Решение № 15330 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4267/2013 г.

Решение № 15330 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4267/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ против Решение № 1915/2012 г. на Административен съд гр. Бургас по адм. д. № 2410 по описа за 2011 г., с което по жалба на "Сити ГТ" ООД, гр. Бургас, ул. "Болярска", № 10, вх. Б, ет. 3, ап. 33, представлявано от управителя Румен Димов Точев, е отменен ревизионен акт № 1100800/02.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-347/17.10.2011 г. на изпълняващ правомощията директор на Дирекция "ОУИ" Бургас, с който на ревизираното лице за данъчни периоди м. декември 2009 г. и м. януари 2010 г. са определени задължения по ЗДДС в размер общо на 99 002,98 лв. главница и 12 437,40 лв. лихви и за данъчен период 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. са определени задължения по ЗКПО в размер на 14 885,41 лв. главница и 2059,02 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в превратно преценяване на доказателствата; неотчитане, нито обсъждане на оспорванията на приетите експертизи; необосновано били приети за реални доставките на строителни материали от "Алфа арт строй" ЕООД, при положение, че посочените предходни доставчици декларирали произход на стоките от внос, а в след проверка било установено, че имат покупки само от български доставчици; съдебно-техническата експертиза установила само изграждането на определен обект, но не и влагане на процесните строителни материали при това; представените доказателства за транспорт не могат да се свържат именно с процесния предмет на доставката; неотносима била цитираната съдебна практика на СЕС, защото реалността на процесните доставки не е доказана-налице е само префактуриране от страна на прекия доставчик на стоките, които директно са превозвани от ревизираното лице от складове на предходните доставчици и няма как това да не е било известно на ревизираното лице; решението е неправилно и в частта по ЗКПО. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Сити ТП" ООД, гр. Бургас, чрез адв. Яни Николов, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: По ЗДДС. Спорът пред АС е бил за данъчни периоди м. декември 2009 г. и м. януари 2010 г. относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 99 002,98 лв. по фактура № 53/19.12.2009 г. с данъчна основа 292 760,01 лв. и ДДС 58 552 лв. с предмет 72бр. артикула различни видове строителни материали, описани подробно по вид, количество и единична цена и по фактура № 10043/07.01.2010 г. с данъчна основа 202 254,90 лв. и ДДС 40 450,98 лв. с предмет 57 броя различни видове строителни материали, описани по вид, количество и единична цена, издадени от "Алфа арт строй" ЕООД. За да уважи жалбата на ревизираното лице в тази част, съдът е основал изводите си на съдебно-техническа експертиза, съгласно която ревизираното лице като изпълнител на четири строежа е вложило в строежите процесните строителни материали, за които е представило доказателства за транспортирането им с наети превозни средства от складове на предходните доставчици в присъствието на представители на прекия доставчик. Тези изводи са подкрепени и със заключения - основно и допълнително на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно които процесните фактури са осчетоводени по сметка 302 "Материали", от където са изписвани материали, вложени в строителството на обект "Билдинг групс". Съдът е приел, че още в ревизионното производство са представени убедителни доказателства за предаването и транспортирането на стоките, които не са били преценени правилно от органите по приходите. Съдът е приел, че установените факти са идентични с тези по главните производства по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС и постановеното по тях Решение по тълкуването на разпоредби на директивата за ДДС е задължително за случая. Решението в тази част не страда от посочените в касационната жалба пороци. В първоинстанционното производство е приета съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че жалбоподателят, в качеството на строител, има сключени договори да доизгради четири строежа в ж. к. Меден рудник на жилищни сгради, подробно индивидуализирани от вещото лице в заключението и приключен и и въведени в експлоатация към момента на експертизата. Експертизата е установила, че сравнението на количествата строителни материали, обобщени за всички обекти по количествените сметки, приложени към проектите, със строителните материали, описани подробно по процесните две фактури, води до извод, че материалите от фактурите като количества и видове са част от необходимите за довършване на описаните в заключението строежи. Във фактурите липсват материали, които да са нетипични и непредвидени по количествените сметки, неразделна част от одобрените инвестиционни проекти, с изключение на позиция № 65 от фактура № 53/19.12.2009 г. - брикети, които са използвани за отопление и не са вложени пряко в строителните обекти. Това заключение обосновано е кредитирано от административния съд, защото то е доказателство за влагане на процесните строителни материали в строителната продукция на ревизираното лице. Вярно е, че заключението е оспорено от процесуалния представител на ответника пред АС, но с твърдения че не е доказано, че именно въпросните строителни материали са вложени в строежите на РЛ. При липса на доказателства за други доставки със същия предмет и заключението, че без фактурираните материали строежите не биха могли да бъдат завършени, направеният фактически извод за влагане на предмета на доставките в строителната продукция на ревизираното лице е обоснован. Този извод се подкрепя и от приетите заключения на съдебно-счетоводната експертиза, които установяват счетоводното отразяване на фактурите в счетоводството на ревизираното лице и изписването на строителните материали за посочените строителни дейности. Оспорването на тези заключения е основано на твърдението, че процесните две фактури са неистински, защото стоките не са доставени от посочения във фактурите доставчик, което няма отношение към редовността на воденото от ревизираното лице счетоводство. Обосновани на събраните в ревизионното производство доказателства са фактическите изводи на първоинстанционния съд, че процесните фактури отразяват действителни данъчни събития. Съдът обосновано е приел, че ревизираното лице е доказало още в ревизионното производство предаването и транспортирането на стоката от склад на прекия доставчик, където е била оставена на отговорно пазене след заплащането й /което не е спорно/, с наети от РЛ транспортни средства, като за транспортирането са представени пътни листи и командировъчни заповеди изцяло съответстващи по дати и свързани по съдържание с представените приемо-предавателни протоколи между страните по преките доставки. Обстоятелството, че предходни доставчици на прекия доставчик неверно декларирали произхода на стоката от внос не следва да се възлага в тежест на ревизираното лице, получател по пряката доставка. Първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при преценка на доказателствената сила на събраните доказателства. Правилно съдът е приел, че представените в ревизионното производство частни документи не следва да бъдат игнорирани само поради този си характер, защото от данъчно-задължените лица не може да се очаква да документират търговските си отношения с официални свидетелстващи документи, притежаващи материална доказателствена сила. Правилно и в съгласие със задължителната практика на СЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата по ДДС съдът е приел, че ревизираното лице не може да бъде санкционирано с отказ на данъчен кредит поради непредставяне на доказателства от страна на негови доставчици. В заключение, правилно административният съд е приел, че за случая е приложимо тълкуването, дадено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, защото реалността на процесните доставки е доказана. По ЗКПО. За данъчен период 2009 г. на жалбоподателя е определен допълнителен корпоративен данък в размер на 14 885,41 лв., поради непризнаване на разходи за данъчни цели по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО в размер на 158 214,07 лв. по фактура № 53/19.12.2009 г. Ревизиращият орган е приел, че фактура 53/19.12.2009 г. издадена от "Алфа арт строй" ЕООД не отразява действително извършена доставка, описана в нея, по причините за отказ на данъчен кредит по фактурата. В хода на ревизията е констатирано, че в счетоводството на "Сити ГТ" ООД е осчетоводена фактура № 53/19.12.2009 г., издадена от "Алфа арт строй" ЕООД със счетоводни записвания: дебит 302 Стоки - Кредит 401 Доставчици на стойност 292 760,01 лв. При проследяване на хронологията на сметка 601 Разходи за материали, е установено, че по дебита на сметката е отнесена сумата 205 880,82 лв. по процесната фактура. Сметка 611 Разходи за основната дейност е приключена сметка със 123 Печалби и загуби от текущата година, в които са включени и разходите по процесната фактура. Ревизиращият орган при тези данни е приел, че неправилно е определен счетоводния финансов резултат и не е признал за данъчни цели процесиите разходи в размер на 158 214,07 лв., представляващи разлика между закупените и заприходени материали в размер на 292 760,01 лв. и наличните материали след извършената инвентаризация в размер на 134 545,86 лв. В мотивите си ревизиращия орган е посочил, че отразеното във фактура № 53/2009 г. представлява формално документиране на сделки, без фактическо изпълнение на услугите по тях, което обуславя извода, че фактурата е лишена от доказателствена сила и разхода по нея не следва да се признае за данъчни цели, на осн. чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от същия закон, е увеличил финансовия резултат на жалбоподателя за 2009 г. със сумата 158 214,07 лв., представляваща разликата между закупените и заприходени материали по фактура № 53/2009 г., в размер на 292 760 лв. и наличните материали след извършена инвентаризация в размер на 134 545,86 лв. като е приел, че това е стойността на материалите по фактурата, които жалбоподателят е отчел като разход и неправилно е определил данъчния финансов резултат. За да отмени РА и в тази част, административният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, която предвижда да не се признават за данъчни цели разходи, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по смисъла на този закон. Взел е предвид понятието за "документална обоснованост", дадено с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството и отразяващи вярно стопанската операция документи. Съдът обоснова е счел за опровергани констатациите на ревизиращите, че въпреки прилагането на фактурата и доказателства за плащане по нея, тя е невярна, защото документира нереална сделка. Правилно съдът е приел, че липсва процесното основание за увеличаване на финансовият резултат съобразно чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от същия закон. Решението и в тази част следва да остане в сила. При този изход на процеса, разноски за ответника по касационната жалба не следва да се присъждат, поради липса на доказателства такива да са направени в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение