Решение № 12709 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7303/2009 г.

Решение № 12709 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7303/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Образувано по касационна жалба на "Хеброс-Винпром" АД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Бели брези", бл. 13, ет. 5, ап. 18 и адрес за кореспонденция гр. Септември, ул. "Възраждане" № 48, представлявано от изп. директор Румен Първанов Цонев, против решение № 25 от 11.03.2009 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по адм. д. № 18 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 13001190 от 19.09.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пазарджик, потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП с Решение № 1170/1.12.2006г., в частта му, с която на търговеца са определени данъчни задължения по ЗДДС ДДС за внасяне общо в размер на 47 419,92 лв. главница и съответни лихви за данъчен период м. 04.2005 г. поради не признаване на данъчен кредит по доставки на преки доставчици "Ви Ва Трейдинг" ЕООД и Кооперация "В. Левски". В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на окръжния съд е неправилно като постановено при нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в това, че съдът не съобразил и без основание игнорирал представените доказателства за начисляване на ДДС и за реалност на доставките; не са съобразени установените със заключение на вещо лице факти на износ от страна на ревизираното лице на стоки от процесния вид, съответстващи по количество на доставените на ревизираното лице, в съвкупност с безспорния факт, че жалбоподателят е признат износител на вино и продукти от вино. Съдът е следвало да се фокусира върху преките доставки, като непредставянето на доказателства от страна и на преките доставчици не може да бъде поставено в тежест на ревизираното лице- в тази връзка следвало да се има предвид съдебният прецедент на Съда по правата на човека в Страсбург по делото "Булвес" срещу България. Констатациите на РА са необосновани и не се ползват с презумпция за истинност. Не е съобразено плащането на ДДС по ДДС-сметка на доставчиците и разпоредбата на чл. 6, ал. 8 ЗДДС(отм.) Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на окръжния съд и обжалвания РА в посочената част. Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стоянова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна по съображения в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Пловдивски окръжен съд, в решаващия си състав, е отхвърлил жалбата на касатора против РА в посочената му част. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по спорните фактури, издадени от цитираните по-горе преки доставчици, няма доказателства за реално извършване на доставките и тъй като не са налице всички комулативно дадени предпоставки за признаване на данъчен кредит на жалбоподателя, РА в обжалваната му част е законосъобразен. От страна на ТД на НАП на дружеството жалбоподател е извършена данъчна ревизия по ЗДДС за данъчен период м. април 2005 г., приключила с издаването на цитирания РА. По време на ревизията е установено, че през процесния данъчен период дружеството е декларирало право на данъчен кредит по една фактура - с начислен ДДС в размер на 45 419,92 лв., издадена от "Ви Ва Трейдинг" - ЕООД за закупен виноматериал. При извършената насрещна проверка на доставчика е установено, че данъкът е начислен при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС и същият е заплатен по ДДС-сметка на доставчика, а за предходен доставчик е посочено "Технопринт" ООД. В хода на ревизията е установено, че и предходният доставчик е начислил данъка при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС и същият е заплатен по ДДС-сметка, като предходен доставчик е "Екоцет" ООД. С декларация на управителя на последното дружество е установено, че с "Технопринт" ООД е сключен договор за продажба на консигнация от 21.02.2005 г., но той не е изпълняван. Представени са приемо-предавателни протоколи на виноматериал, получен от "Екоцет" ООД, при насрещната проверка на "Технопринт" ООД, който не съответства на количеството, фактурирано на ревизираното лице. Фактурите за доставка от "Технопринт" ООД на прекия доставчик "Ви Ва Трейдинг" - ЕООД са с дати, следващи тези на фактурата по доставката между прекия доставчик и ревизираното лице. Представени са товарителници за превоз на суровина за вино от прекия доставчик на ревизираното лице с дати през м. 03.2005 г. На база на анализ на тези доказателства данъчният орган е стигнал до извода, че за доставените по фактурата общо 607 660 литра нестабилизиран виноматериал, не са налице доказателства за реалност на доставката. Като правно основание на отказа е посочена липсата на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, което съставлява и липса на данъчно събитие по чл. 24 от същия закон и отсъствие на условието по чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС. По време на ревизията е установено, че през процесния данъчен период дружеството е декларирало право на данъчен кредит по две фактури - с начислен ДДС в размер общо на 2 000 лв., издадени от Кооперация "В. Левски" с предмет "авансово грозде реколта 2005 г.". Основанието за отказ на данъчен кредит е, че към датите на издаване на фактурите не са настъпили облагаеми данъчни събития. В касационната жалба няма конкретни оплаквания в тази част. По изложените по-горе съображения окръжният съд е приел, че отказът на данъчния орган е правилен и законосъобразен. Този негов извод е обоснован на фактите по делото и закона. Неоснователно е оплакването на касатора относно допуснато нарушение на материалния закон в резултат на неправилно разпределение на доказателствената тежест, което само по себе си съставлява и съществено процесуално нарушение. На практика оплакванията на дружеството се градят на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС. Според последната разпоредбата на ал. 4 не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" на доставчика, изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Видно от данните по делото, правото на данъчен кредит не е отказано от данъчния орган на основание чл. 65, ал. 4 от ЗДДС, а поради липса на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и отсъствие на условието по чл. 64, ал. 1, т. 3 от същия закон за възникване на право на данъчен кредит. Тълкуването на разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС налага извода, че същата намира приложение, когато в хода на ревизията е установено наличие на право на данъчен кредит по чл. 63 и 64 от закона, каквото право в случая не е налице. Поради това е без предметно обсъждането на приложението на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС, още повече, че същата не създава и презумпция за реалност на доставката, респективно за възникване на право на данъчен кредит, каквито доводи поддържа касатора. В глава 19 от ДОПК - "Съдебно обжалване" липсва изрична регламентация на правилата на доказване, поради което в съдебното производство намират общите правила на ГПК. Основополагащо в тази насока е правилото на чл. 127, ал. 1, изр. първо от ГПК, според което всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. На база на анализ на събраните в хода на ревизията доказателства данъчният орган е направил извод, че липсва реална доставка за посоченото по-горе количество виноматериал. Жалбоподателят твърди обратното - че е налице реална доставка на това количество. От гледна точка на формалната логика, липсата на доставка съставлява отрицателен факт, а наличието на доставка - положителен такъв. И след като жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка (правото на данъчен кредит предполага такава), то в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. Данъчният орган твърди обратното - липсата на факт от обективната действителност, поради което при обжалването следва да бъде проверено от съда единствено дали този негов извод е направен на база на логичен анализ на фактите и обстоятелствата по делото. В този смисъл следва да бъде прието, че не е допуснато разместване на доказателствената тежест и следователно не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. Независимо от твърдението си за не правилно разпределение на доказателствената тежест жалбоподателят е ангажирал множество доказателства в подкрепа на твърдението си за реалност да доставката. Същите са обсъдени от окръжния съд и е направен обоснован извод, че същите не установяват реалност на доставката. Възникването на правото на данъчен кредит е обусловено от наличието на определени материални предпоставки, посочени в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС, една от които предпоставки е наличието на реална доставка. Повдигнатите в жалбата оплаквания относно значението на преките и предходните доставчици имат значение относно начисляването на данъка, но са без значение при спор за реалност на доставката. В конкретния случай, според настоящия съдебен състав, жалбоподателят не би могъл да се определи, като титуляр на интерес, защитен от чл. 1 на Протокол № 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) и по-конкретно - на легитимно очакване за ефективно възползване от право на собственост във връзка с приспадане на ДДС. Основополагащо за системата на ДДС, в това число и за правото на приспадане за получателя по доставката, е наличието на осъществена реално облагаема сделка. За разлика от случая "Булвес", където не е било спорно, че реално сделката по фактурата е осъществена, в конкретния случай именно това е спорът. След като, жалбоподателят не е доказал наличието на реални сделки по данъчните фактури, то необосновано би било да се приеме, че той е имал "легитимно" очакване за ефективно възползване от право на собственост във връзка с данъчен кредит. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Пловдивския окръжен съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна предвид присъждането на такова от първоинстанционния съд и с оглед чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,