Решение № 9382 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8830/2011 г.

ВАСIII отделение28.06.2012 г.докладчик Йовка Дражева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Людмил Станчев Тончев, гр. София, против Решение № 14-№ ОС- от4.05.2011 г. на министъра на околната среда и водите. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 9382 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8830/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Людмил Станчев Тончев против Решение № 14-ОС/ 4.05.2011 г. на министъра на околната среда и водите, с което е прекратена процедурата по оценка за съвместимост на инвестиционно предложение за "Пристройка и надстройка на съществуваща почивна станция" в поземлен имот № 62685л88л1 от землището на Рилски манастир, община Рила, област Кюстендил. Наведени са доводи за нищожност-министърът не е компетентен, предвид чл. 8, ал. 1 от НАРЕДБА за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Проектът не е за обект, попадащ в защитена територия по ЗЗТ, тъй като не е земеделска земя, а урбанизирана територия и следователно не е част от защитена територия. Но поради възможността да окаже въздействие върху защитена зона, подлежи на оценка за съвместимост, за което компетентността е на директора на РИОСВ. нарушен е материалния закон. Почивната база попада сред обектите на инфраструктурата в ППРМ и не е включена сред обектите за премахване, затова не представлява "непредвидено" с плана строителство. Дори да се приеме, че теренът към сградата попада в природния парк, режимите по т. 2.3 от част зониране, режими и норми, не се отнасят за заварени инфраструктурни обекти. Нарушени са чл. 35 и чл. 36 от АПК, защото административният орган не е събрал необходимите доказателства за изясняване на релевантните факти. Ответната страна министърът на околната среда и водите, оспорва жалбата. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 146 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 14 -ОС/ 4.05.2011 г. министърът на околната среда и водите на основание чл. 10, ал. 1, и ал. 2, т. 2 и чл. 13 във връзка с § 2 от ДР от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони прекратява започнала процедура по оценка за съвместимост на инвестиционно предложение за "Пристройка и надстройка на съществуваща почивна станция" в поземлен имот № 62685.88.1 в землището на Рилски манастир, община Рила, област Кюстендил. Към мотивите на заповедта е посочено, че инвестиционното предложение е за изграждане на пристройка и надстройка и конструктивно укрепване на съществуваща почивна станция, като в новоизградената пристройка се предвижда разполагане на санитарни възли и обслужващи помещения към старата почивна станция и е предвидено застроената площ да се увеличи от 336 кв. м. на 570, 05 кв. м., а РЗП от 1008 кв. м. на 2015 кв. м. Поземленият имот № 62685.88.1 попада в две защитени зони по ЗБР: а/ BG0000496 "Рилски манастир" за опазване на природни местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка на защитените зони с РМС № 122/2007 г. и б/ BG0000496 "Рилски манастир" за опазване на дивите птици, приета на заседание от 11.03.2011 г. на Националния съвет по биологично разнообразие. За природен парк "Рилски манастир", (прекатегоризирана част от НП "Рила" на основание § 2 от ДР на ЗЗТ), е забранено строителството, освен предвиденото с плана за управление и свързано с нуждите на администрацията, научната, образователната дейност, туризма и животновъдството (заслони) и поддържане на горски пътища. По зонирането по плана за управление на ПП"Рила" имотът попада в "Зона за природосъобразно ползване", в която се разрешава единствено "строителство на водохващания за питейни нужди, пречиствателни станции, подземни комуникации, сгради и съоръжения за управлението на парка. Прието е, че инвестиционното предложение не може да бъде отнесено и към позициите по Приложение № 1 и № 2 от ЗООС. Жалбоподателят се легитимира като собственик на имот въз основа на договор за покупко- продажба от 1996 г. с продавач Съвета на правоимащите на заличена ЗК "с. Пиперево, община Дупница, договор от 9.02.1996 г., постановление за възлагане от 4.08.2008 г. и протокол за въвод № 6285/2001/160571 от 6.08.2008 г. в Почивна станция "Нова хижа" в м."Турското парче"., Рила планина. Представена е скица за поземлен имот на Служба по ГКК- Кюстендил за имот № 000084 и акт за узаконяване № 49 от 13.04.1998 г. По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът цени. От така приетото за установено, съдът направил следните правни изводи: Решението не е нищожно, тъй като е издадено от материално компетентен административен орган. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони компетентен орган за издаване на решения в процедура по ОС е министърът на околната среда и водите, когато инвестиционното предложение е за обект за разширение на съществуващи обекти, които не са включени в приложения № 1 и № 2 към ЗООС и попадат изцяло или отчасти в защитена територия по ЗЗТ. Инвестиционното предложение не попада в приложение № 1 и № 2 към ЗООС. От изслушаната съдебна експертиза с в. л. Румяна Ненова се установява, че имот № 62685.88.1 попада в настоящата територия на Природен парк "Рилски манастир" въз основа на заповед № РД-310/26.06.2006 г. на министъра на околната среда и водите, с която заповед на основание § 2 от ДР на ЗЗТ част от Национален парк "Рила", попадаща на територията на община Рила, е прекатегоризирана в Природен парк "Рилски манастир". Съгласно чл. 5, т. 5 от Закона за защитените територии природните паркове са вид защитена територия. Не са налице основанията на чл. 146 от АПК за отмяна на решението като унищожаем административен акт. Съгласно чл. 13 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, при констатиране на недопустимост на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения с режима на дейностите в защитените зони, съответно в защитените територии, или спрямо режими, определени в планове за управление на речни басейни, процедурата по ОС се прекратява. Следователно трябва да са налице няколко кумулативно дадени обстоятелства, за да е налице основание за прекратяване на процедурата: инвестиционно предложение, несъвместимост на това предложение с режима на дейности, разрешени за защитените зони, респ. защитени територии. Имот № 62685.88.1, чиито граници съвпадат с имот № 000084 по КВС, съгласно съдебният експерт, попада в две защитени зони по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие. Това се доказва със съдебната експертиза и приложените към нея графични изображения. В т. 4 от заключението се посочва, че територията на ПП "Рилски манастир" изцяло попада в мрежата от защитени зони като част от Европейската екологична мрежа "Натура 2000", стандартен формуляр BG0000496, съгласно Директивата за съхранение на естествените местообитания и на дивата флора и фауна 92/43/EС и директивата за защита на дивите птици 92/43/ЕЕС. Вторият въпрос, на който следва да се даде отговор е дали е налице несъвместимост между инвестиционното предложение с режима на дейностите в защитените зони. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие, в плановете за управление по чл. 27 се предвиждат мерки, които целят предотвратяване влошаване на условията в типовете природни местообитания и в местообитанията на видовете, както и на застрашаването и обезпокояването на видовете, за опазването на които са обявени съответните защитени зони и включват по т. 1 забрана или ограничаване на дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти - предмет на защита. С чл. 31, т. 9 от Закона за защита на териториите се забраняват дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка и устройствените и технически планове и проекти. В природните паркове се обособяват четири зони на основание чл. 19 вр. с чл. 32, ал. 1 от ЗЗТ, а именно: резервати и поддържани резервати; туристическа зона; зони на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения; други зони съобразно конкретните условия в парковете. Зоните по чл. 19 вр. с чл. 32, ал. 1 отЗЗТ, районите, местата, начините и други условия за извършване на дейностите в природните паркове се определят с плановете за управлението им. Защитната теза на жалбоподателя е, че е приложим чл. 8 от ЗУТ, тъй като земята, върху която е изградена почивната станция била урбанизирана и поради това върху нея могат да се изграждат курортни, вилни и др. видове сгради, които са съобразени с начина на предназначение на територията. Имот № 62685.88.1 попада в "зона за природосъобразно ползване" - л. 199 от плана за управление на ПП "Рилски манастир", приет с Решение № 121 от 12.03.2010 г., обн. ДВ бр. 23/23.03.2010 г. на Министерския съвет на РБ. Този план за управление на парка изпълнява функциите на териториално- устройствен план на тази защитена територия, предвид чл. 7 от ЗУТ. Вещото лице дава отговор на поставена задача в смисъл, че имотът е заснет и координиран в карта за възстановена собственост обн. ДВ бр. 100/2000г под № 000084, по Кадастралната карта е заснет като имот № 62685.88.1, има определено предназначение по КВС, като кКК не е съобразена с ПУПП. За имота няма изработен, одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план. Затова и след като планът за управление на природен парк "Рилски манастир" има функцията на ПУП по чл. 7 от ЗУТ, е без значение какво е отразеното в кадастралната карта и регистър за същия имот. Относно допустимостта на дейностите в зоната, в която попада имот № 62685.88.1, от значение е предвиденото по ПУПП "Рилски манастир". Режимът на дейностите и действията в зоната е изчерпателен. Забранени са всички с изключение на посочените в т. 1.1.1 (л. 188 от плана). Разрешени са и посочените на л. 202 от плана дейности и действия, след които няма пристрояване и надстрояване на съществуващи почивни бази. Неоснователно жалбоподателят се позовава на чл. 21 от ЗЗТ, тъй като имотът попада в природен парк, а не в национален парк. Съгласно чл. 31 от ЗЗТ в природните паркове са забраняват посочените дейности и действия, като в т. 9 е посочено, че забраната се отнася за дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка и устройствените и технически планове и проекти. Случаят попада в чл. 31, т. 9 от ЗЗТ, поради което е налице втората кумулативно дадена предпоставка за несъвместимост на инвестиционното предложение с дейностите и действията в защитената територия по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Предвид изложеното, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение

Цитирани разпоредби

1