Решение № 15997 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5026/2011 г.

Решение № 15997 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5026/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе против решение № 4/10.03.2011 г. по адм. дело № 585/2010 г. на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Марко Георгиев Марков, от гр. Русе счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С разпореждане № ОП-8592-7719#16/07.10.2010 г. ръководителят на отдел "Пенсии" при Районно управление "Социално осигуряване" - Русе е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Марко Георгиев Марков, от гр. Русе. Приел е, че към датата на заявлението за пенсиониране лицето има навършени 57 години, 02 месеца и 05 дни и е придобил осигурителен стаж от II категория - 14 години, 05 месеца и 18 дни и от трета категория - 23 години, 11 месеца и 28 дни. Общият осигурителен стаж, приравнен към трета категория труд е определил на 42 години, 00 месеца и 28 дни, а сборът на осигурителния стаж и възрастта на 99 години, 03 месеца и 03 дни. Разпореждането е потвърдено с решение № ПЕО - 134/22.11.2010 г. на директора на ТП на НОИ, който както и долустоящият орган е приел, че не са налице изискуемия минимум осигурителен стаж, положен при втора категория труд и необходимия сбор от стаж и възраст съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С решение № 4/10.03.2011 г. по адм. дело № 585/2010 г. Административен съд - Русе е отменил актовете на пенсионните органи и е върнал административната преписка за ново произнасяне при спазване на дадените им указания. За да постанови този резултат, съдът е приел, че осигурителният стаж на жалбоподателя в периода 14.05.1990 г. - 08.09.1994 г. (4 г., 3мес., 18д.) като булдозерист в ЕП "Хидромелиорации" - Русе следва да бъде зачетен като придобит при условията на втора категория труд съгласно разпоредбите на т. 26 и т. 52б от ПКТП (отм.). Посочил е, че както от гласните доказателства, така и от приетата по делото експертиза се установява, че осигуреното лице е работило целогодишно като работник в отдел "Механизация и автотранспорт" на машина - булдозер, като дейността му е била по изграждане на нови съоръжения и поддръжка на вече изградените. Отбелязал е, че ирелевантни за преценка категорията на труда са внесените осигурителни вноски, тъй като същата се определя не от техния размер, а от вредността и тежестта на положения труд. Съдебното решение е правилно. Съгласно т. 26 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) от втора категория е труда на работещите в мелиоративното строителство в това число и машинистите на всички видове строителни и пътни машини. Релевантните по спора факти сочат, че в периода от 14.05.1990 г. - 8.09.1994 г. Марков е работил като булдозерист в ЕП "Хидромелиорации" - Русе с основна заплата 205,00 лева и допълнително възнаграждение от 50,00 лева за работа при условия на втора категория труд. Законосъобразно съдът е приел, че липсата: на ведомостите за заплати, на личните картони за начислените брутни и нетни заплати за процесния период и на трудовите досиета на работниците и служителите от посоченото предприятие не следва да се превръща във формална пречка за изследване на спорните права. Стъпвайки на запазените първични документи на основание чл. 40, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и чл. 35 от АПК, органите на НОИ е следвало да изяснят всички относими обстоятелства за случая и обсъдят обясненията на заинтересованите лица. Недоумение буди процесуалната пасивност на административния орган най-вече в съдебното производство. Релевантните за спора факти сочат, че в началото на 90-те години на миналия век ЕП "Хидромелиорации" - Русе освен поддържането на съществуващите съоръжения (диги и канали), създаването на нови такива е изградило и Помпена станция "Красен" в землището на с. Николово. Тези факти макар и некоментирани от касатора в касационната му жалба са относими и съществени за правилното решаване на спора. При преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност първоинстанционният съд точно е изяснил наличните противоречия, приемайки обосновано, че за периода 14.05.1990 г. - 08.09.1994 г. Марко Георгиев Марков е работил като булдозерист на трактор ДТ75 в отдел хидротехническа работа/експлоатация в район Русе на ЕП "Хидромелиорации", свързана с ремонт и поддържане на наличните хидротехнически съоръжения. Извършвал е целогодишно изкопни дейности и насипване с пръст и други инертни материали на хидромелиоративните съоръжения. Работил е по поддържането и укрепването на дигите и при изграждането на Помпена станция "Красен" в землището на с. Николово. Заканосъобразно характера на така полагания труд е категоризиран по хипотезата на т. 26 от ПКТП (отм.) и предвид наличността на основанията по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО преписката правилно е върната за ново произнасяне на органите на НОИ. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция, които съобразени с доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие № 00060583 възлизат на сумата от 500,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение