Решение № 3077 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9313/2017 г.
ВАСII отделение12.03.2018 г.докладчик т Светлана Йонкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение от 7.06.2017 г. по адм. д. № 2462/2016 г. на Варненския административен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ОБЕЗСИЛВА решение от 7.06.2017 г. по адм. д. № 2462/2016 г. на Варненския административен съд по отношение на на К. С. П., Т. Т. П., С. Т. Д., Н. Е. Д. и прекратява производството по делото в тази част. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3077 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9313/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 7.06.2017 г. по адм. д. № 2462/2016 г. Административен съд В. е отхвърлил жалбата на Т. Ц. Т. и К. Г. Т. срещу заповед № 391/11.07.2016 г. на кмета на район "Приморски", община В.. Решението се обжалва с касационна жалба от Т. Ц. Т. и К. Г. Т.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационната жалба не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Административен съд В. заповед на кмета на район"Приморски" е наредено премахване на незаконен строеж "Лятна кухня" в УПИ ХVIII - 678 от кв. 6 по плана на кв. "В." В.. Варненският административен съд е приел, че е налице незаконен строеж поради липса на строителни книжа. Приел е, че времето на изграждането на строежа не може да бъде установено, но строежът не е търпим по правилата на § 16 ПЗР ЗУТ и § 127 ПРЗ ЗИДЗУТ. Решението е законосъобрано и обосновано относно обстоятелството, че е налице незаконен строеж, тъй като за процесния няма издадено разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект. Видът на строежа го определя като такъв на допълващото застрояване. В имота има изградена пет етажна жилищна сграда съгласно одобрен ПЗР от 1999 г. Административен съд В. незаконосъобразно е приел, че строежът не е търпим по правилата на § 16 ПЗР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. Двете норми са приложими в зависимост от времето на изграждане на строежа. В нарушение на съдопроизводствените правила Административен съд В. е приел, че времето на изграждането на строежа не е установено и че доказването на това обстоятелство изцяло е в тежест на жалбоподателите. Административният орган е длъжен да установи дали строежът е търпим или не. В оспорената заповед е посочено време на изграждането на строежа след 2001 г. Тези констатации са оспорени от касационните жалбоподатели. В подкрепа на възражението си те са представили писмени доказателства и са посочили и събрали гласни доказателства. Отново в нарушение на съдопроизводствените правила тези доказателства не са обсъдени от Варненския административен съд. Ако същият е приел, че те не са достатъчни за установяването на времето на изграждането на строежа е следвало да укаже на страните да представят други доказателства за установяването на този факт. Съдът не може да приеме в решението си, че строежът не е търпим след като сам е изложил съображения, че обстоятелството за времето на изграждане на строежа е останало неизяснено. Съдът е длъжен да установи този факт, като обсъди всички доказателства по делото и укаже на страните да представят такива ако приеме, че представените не могат да установят този релевантен за изхода на делото факт. Установено е по делото, че извършители и собственици на процесния строеж са К. Т. и Т. Т.. Незаконсъобразно като заинтересувани страни в процеса са конституирани собствениците на дворното място, които не са пряко засегнати от издадени административен акт за премахване на незаконен строеж. По отношение на К. С. П., Т. Т. П., С. Т. Д., Н. Е. Д. решението на Административен съд В. следва да бъде обезсилено и производството по делото в тази част прекратено. По отношение на Р. Д. и К. Ш. производството по делото е прекратено с влязло в сила определение на Варненския административен съд. Решението на Варненския административен съд следва да бъде отменено. Делото върнато на същия съд за ново произнасяне от друг състав съобразено дадените в мотивите на настоящето решение указания. По искането за разноски за тази инстанция следва да се произнесе Варненският административен съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения Върховният административен съд