Решение № 1830 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11352/2016 г.

Решение № 1830 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11352/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Р. Г. М. - гражданин на Ирак, срещу решение № 5586 от 09.08.2016 г., постановено по адм. дело № 4821/2016 г. по описа на Административен съд С. град. И. отмяната му по изложени доводи за неговата неправилност, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Заместник председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. С обжалваното решение Административен съд С.- град, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р. Г. М. - гражданин на Ирак срещу решение № 957 от 22.02.2016 г. на заместник председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закон за убежищата и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт e издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. В настоящият случай не може да се направи извод от събраните по делото доказателства, че чужденеца е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Видно от изявленията му, чужденецът е изложил единствено твърдения, че е получавал листчета, съдържащи предупреждения във връзка с религията на приятелката му, като същевременно, изрично е заявил, че не е имал никакви проблеми в Ирак. В този смисъл, правилен е изводът на първостепенния съд, че в случая се касае за причини от личен характер, които причини са извън приложното поле на ЗУБ. Жалбоподателят не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществува риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. По тези съображения крайният извод на административният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно е прието в обжалваното решение, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е направил правилен извод, че посочените от Р. М. причини за желанието му да получи закрила не са сред основанията обосноваващи предоставяне на хуманитарен статут. В тази насока първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, при която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В случая не се установява наличие на съществуваща реална опасност за лицето, търсещо закрила, произтичаща от въоръжен конфликт, който може да бъде характеризиран с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. От информацията относно актуалната обстановка в Ирак, съдържаща се справка№ 01-1043 от 29.01.2016 г., изготвена от дирекция "Международна дейност" при ДАБ за актуалното положение в Ирак, И. К. и гр. М. се налага извод, че не е налице заплаха за търсещия закрила, произтичаща от ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Не е налице вътрешен въоръжен конфликт на територията на цялата страна и конкретно в И. К.. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила и това правилно е преценено от административния съд. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай не се установява по безспорен начин чужденеца да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната му сфера, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При тези данни правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин. Първоинстанционният съд правилно е приел, че изложените от кандидата причини за нежеланието си да се върне в страната по произход, не са обусловени от страх от преследване, по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от ЗУБ, съответно решението на заместник председателя на ДАБ, за законосъобразно. Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. В подкрепа на изложеното е и представеното в административното производство становище от 30.11.2015 г. на Държавна агенция "Национална сигурност", съгласно което чужденецът представлява заплаха за националната сигурност и ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила в Р. Б.. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че изложените съображения от съда са противоречиви, както и че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на кандидата за статут. Съдът е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. По изложените съображения решението на Административния съд С.- град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,