалидизиран с експертно решение /ЕР/ № 1412 от 10.12.2007 г. на НEЛK - вътрешни заболявания, с което са му били определени 80% трайно намалена работоспособност /ТНР/ и за дата на ин валидизиране в решението е посочена – 12.07.2005 г. По делото са представени и други решения на ТЕЛК по отношение на оспорващия, които са издадени по повод явяването на лицето за преосвидетелстване, поради изтичане срока на съответното предходно решение на ТЕЛК. Относимо към предмета на спора е последното решение на ТЕЛК - общи заболявания под № 0554/15.02.2018 г. със срок на инвалидността до 1.02.2021 г., което е представено със заяв лението на лицето, подадено до ТП на НОИ - Ямбол на 28.04.2020 г. Същото ЕР е постановено в процедура по "преосвидетелстване", с оглед изтичане на тригодишното срочно инвалидизиране на лицето до дата 1.03.2018 г., като с него са определени 80 % ТНР и е посочена дата на инвалидност – 12.07.2005 г. Първоинстанционният съд е направил извод, че релевантната за случая дата на инвалидизиране е именно датата 12.07.2005 г., като същата е посочена във влязлото в сила решение № 1412 от 10.12.2007 г. на НEЛK - вътрешни заболявания. Съдът е установил, че между страните не се спори, че към 12.07.2005 г., касаторът Янков е бил на възраст 24 години, 4 месеца и 15 дни, както и че към същата дата не е разполагал с изискуемия осигурителен стаж по чл. 74, ал. 1, т. 2 КСО от 1 (една) година, а е имал такъв в размер само на 1 (един) месец и четири дни. В заключение съдът приема, че наличието на изискуемия едногодишен осигурителен стаж следва да бъде преценявано към първоначалната дата на инвалидизиране – 12.07.2.0005 г., а не от датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност, в случая – 28.04.2020 г., след последващо преосвидетелстване. Изведено е, че по отношение на касатора Янков отсъства една от законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в относимата към него хипотеза на чл. 74, ал. 1, т. 2 КСО – наличие на изискуемия стаж. Първоинстанционният съд е приел, че нормата на чл. 74, ал. 1 КСО е императивна и същата не придвижда хипотеза, в която да е налице право за получаване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при последващо придобиване на стаж, поради което отхвърля жалбата. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Видно от изложеното и в касационната жалба, спорът е правен и е по въпроса дали при преценка за наличие на условията по чл. 74, ал. 1, т. 2 КСО следва да се има предвид натрупаният осигурителен стаж към датата на първоначално инвалидизиране на лицето или натрупаният впоследствие осигурителният стаж /при последващо преосвидетелстване на лицето и без промяна на датата на инвалидизиране в ЕР на ТЕЛК/. Според чл. 74, ал. 1 КСО, осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането. Според чл. 56, т. 4 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (приета с ПМС № 99 от 31.05.2005 г., обн., ДВ, бр. 47 от 7.06.2005 г., отм., бр. 36 от 14.05.2010 г.) и според чл. 61, ал. 1, т. 4 от Наредбата за медицинската експертиза (приета с ПМС № 87 от 5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г.), датата на инвалидизиране е началната дата на трайно намалената или загубена работоспособност и тя е винаги една и съща, независимо от броя на последващите нови освидетелствания или преосвидетелствания на лицето, освен ако не бъде променена от компетентния орган (ТЕЛК или НЕЛК) по установения ред (виж чл. 71 от сега действащата Наредба за медицинската експертиза). Правилото на чл. 74, ал. 1 КСО изисква наличие на съответен осигурителен стаж към тази дата - началната дата на трайно намалената или загубена работоспособност, а не към датата на последващо освидетелстване или преосвидетелстване на лицето. Щом като НЕЛК е определила датата 12.07.2005 г. като дата на инвалидизиране (т. е. като начална дата на трайно намалената работоспособност) на Ж. Янков, за да има право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване той трябва да има изискуемия осигурителен стаж към тази дата, а не към датата 28.04.2020 г., на която е подал заявлението си до ТП на НОИ - Ямбол, нито към датата, на която е бил преосвидетелстван (на която е било издадено ново експертно решение на ТЕЛК, също установяващо трайно намалена работоспособност). Изискването е императивно и не е поставено в зависимост от евентуална обективна невъзможност на инвалидизираното лице да придобие определения в кодекса стаж. Ако лицето няма изискуемия осигурителен стаж до датата на инвалидизирането, няма право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 1 КСО. Неоснователни са изложените в касационната жалба аргументи, че, правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Янков е възникнало впоследствие, с придобиване на изискуемия осигурителен стаж, след първоначалната дата на инвалидизиране, определена като 12.07.2005 г. Разпоредбата на чл. 74, ал. 1 КСО изисква този стаж да е наличен именно към първоначалната дата на инвалидизиране, като в настоящия случай по делото няма спор, че към тази дата - по отношение на Ж. Янков – изискуемият едногодишен осигурителен стаж не е бил наличен. По делото не се твърди, а и не са налични доказателства за определена нова дата на инвалидизиране на Янков, различна от първоначалната такава – 12.07.2005 г., т. е. такъв нов момент на инвалидизиране при касатора не е определян от органите по медицинската експертиза. Несъответстващо на законовите разпоредби е и изложеното в касационна жалба твърдение, че според атакувания от касатора акт следвало заключение за необходимост лицето да изчака последващо решение на ТЕЛК, което да е ново обстоятелство и неговата дата да представлява нова дата на първоначално инвалидизиране. Неправилно касаторът се позовава и обосновава основателността на искането си за отпускане на пенсия на предвиденото в чл. 73 КСО правило, че правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността. Необосновано е твърдението на касатора, че с изтичане "срока на инвалидността" възниква правото на лицето да подаде документи за пенсия поради инвалидност, като значение ще имат фактите, настъпили към момента на искането, респ. подаване на заявлението, а не тези, настъпили към предходното ЕР на ТЕЛК. Касаторът не е разграничил условията за придобиване правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване от правилата за датата на нейното отпускане. В настоящия случай Янков се е явявал многократно на ТЕЛК за преосвидетелстване и определяне нов тригодишен срок на инвалидността, без промяна на първоначалната дата на инвалидизиране. Установяването на ТНР е специфична правно-медицинска дейност, която се осъществява и контролира от специализирани за целта експертни /оценъчни/ органи, но както вече се посочи, основанията за възникване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване произтичат, освен от установена по надлежен ред ТНР, така и от минимално наличен осигурителен стаж, съобразен с възрастта на лицето, който стаж в настоящия случай не е налице към датата на инвалидизиране на Янков. Неотносимо към случая е цитираното в касационната жалба Решение № 14132/29.10.2013 г. по адм. дело № 8253/2013 г. на ВАС, шесто отделение. Последното се отнася до спор с предмет, различен от настоящия, обусловен от определяне правилния размер на вече отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване (при доказано наличие на минимално изискуем осигурителен стаж към датата на инвалидизиране на лицето), каквато пенсия не е предоставяна в случая на касатора Ж. Янков. Изложените от процесуалния представител на касационния жалбоподател, в допълнителна молба от 16.02.2021 г., доводи досежно наличие на празнота в правната уредба, с оглед липсата в КСО на разрешение за случаите, когато инвалидизираният е подал заявление за пенсия, преди да притежава изискуемия по чл. 74, ал. 1 осигурителен стаж, следва да бъдат отстранени посредством законодателна промяна. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Ж. Янков следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ – Ямбол разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция, в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,