Решение № 14031 от 31.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5917/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Г. С., гражданин на Руската федерация, роден на [дата] в Москва, против решение 2391 от 11.04.2024 г., постановено по адм. д. 10279 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град. Релевира нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му, както и отмяната на оспореното в първоинстанционното производство Решение 14111 от 27.09.2023 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114 Б, не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба като неоснователна, а по същество иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Не претендира разноски за настоящото производство. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционния съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на Г. С. против Решение 14111/27.09.2023 г. на Председателя на ДАБ, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е установил, че административното производство пред ДАБ е образувано по молба за предоставяне на международна закрила на С., рег. УП 21855/30.09.2022 г. (л. 131 от първоинстанционното дело). Молителят е регистриран като гражданин на Руската федерация, с етническа принадлежност: руснак, религия: атеист, образование: средно специално, професия: системен администратор, семейно положение: неженен регистрационен лист на л. 144, пак там. Личните му данни са установени въз основа на представен документ за самоличност национален паспорт, вътрешен паспорт, както и военна книжка. От ДАБ, на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е изпратено писмо до Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) за становище по молбата на лицето л. 112, пак там. В отговор, компетентната дирекция в Агенцията уведомила (писмо, изх. рег. М-22409/14.11.2022 г. л. 37, пак там), че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на Г. С., в случай че същият отговаря на условията по ЗУБ. Чужденецът е поканен за провеждане на интервю, състояло се на 17.10.2022 г., за което е съставен Протокол, рег. УП 21855 от същата дата (л. 108-111, пак там). С оспореното Решение 14111/27.09.2023 г. на Председателя на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на касационния жалбоподател е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на материалноправните предпоставки за това. В съдебно заседание пред първата инстанция, провело се на 12.03.2024 г., е разпитан един свидетел В. Ю. Ф., негова приятелка. При така установеното от фактическа страна, административният съд е приел, от правна страна, че подадената от руския гражданин до него жалба е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Обосновал се е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ орган, в законовопредвидената форма, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Взел е предвид информацията за актуалното състояние в Руската федерация, съдържаща се в справките, изготвени от Дирекция Международна дейност при ДАБ и по-конкретно данните за обявена в Руската федерация на 21.09.2022 г. частична мобилизация, както и свързаните с това законодателни мерки, определящи завишена отговорност за престъпления против военната служба. Отчел е дадените от първоинстанционния и касационен жалбоподател отговори на поставените му в интервюто пред ДАБ въпроси. На тази основа е преценил, че спрямо С. не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Приел е, че чуждият гражданин не е преследван в родината си поради своята раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Подчертал е, че липсват данни спрямо лицето да са осъществявани действия на наказателно преследване или същият да е наказван за отказ да отбие военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 3 ЗУБ. Допълнил е, че в Украйна по закон се сражават единствено професионални военни, както и такива на договорен принцип, а професионалните военнослужещи, които откажат да служат в Украйна могат да бъдат уволнени или преместени, ако поискат, но не подлежат на наказателно преследване. Мотивирал се е, че фактът на получаване от С. на повиквателна за връчване на мобилизационно предписание и уточняване на данни не може да се приравни на съществувала към конкретния момент реална опасност същият да бъде мобилизиран, а още по-малко изпратен за участие във военни действия в Украйна. Не е установил лицето да е преследвано в държавата м у по произход заради отказа му да се яви в отговор на тази повиквателна. Посочил е, че той е напуснал Руската федерация легално. Съдът е разгледал и анализирал представените от С. документи във връзка с участието му в протестни действия по повод войната в Украйна. Установил е, че чуждият гражданин е санкциониран с налагане на глоба за участие в протестни действия, организирани през март 2022 г., но е подчертал, че същите са признати за незаконосъобразни с влязло в сила по отношение на търсещия закрила съдебно решение. Подчертал е, че по делото липсват доказателства лицето да е било преследвано по друг начин именно заради изявената от него гражданска позиция. На следващо място съдът е обсъдил доводите на С. във връзка с опасенията му, че, ако се завърне в държавата си по произход, може да бъде обект на преследване заради неговата сексуална ориентация [заличен текст]. Счел