Решение № 1678 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6807/2017 г.

Решение № 1678 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6807/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Жилстрой 2015" ЕООД, гр. П., чрез упълномощения адв. И. Й., против решение № 538 от 5.04.2017 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 2211/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-16001616000930-091-001 от 28.06.2016 г., потвърден с решение № 626 от 12.09.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. П. при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са определени задължения за данък по ЗДДС в размер на 10 854,86 лева и лихви - 679,31 лева. Твърди се неправилност на атакуваното решение. Касаторът е изложил доводи, свързани с непаричната вноска в капитала на дружеството - обект на продажба, за което са издадени фактури без да е включен ДДС. С. е, че полученият апорт е от физическо лице, а не от такова, регистрирано по ЗДДС. П. отмяна на решението и отмяна на РА. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., чрез процесуалния си представител, в писмена защита оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 876 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспорения пред Административен съд - П. РА на ревизираното дружество са установени задължения за внасяне ДДС в размер на 10 854,86 лева ведно с лихви - 679,31 лева. Констатирано е, че на 11.11.2015 г. "Жилстрой 2015" ЕООД подава заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС - задължителна регистрация с облагаем оборот за последните 12 последователни месеца преди текущия в размер над 50 000 лв. На 17.12.2015 г. е постановен отказ за регистрация по ЗДДС № 161021500012787. Установено е, че на 17.07.2015 г. дружеството е вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията, като в деня на вписването е направена непарична/апортна вноска на стойност 41 300 лв. Апортната вноска е извършена от физическото лице Р. Т. Д. - едноличен собственик на капитала на "Жилстрой 2015" ЕООД, същият има активна регистрация по ЗДДС към датата на извършване на апортната вноска, в качеството си на едноличен търговец (ЕТ). Физическото лице е регистрирано като ЕТ "РД-Р. Д.". При тази установеност органът по приходите е установил наличие на обстоятелство за регистрация по ЗДДС на "Жилстрой 2015" ЕООД на основание чл. 132, ал. 1 ЗДДС. Р. визира задължителна регистрация по този закон за лице, което на основание чл. 10, ал. 1 придобие стоки и услуги от регистрирано лице. С Акт за регистрация по ЗДДС № 160421600000104/7.01.2016 г. "Жилстрой 2015" ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от датата на вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 от ЗДДС, а именно 17.07.2015 г. Органът по приходите като е приел, че през м. 10.2015 г. от "Жилстрой 2015" ЕООД е осъществена продажба на апортирания в капитала на дружеството недвижим имот, с издаване на 4 броя фактури, без включен ДДС в тях, а РЛ - продавач е регистрирано по ЗДДС лице, е налице основание за начисляване на ДДС по процесната продажба. В резултат на което е начислен ДДС в размер на 10 854,86 лв., изчислен по реда на чл. 67, ал. 2 ЗДДС (включен в продажната цена), като посоченото основание за начисление от органите по приходите е чл. 102, ал. 3, т. 2 и т. 4 ЗДДС. Съдът е приел за законосъобразен атакувания РА. Счел е, че начисляването на данък е основателно, предвид осъществената от дружеството продажба на имота, предмет на апортна вноска в капитала на дружеството, и тъй като в този период същото е регистрирано по ЗДДС лице, за извършената продажба дължи ДДС, защото тя представлява облагаема доставка, извършена на територията на страната, за която се следва ДДС с 20 на сто ставка. Решението е неправилно. След осъществена служебна проверка настоящата инстанция констатира, че издаденият на "ЖИЛСТРОЙ 2015" ЕООД Акт за регистрация по ЗДДС № 160421600000104/7.01.2016 г. е обжалван и е отменен с решение № 8282 от 28.06.2017 г., постановено по адм. д. № 3330 по описа за 2017 г. на Върховен административен съд. Предвид горното регистрацията по ЗДДС на "ЖИЛСТРОЙ 2015" ЕООД, обективирана с Акт за регистрация по ЗДДС № 160421600000104/07.01.2016 г. не съществува в правния мир. Към датата на издаване на РА и постановяване на процесното съдебно решение Актът за регистрацията по ЗДДС не е бил отменен. Съобразявайки изложеното, постановеният отказ за регистрация по ЗДДС № 161021500012787/17.12.2015 г. (във връзка с подадено от "ЖИЛСТРОЙ 2015"ЕООД заявление за регистрация по ЗДДС поради достигнат облагаем оборот) и отмененият Акт за регистрация по ЗДДС № 160421600000104/07.01.2016 г., настоящата инстанция намира, че "ЖИЛСТРОЙ 2015" ЕООД не притежава регистрация по ЗДДС. Н. на регистрация по ЗДДС и осъществяването на доставки от регистрирано лице са предпоставките за определяне данъчните задължения на дружеството за данък върху добавената стойност. В процесния случай, едната от двете предпоставки е отпаднала, а именно ревизираното лице е такова, което не притежава регистрация по ЗДДС. П. препятства възможността от начисляване на данък по ЗДДС. Предвид установената фактическа обстановка не намират приложение цитираните в РД, неразделна част от РА и потвърждаващото го решение на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. норми на чл. 25 и чл. 86 ЗДДС. Н. инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд и като е достигнал до изводи за законосъобразност на РА, съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени атакуваният РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените в полза на данъчната дирекция разноски в размер на 876 лв. При този изход на спора е дължимо присъждане на разноски на касатора за двете съдебни инстанции, но при липса на искане в тази насока такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение