Решение № 3773 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13833/2013 г.

Решение № 3773 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13833/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ срещу решение № 5358/05.08.2013 г., постановено по адм. дело № 5861/2012 г. по описа на Административен съд - София град, чрез процесуалния му представител юрк. Иванова. Иска се отмяната му, като са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата Иван Величков Вълчев, чрез процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № ЧР 274/05.06.2012 г. издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на основание чл. 106, ал. 1. т. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Иван Величков Вълчев от град Стара Загора за длъжността "главен инспектор" в сектор "Рибарство и контрол" - Стара Загора, отдел РЦ "Рибарство и контрол - Югоизточна България" в ГД "Рибарство и контрол". За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл. при спазване на предписаната от закона форма и изискванията за съдържание по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Изложени са мотиви, че оспорената заповед на изпълнителния директор на ИАРА е незаконосъобразна като издадена в нарушение на административно производствените правила при трансформиране на щатните бройки в ГД "Рибарство и контрол" и при липса на материалноправните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Следователно служебното правоотношение на Вълчев е прекратено незаконосъобразно от органа по назначаването. Върховният административен съд намира при установените по делото релевантни факти, че изводите на първоинстанционния съд са правилни. За да е налице "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки - длъжността да е отпаднала като нормативно определена позиция и пълно премахване на функциите, задачите на и задълженията на тази длъжност или тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и изисквания за тяхното осъществяване да налагат извод за качествено нова длъжност. По делото е безспорно установено, че промените в структурата на ГД "Рибарство и контрол", чрез създаването на нови отдели, са изключени от общото правомощие на изпълнителния директор на ИАРА да утвърждава длъжностното разписание по чл. 5, ал. 15 от Устройствения правилник на ИАРА. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, компетентността му по отношение на тази структура в администрацията се разпростира само до изрично посочените в чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от правилника възможности - да определя териториалния обхват на дирекцията и числеността на персонала в отделните сектори, при спазване на предвидените нормативни изисквания. Изводът на съда, че създаването "мобилна група К" към ГД "Рибарство и контрол" е в нарушение на чл. 14, ал. 1 от Устройствения правилник, а промяната в числеността на регионалните центрове и отделните сектори, чрез трансформиране на щатни бройки от съществуващите сектори в посока мобилната група е извън изрично предвидените в чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от правилника правомощия на изпълнителния директор на ИАРА е правилен. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил обоснован извод, че към момента на издаване на оспорения акт не е налице промяна в числеността на персонала, както в ИАРА, така и в ГД "Рибарство и контрол", която е нормативно определена. Правилно решаващият съд е приел, че ГД "Рибарство и контрол" видно от приложението към чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник на ИАРА /в сила от 17.02.20112 г./, ГД "Рибарство и контрол" е с нормативно установена обща численост на персонала 185 щатни бройки. Тази обща численост, е формално запазена както в предходното длъжностно разписание от 07.05.2012 г., а също и в длъжностното разписание от 05.06.2012 г. При направената съпоставка от съда на цитираните длъжностни разписания е видно, че е намален щатът по т. В. III относно общата численост на персонала в Регионалните центрове с 2 щатни бройки от 178 щ. бр. на 176 щ. бр. и е увеличен щатът на мобилната група с 2 щ. бр. от 6 щ. бр на 8 щ. бр. в рамките на общата численост на персонала в ГД "Рибарство и аквакултури" от 185 щатни бройки, която обхваща длъжностите по т. В II и по т. III. Правилно съдът е приел, след направеното от него сравнение на двете длъжности, че е налице пълна идентичност по цели и области на дейност. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че въпреки, че числеността на администрацията е запазена, е налице реално съкращаване на заеманата от Вълчев длъжност "главен инспектор" в сектор "Рибарство и контрол"- гр. Стара Загора. Предвид изложеното не са налице твърдяните отменителни основания и настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират и съда не присъжда такива. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, пето отделение