е, че жалбоподателят не е изложил твърдения пред административния орган, че има различна сексуална ориентация, нито е представил доказателства в тази връзка, вкл. за това, че именно заради [заличен текст] е имал основателен страх от преследване. Анализирайки данните по делото за правата на лицата в Руската федерация, принадлежащи към ЛГБТИ общността, съдът е формирал извод, че руското законодателство не забранява практикуването на отношения във връзка с различна сексуална ориентация, но забранява тяхното външно изразяване посредством сдружения и др. Аргументирал се е, че доказателствата по делото не установяват участие на С. в прояви, организирани от руската ЛГБТИ общност, нито има твърдения от негова страна в този смисъл. Посочил е, че хомосексуалността е декриминализирана в Руската федерация в началото на 90-те години. Съдът е приел, че спрямо чуждия гражданин не са налице и основанията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Обсъдил е практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 15, буква в от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Счел е, че състоянието на сигурността в държавата по произход на лицето е стабилно и не би могло да се направи извод, че спрямо него е налице реална опасност от смъртно наказание или екзекуция; изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспореното от Г. С. Решение 14111 от 27.09.2023 г., издадено от Председателя на ДАБ. С тези мотиви, административният съд е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно в частта, в която Административен съд София-град е счел за неоснователна и е отхвърлил жалбата на С. против Решение 14111/27.09.2023 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която на чуждия гражданин е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Изводите на съда за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на първоинстанционния и касационен жалбоподател са формирани без задълбочено обсъждане на събраните доказателства за бежанска история на чуждия гражданин и почиват на липсващи фактически констатации. Това е довело до необоснованост и нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение в посочената част. Неправилна е преценката на първоинстанционния съд, че оспореният индивидуален административен акт в частта му, в която на чуждия гражданин е отказано предоставянето на хуманитарен статут, е издаден в съответствие с материалния закон. В административното производство е допуснато нарушение на специалната норма на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, която предвижда задължение за административния орган да извърши преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила. Настоящият състав на касационната инстанция преценява, че в случая решението на Председателя на ДАБ в посочената част е постановено без обективен анализ на надлежно представените от търсещия закрила доказателства в подкрепа на твърденията му, че спрямо него са налице основания за предоставяне на международна закрила по ЗУБ. Отделно от това административният орган е нарушил нормата на чл. 36, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 44, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 6 от Устройствения правилник на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, доколкото не е събрал относима за правилното решаване на спора информация за държавата по произход на лицето, по-конкретно данни относно относно видовете призовки (за отбиване на редовна военна служба и за мобилизация), тяхното съдържание и задължителни реквизити, начина им на връчване и евентуални санкции, ако лицето-адресат на съответната призовка откаже да я получи. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според ал. 3 на същия член, реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по ЗУБ. Алинея 8 на посочената разпоредба гласи, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Последователна и безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ следва да се разбират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 от с.р., въз основа на които може да се установи същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. В контекста на събраните пред първата инстанция доказателства за С. (военна книжка и призовка за мобилизационно предписание и уточняване на данни ) и информацията за актуалното състояние в Руската федерация, съдържаща се в справките, изготвени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, първоинстанционният съд е изложил бланкетни изводи относно опасенията на С., че би могъл да бъде обект на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), ако се завърне в държавата му по произход. Дали за касационния жалбоподател съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 ЗУБ, административният орган и решаващия състав на Административен съд София-град е следвало да преценят през призмата на факта, че търсещият закрила е отбил задължителната в Руската федерация наборна военна служба, има придобити умения за използване във военно време на въоръжение и военна техника като мерач, е лице, на което е изпратена призовка за явяване във Военния комисариат в гр. Москва, Черьомушкински район и същият не се е явил, нито в указания в тази призовка срок, нито в хода на административното производство пред ДАБ и към момента на разглеждане на първоинстанционното дело. Също така от представените справки за актуалното положение в Руската федерация (рег. ЦУ-1303/31.08.2023 г. от л. 18 до л. 32 от първоинстанционното дело и рег. ЦУ-1415/19.09.2023 г. от л. 159 до л. 169, пак там) се установява, че след обявената на 21.09.2022 г. частична мобилизация, Руската дума е предприела законодателни мерки, свързани със завишена отговорност за престъпления против военната служба. На второ и трето четене са приети поправки в Наказателния кодекс на Руската федерация, съгласно които се увеличават сроковете на наказание лишаване от свобода за действия като неизпълнение на заповедта на командир, дезертьорство, грабеж, нарушаване на правилата за бойно дежурство и умишлено унищожаване или увреждане на военно имущество по време на война, военни действия или мобилизация. Предложено е да се увеличи на 15 години лишаване от свобода наказанието за дезертьорство по време на мобилизация, военно време или в условията на въоръжен конфликт. Съгласно новите промени, всички мобилизирани са приравнен и на тези, които служат по договор, а призованите на военно обучение от запаса се предвижда да носят същата наказателна отговорност за неявяване на служба или самоволно напускане на мястото на служба като военнослужещите по договор. Съобразно изготвената от административния орган в хода на административното производство Справка, рег. ЦУ-1303/31.08.2023 г., Държавната дума на Русия е приела на 11.04.2023 г. на трето четене законопроект за създаване на единен цифров регистър на гражданите на Руската федерация, годни за военна служба, който ще се използва от руските военни служби за издаване на призовки за военна служба. Призованите лица не могат да напускат Русия и трябва да се явят в службата за набиране за военна служба в срок от 20 дни след повикването. Законът забранява на призованите лица да управляват превозни средства, да осъществяват покупка или продажба на недвижими имоти и теглене на заеми. В случая бежанската история на лицето и правилата за мобилизацията в руската държава са разгледани и анализирани от административния орган и от съда в контекста на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, но не и относно евентуалното наличие на основанието други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ предвид данните, съдържащи се в представената военна книжка, твърденията на лицето, че подлежи на задължителна мобилизация заради войната в Украйна и с оглед военната му специалност на оператор-стрелец на танк. В този смисъл административният орган е дължал ясен отговор дали за С., като лице преминало задължителната наборна военна служба, съществува реална възможност, ако се завърне в държавата му по произход, да търпи репресии, в случай, че откаже да бъде мобилизиран за участие във военни действия в Украйна. Преценка по този въпрос не е извършена и от административния съд. Отделно следва а се посочи, че административният орган и съдът не са взели под внимание обстоятелството, че кандидати за закрила, заедно с Г. С. са неговата съпруга и ненавършилото пълнолетие дете, като бежанските истории на всички членове на семейството следва да се вземат под внимание в цялост, с оглед защитата на техните основни права и с оглед ненарушаване на правата по чл.8 ЕКПЧ. Изложеното налага отмяна на решението на административния съд в частта му, в която е отхвърлена жалбата на С. против Решение 14111/27.09.2023 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която на чуждия гражданин е отказано предоставяне на хуманитарен статут, както и отмяна на оспорения индивидуален административен акт в частта му, в която на С. е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Преписката следва да се върне за ново разглеждане на административния орган. При новото произнасяне, преценката дали спрямо С. са налице материалноправните предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, следва да се извърши след внимателно изследване на бежанската история на чужденеца, при съобразяване на последната достъпна актуална информация за държавата му по произход и като се обсъдят наличните в административната преписка доказателства, притесненията на търсещия закрила за личното му положение вследствие на ситуацията на военен конфликт между Руската федерация и Украйна и опасенията му, че законодателството на Руската федерация в областта на военната служба може да го засегне неблагоприятно. Решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Г. С. против Решение 14111/27.09.2023 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която на лицето е отказан статут на бежанец се преценява от настоящия състав на касационната инстанция като валидно, допустимо и правилно. Напълно се споделят съображенията на решаващия състав на Административен съд София-град, обусловили решаващия му извод, че чуждият гражданин не е преследван, нито е изложен на опасност от преследване в родината си поради своята раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Поради това същите не следва да се повтарят в настоящото решение и с оглед правомощието на Върховния административен съд по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство е неоснователна по аргумент от нормата на чл. 94 ГПК, приложима субсидирано по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия