Решение № 87 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5219/2022 г.

Решение № 87 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5219/2022 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. О. от гр. Шумен, чрез адв. Димитров, против Решение № 44/21.04.2022 г. на Административен съд Шумен, постановено по адм. дело № 39/2022 г., с което съдът отхвърлил жалбата й против Решение № 2153-27-14/19.01.2022 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Шумен, потвърждаващо Задължителни предписания №ЗД-1-27-01037583 от 22.11.2021 г. на контролен орган на НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данните за осигурителен стаж и доход, подадени с Декларация образец № 1 за периода от 18.04.2019 г. до 30.09.2020 година. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира да се отмени съдебното решение, както и решението на директора на ТП на НОИ – Шумен. Ответникът по касационната жалба – Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Шумен, чрез главен юрисконсулт Илиева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционния съдебен акт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението си Административен съд Шумен е отхвърлил жалбата на З. О. против Решение № 2153-27-14/19.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. С него органът е потвърдил Задължителни предписания №ЗД-1-27-01037583 от 22.11.2021 г. на контролен орган на НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данните за осигурителен стаж и доход, подадени от жалбоподателката с Декларация образец № 1 за периода от 18.04.2019 г. до 30.09.2020 година. За да постанови решението си в този смисъл първоинстанционният административен съд е обсъдил относимите за правния спор доказателства, ангажирани от страните и е приел за установено следното: З. О. е заявила начало на дейност като земеделски стопанин, считано от 18.04.2019 г., както, и че ще се осигурява по чл. 4, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Прекратила е дейността си считано от 06.11.2020 година. Същата е декларирала отглеждането на "други зеленчуци" (не картофи) с площ 0, 300 кв. м. В развилото се административно производство по издаване на задължителните предписания контролните органи са констатирали, че лицето е подало годишна данъчна декларация за 2019 г., като в приходната й част е посочено, че е реализирала приходи като земеделски стопанин, но за нея няма издадени удостоверения за регистрация по чл. 12 от Закона за храните, за обекти за производство и/или търговия с храни. Според обясненията на З. О. същата е обработвала декларираното земеделско място, като е посадила картофи с разсад получен от роднини. Сочи, че не е продавала продукция на пазара, поради тежко протичаща бременност. При проверката е било установено, че в попълнените анкетни карти лицето декларира засети "други зеленчуци", но въпреки това отглежда картофи. По делото пред първоинстанционния съд не е било спорно, че З. О. е била в отпуск поради временна неработоспособност, за което обстоятелство е представила Болничен лист №Е2019967861234/23.05.2019 г. и Болничен лист №Е20198679739/23.12.2019 година. Срещу издадените от контролния орган на ТП на НОИ – Шумен задължителни предписания същата е подала жалба по реда на чл. 117 от КСО. С оспореното пред Административен съд Шумен решение директорът на ТП на НОИ – Шумен е отхвърлил жалбата й срещу задължителните предписания, издадени по повод проверка по разходите на държавното обществено осигуряване, и с които е предписано да бъдат заличени данни за осигурителен стаж и доход за периода от 18.04.2019 г. до 30.09.2020 година. Първоинстанционният административен съд е приел за неоснователни възраженията на З. О. във връзка с констатациите, дадени в задължителни предписания на контролния орган на ТП на НОИ - Шумен, отричащи извършвана от нея дейност като земеделски производител. Правнорелевантният факт, свързан с обстоятелството дали лицето реално е упражнявало дейност, като земеделски стопанин, съдът е счел, че не е доказан главно и пълно от жалбоподателката, поради което и при липсата на основанията за отмяна на административния акт по чл. 146 АПК, е отхвърлил оспорването срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Безспорно е, че касаторката е била регистрирана като земеделски стопанин и е притежавала валидна регистрация, в съответствие с предвиденото в чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. З. О. е била самоосигуряващо се лице, което има съответните задължения, предвид посоченото в чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Жалбоподателката е ползвала болнични, включително поради временна неработоспособност от 23.06.2019 г. и непосредствено след регистрацията си като земеделски стопанин. По – конкретно, съгласно Болничен лист № Е20198679739/23.12.2019 г. О. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност "майчинство", като раждането е настъпило на 11.11.2019 година. В съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 8 от КСО самоосигуряващите се лица, каквато е касаторката, която е регистрирана като земеделски стопанин, имат право на парични обезщетения при бременност и раждане, ако отговарят на условията по чл. 48а от КСО. Правото на касаторката на парично обезщетение при настъпване на осигурителния социален риск в конкретната хипотеза зависи от обстоятелството дали отговаря на нормативните изисквания в § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО, за да се счита за земеделски стопанин. Според легалната дефиниция в последно посочената разпоредба, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. За да подлежи на осигуряване по предвидения в КСО ред и условия, регистрираното като земеделски стопанин лице следва да установи, че произвежда растителна/животинска продукция, предназначена за продажба. В този смисъл приложима е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвиденото в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО кореспондира и с изискването О. да е "осигурено лице" по § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Обосновани са правните изводи на първоинстанционния административен съд, който правилно е тълкувал смисъла вложен в § 1, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО, че като регистриран земеделски стопанин З. О. е следвало да докаже главно и пълно в съдебния процес, че е извършвала трудова дейност, изразяваща се в производство на земеделска продукция предназначена за продажба. В конкретния случай, независимо, че касаторката е била надлежно регистрирана като земеделски стопанин, същата не е доказала естеството и обема на произвежданата от нея продукция, нито, че е била обект на продажба. Правилно първоинстанционният административен съд е преценил ангажираните от страните доказателства по делото и е заключил, че лицето реално не е упражнявало дейност като регистриран земеделски стопанин, като произвежда растителна продукция, предназначена за продажба. Следователно З. О. не попада в обхвата на осигурените лица по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и не е земеделски стопанин съобразно легалната дефиниция, дадена в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, за да се ползва от осигурителните права, които претендира. Направеният от първоинстанционния съд извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт не се опровергава от обстоятелството, че за касаторката са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски, както и поради здравословното й състояние, свързано с протичаща бременност. Първоинстанционният административен съд съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което като правилно следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,