Решение № 13022 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10664/2017 г.

Решение № 13022 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10664/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ София област, чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 590 от 6.07.2017 г. на Административен съд София област по адм. дело № 206/2017 г. С него се отменя решение № 1012-22-242#3 от 6.12.2016 г. на директора на ТП на НОИ София област, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане № 1012-22-128#9 от 23.08.2016 г. на началник "ОП" при ТП на НОИ София област и върнато делото като преписка на органа за ново произнасяне при съобразяване на дадените задължителни указания по прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Т. Ц., чрез процесуален представител адвокат Михайлов взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. Ц. с адрес в [населено място] срещу решение № 1012-22-242#3 от 6.12.2016 г. на директора на ТП на НОИ София град, отхвърлящо жалба на Ц. срещу разпореждане № 1012-22-128#9 от 23.08.2016 г. на началник "ОП" при ТП на НОИ София област. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Спорни по делото са въпросите към датата на подаване на заявлението 14.12.2015 г., когато Ц. има навършени 44г, 9м и 29 дни, уволнен от 4.11.2015 г. и има осигурителен стаж от първа категория 21г,. 7м. и10д, от трета 4г, 10м и 5 дни и общ стаж превърнат към трета категория 26 г. 5м и 15д, налице ли е хипотезата на разпоредбата на чл. 69 КСО - придобиване на право на пенсия без оглед възраст при 27 г., от които 2/3 специален, изслужен на съответни длъжности. Административният орган е приел, че жалбоподателят не отговаря на изискването, тъй като няма общ осигурителен стаж от 27 г. като не му е признат за такъв през периодите март 1991 г. - октомври 1991 г. и юни 1989 г. - септември 1989 г. Съдът е приел като доказателство трудова книжка, издадена от "КФ Цветима" с посочено в нея прослужено време за периода от 21.03.1991 г. - 21.10.1991 г. от шест месеца и 21 дни. Приел същата за попълнена съгласно Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, поради което вписания в нея стаж от шест месеца и 29 дни за доказан, поради което приел, че се установява стажът по чл. 69 КСО за 27 г. общ осигурителен стаж. Предвид установеното решението е отменено и делото върнато като преписка на органа за ново произнасяне. Възражението за просрочване на жалбата приел за неоснователно, тъй като в обратната разписка е посочено име за което няма отразяване и не е установено каква връзка има с жалбоподателя, поради което приел нередовно връчване, от което жалбата следва да се счита редовно подадена. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно чл. 40, ал. 3 документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. По делото е безспорно установено наличието на общ осигурителен стаж от 27г с прибавянето на стажа от 6м и 29 дни за периода месец март 1991 г. - м. октомври 1991 г. Представените доказателства за този стаж не са били оспорени при представянето им съда, в извършената проверка при осигурителя "Цветима Цолови и сие" СД на контролния орган е представена ведомост за начислено и изплатено трудово възнаграждение по трудов договор на длъжност "снабдител", което е отразено в констативен протокол, приложен на л. 43 от делото. При тези доказателства съдът е извел обосновани фактически и правни изводи относно материалните предпоставки на чл. 69 КСО в приложимата редакция относно правото на Ц.. В касационната жалба отново се поддържа недопустимост на жалбата пред административен съд, поради което недопустимост на решението с искане за обезсилването му и прекратяване на производството. Тези доводи са неоснователни. Видно от обратната разписка на л. 58 от делото същата е получена от лице различно от Ц. - Е. Е.. Въпреки твърденията на процесуалния представител за спазване правилата на връчване по ГПК в чл. 61 АПК е предвидено, че административният акт, съответно отказът да се издаде акт се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително тези, които не са участвали в производството. Посочено е, че съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява чрез подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такава. Когато адресът не е известен или адресатът не е намерен на посочения от него адрес съобщението се поставя на таблото за обявления в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Индивидуалният акт може да бъде получен на мястото, където е заявен или на посочен точен адрес, в случай, че е заявено получаване чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път. Така цитирана приложимата към датата на издаване на акта и дата на връчване на 15.12.2016 г. уредба в АПК не урежда съобщаване на акта чрез връчване на трети лица, поради което е неприложима уредбата в ГПК по аналогия съобщението да се предава на роднини, лица от домакинството, съседи и др. Налице е засилена процесуална гаранция адресатът на акта да бъде уведомен лично за него с цел най добрата защита на законните му права и интереси. Предвид изложеното решението като валидно, допустимо правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането за присъждане на разноски в размер на 760 лева за настоящата инстанция, като възражението за прекомерност намира за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, , ал. 2 пр първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение