Решение № 3973 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6807/2020 г.

Решение № 3973 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6807/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Н. Й., в качеството й на процесуален представител на Е. М., управител на "Екобулшанс" ЕООД, срещу решение № 41 от 10.04.2020 г. по адм. дело № 230 по описа за 2019 г. на Административен съд - Разград. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу уведомително писмо с изх. № 01-2600/4788#4 от 07.08.2019 г. на зам. -изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", с което му е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора с отмяна на оспорения административен акт и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - зам. -изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК от процесуалния представител юрисконсулт М. А.. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено на процесуалния представител на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна административна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Административният съд е бил сезиран с жалба от "Екобулшанс" ЕООД в качеството му на земеделски производител срещу уведомително писмо с изх. № 01-2600/4788#4 от 07.08.2019 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което му е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)". От фактическа страна по делото се установява, че със заявление УИН 17.16.0611/62474, подадено през 2011 г. търговското дружество в посоченото качество е кандидатствало за подпомагане по цитираната мярка от ПРСР за периода 2007-2013 г. по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)". Заявило е шест броя парцели с обща площ 62. 23 ха в землищата на селата Бисерци, Камено и Мъдрево, и искането му е било изцяло одобрено. През 2012 г. е подало заявление, като е увеличило площите на 338. 79 ха., като и това е размерът на общата одобрена площ. През 2013, 2014 и 2015 г. дружеството е заявявало за подпомагане одобрените площи по посочената мярка без промени в техния размер и географско положение. За 2016 г. не е подало заявление за плащане. В резултат на това е открито производство за издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, за което дружеството е било уведомено с писмо с изх. № 01-2600/4788 от 09.08.2017 г., и в отговор е посочило, като е представило доказателства с писмо с вх. № 01-2600/4788 от 29.08.2017 г., че през 2016 г. не е подало заявление, понеже са били налице форсмажорни обстоятелства затова. Административният орган е съобразил промяната в разпоредбата на чл. 37и, ал. 4 (ДВ, бр. 61/2015 г.) от Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), като е приел, че за част от площите, предмет на поетия ангажимент, дружеството е било в обективна невъзможност да го изпълни. Извършена е проверка и съпоставяне на заявените и одобрените за подпомагане площи, респ. на тези от тях, които са предмет на договори за наем по повод на прекратяването, на които са представени доказателства от земеделския стопанин, а именно споразумения за тяхното прекратяване. Прието е от административния орган, че за земеделски земи в размер от 59, 79 ха търговското дружество не е доказало обективна невъзможност за изпълнение на поетия ангажимент. От правна страна административният орган се е позовал на чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 и на чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007-2013 г., поради което е отказал финансова помощ и е прекратил поетия Агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)". Преценката на съда е за материална законосъобразност на оспорения административен акт, като спорен него същият е издаден в изискващата се писмена форма, от компетентен административен орган и без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане, а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане. Според разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2011 г. 2009 г. ДФ "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато земеделските стопани не изпълнят агроекологичните задължения от заявленията по чл. 7, ал. 2 от наредбата. По делото не се оспорва, че за 2016 г. земеделският стопанин не е подал заявление за плащане. Неоснователно е касационното възражение за изцяло изпълнен ангажимент през 2016 г., понеже същият е поет през 2011 г., който извод се обуславя от фактите по делото и е съобразен по аргумент от разпоредбата на чл. 24, ал. 7 от Наредбата от 06.04.2009 г. Жалбоподателят земеделски стопанин е увеличил площите и е налице одобрение (уведомително писмо с изх. № 01-2600/102 от 10.01.2017 г.) от административния орган, поради което е поето ново агроекологично задължение за петгодишния период за всички тези одобрени подпомагани площи, респ. 2016 г. е последната пета година от поетия ангажимент, поради което се е развило и обсъжданото административно производство. Правилен и съответен на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно съдебно-техническа експертиза, е изводът на съда, че жалбоподателят при оспорването на акта не е доказал, че са налице обективни форсмажорни обстоятелства, поради които не е могъл да изпълни поетия си ангажимент, а именно да подаде заявление за плащане за Кампания 2016 г. Неоснователно е касационното възражение, че съдът неправилно е приел, че ДФ "Земеделие" е следвало в изпълнение на чл. 77, § 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, съобразно която не се прилагат административни санкции, когато неспазването се дължи на непреодолима сила, на основание чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. да прекрати ангажимента на търговското дружество - земеделски стопанин. Този извод се налага от безспорно установеното по делото отсъствие на материалноправната предпоставка по чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредбата, а именно изпълнение на агроекологичните задължения от заявленията по чл. 7, ал. 2 от същата относно посочения в акта размер от 59. 79 ха земеделски площи, по повод на което жалбоподателят не е успял да докаже наличието на обективна невъзможност за изпълнение на поетия агроекологичен ангажимент. Следва да се посочи, че съдебният експерт в т. 10 от заключението изрично е констатирал, че в административния акт от ангажимента на жалбоподателя на основание § 15 и чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ са изключени площи в размер на 279 ха и те съответстват на представените доказателства относно прекратяване на договорите за наем на общинска земеделска земя, която е предоставена на земеделския стопанин. Така за останалата земя одобрена за подпомагане до пълния нейн такъв размер от 339. 79 ха, а именно по отношение на тази в размер на 59. 79 ха не са ангажирани доказателства за обективна невъзможност за неизпълнение на агроекологичното задължение. Съдът правилно е отчел и посочил в мотивите си, че и след кредитиране на заключението по съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните, и според която референтната площ е в размер на 21. 08 ха, то след като за нея липсват доказателства за твърдяна обективна невъзможност да продължи изпълнението на поетия ангажимент, то същият правилно е прекратен за цялото стопанство на земеделския производител. По делото не се доказва по отношение на земеделската земя с тази площ да е налице форсмажорно обстоятелство по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на Наредба № 11 от 06.04.2009 г., поради което на основание чл. 67, ал. 1 от нея правилно е прекратен агроекологичния ангажимент за цялото стопанство на земеделския производител в хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 4 от същата. По изложените съображения не могат да бъдат споделени съображенията на касационния жалбоподател относно възможността за адаптиране на ангажиментите му като земеделски стопанин. При постановяване на решението не е налице нарушаване на материалния закон, както не се констатират и твърдените нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните доказателства и доказателствени средства, правилно е установил фактическата страна по спора, изложил е мотиви относно законосъобразността на оспорения пред него акт, поради което е неоснователно касационното възражение, че неговата воля е неясно изразена, което препятства правото на защита на жалбоподателя, адресат на административния акт. От изложеното следва да се направи извод, че същият е упражнил ефективно това си право, видно от процесуалното му поведение и чрез ангажираните от него доказателства и доказателствени средства. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се заплатят съдебни разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ за касационната инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение