Решение № 312 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10634/2012 г.

Решение № 312 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10634/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч, срещу решение № 7 от 30.05.2012 г. по адм. д. № 124/2005 г. по описа на Окръжен съд - гр. Ловеч, гражданско отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответниците - Иван Цвятков Иванов, Боряна Василева Нейкова-Хинова, Милена Вълчева Димитрова, Павел Димитров Димитров и Виктор Димитров Димитров, всички чрез процесуалния си представител адвокат Миленова, молят решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. С решение № 7 от 30.05.2012 г. по адм. д. № 124/2005 г., Окръжен съд - гр. Ловеч, гражданско отделение е отменил Решение № 27 от 24.06.2005 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч, с което е потвърдено Разпореждане № 1274 от 27.05.2005 г. на началник отдел "ОВКО" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон по отношение на жалбоподателката по първоначалното дело Боряна Василева Хинова. По отношение на Иван Цвятков Иванов и останалите жалбоподатели, които са наследници на Димитър Пенчев Димитров, решението е правилно. По първоначалното дело е било установено, че експертно решение (ЕР) № 0555 от заседание № 36 от 06.03.1998 г. на ТЕЛК обща гр. Ловеч в състава, на която са вписани като участвали председател д-р Боряна Василева Хинова и членове д-р Иван Цвятков Иванов и д-р Димитър Пенчев Димитров, е било отменено със ЕР № 106 от заседание № 15 от 27.01.2004 г. на НЕЛК по вътрешни болести. От назначените и изслушани от решаващия състав на Окръжен съд - гр. Ловеч, единична и тройна графически експертизи, безспорно е установено, че подписът за председател в ЕР № 0555 от 06.03.1998 г. е положен от д-р Боряна Василева Нейкова-Хинова, а подписите за членове не са положени от д-р Иван Цвятков Иванов и д-р Димитър Пенчев Димитров. Същите са имитирани. По делото няма данни цитираното експертно решение на НЕЛК да е било съобщено на участващите в постановяване на експертното решение на ТЕЛК лекари. След получаване решението на НЕЛК, контролните органи на РУСО са издали ревизионен акт пореден № 1274 от 2005 г., с който са изискали Хинова, Иванов и Димитров да възстановят сумите 5687,00 лв. главница и 4104,59 лв. лихва, първата представляваща изплатената на Станка Върбанова Станева пенсия за инвалидност. В този ревизионен акт изрично е посочено кое ЕР на ТЕЛК гр. Ловеч е отменено, както и ЕР на НЕЛК, с което това е извършено. Цитираният ревизионен акт е връчен на Боряна Василева Хинова на 12.05.2005 г. Към този момент цитираното лице е било уведомено за отмяната на постановеното от ТЕЛК ЕР, като уведомяването е извършено от органите на НОИ. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 КСО (отм.), в редакцията допълнението, обнародвано в ДВ, бр. 67 от 2003 г., органите на медицинската експертиза на работоспособността могат да обжалват решенията на НЕЛК пред Софийски градски съд по реда на ЗАП. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗАП (отм.) този срок е 14-дневен от съобщението. От разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗАП (отм.) се налага извода, че целта на съобщаването е уведомяването за съдържанието на административния акт. То може да бъде устно, което се удостоверява с подпис или чрез отделно съобщение. В случая това е извършено от органите на НОИ с препоръчано писмо с обратна разписка. От съдържанието на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗАП, който е бил в сила към 2004 г. и чл. 61 АПК се налага извода, че законодателят свързва възникването на последиците от издадения административен акт, включително и възникване на правото на обжалване с момента на узнаването му от аресатите. В тази връзка са решение № 3805 от 17.04.2007 г. по адм. д. № 667/2007 г. и решение № 3382 от 03.04.2007 г. по адм. д. № 415/2007 г., и двете по описа на ВАС, VI отделение. Приетото от окръжния съд разрешение води до последиците непораждане на действие и невлизане на административния акт в сила безкрайно дълго във времето, независимо от неговото узнаване от адресата, каквато не е целта на закона. От изложеното се налага извода, че на 12.05.2005 г. Хинова е узнала за отмяната на решението на ТЕЛК от НЕЛК. Следователно визирания в разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 КСО във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗАП (отм.) 14-дневен срок е изтекъл на 26.05.2005 г. - четвъртък, присъствен ден. На 18.05.2005 г. Хинова е упражнила правото си на възражение срещу ревизионния акт. По това възражение главен финансов ревизор в отдел "ОВКО" при РУСО - гр. Ловеч, е дал заключение. На 27.05.2005 г. е издадено разпореждане № 1274 за възстановяване на процесните суми. За това разпореждане Хинова е уведомена с известие за доставяне на 31.05.2005 г. Същата е упражнила правото си на жалба срещу това разпореждане. Издадено е решение № 27 от 24.06.2005 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч, с което подадената жалба е оставена без уважение, а разпореждането е потвърдено. Цитираното решение е издадено от компетентния орган по чл. 117, ал. 3 КСО в установената форма. Същото се предхожда от акт за начет. Последният е надлежно връчен и отговорните лица са направили възражение, по което контролният орган се е произнесъл с мотивирано заключение. За събиране на сумите по ревизионния акт длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване в РУСО - гр. Ловеч, е издало разпореждане съгласно изискванията на чл. 110, ал. 3 КСО. Разпореждането е съобщено по пощата с обратна разписка на отговорните лица при спазване на изискванията на чл. 110, ал. 4 КСО. След упражняване на правото на обжалване е било издадено решение № 27 от 24.06.2005 г. Следователно при издаване на административния акт са спазени разпоредбите на чл. 110, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 КСО. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО в редакцията му изм. и доп. обн. ДВ, бр. 67 2003 г., който текст е бил в сила към момента на постановяване на отменителното решение на НЕЛК, контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на Държавното обществено осигуряване, произтичащи от отменени актове на медицинската експертиза. По първоначалното дело е било безспорно установено, че д-р Хинова е участвала в състава на ТЕЛК гр. Ловеч, който е постановил ЕР № 0555 от заседание № 36 от 06.03.1998 г., което е било отменено с ЕР № 106 от 27.01.2004 г. на НЕЛК. Също така е било установено, че в следствие на отмененото ЕР на ТЕЛК - гр. Ловеч, лицето Станка Върбанова Станева е получавала пенсия за инвалидност за времето от 18.11.1997 г. до 30.11.2003 г. без правно основание. Следователно на лице е пряка причинна връзка между поведението на Хинова, в качеството й на участник в състава на ТЕЛК гр. Ловеч, постановил отмененото решение и отпуснатата неправомерно пенсия за инвалидност. Последната несъмнено представлява щета за ДОО. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО произтича от цитираната законова разпоредба. Тя е вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД. Тя е независима от реализирането на наказателната отговорност и в тази връзка обстоятелството, че с присъда по нох № 145/2006 г. Боряна Василева Нейкова-Хинова е призната за невиновна и е оправдана по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 212, ал. 4 във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК за документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай и във връзка с издадени експертни решения, е правнорелевантно. По делото е било безспорно установено, че процесните суми не са събрани от Станка Върбанова Станева. Както бе посочено по - горе, неправилни са съжденията на окръжен съд гр. Ловеч, които са в смисъл, че ЕР № 106 от 27.01.2004 г. на НЕЛК не е влязло в сила. Съществено за спорните правоотношения е обстоятелството, че съответно на 12.05.2005 г. Хинова е узнала за това ЕР. Както по първоначалното дело, така и по настоящето до приключване на устните състезания липсват доказателства решението на НЕЛК да е било обжалвано от Хинова. Както бе посочено в настоящите мотиви, 14-дневният срок от уведомяването за това решение е изтекъл за Хинова. Следователно по отношение на нея то представлява един влязъл в сила, стабилен административен акт, който не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗАП влязъл в сила административен акт, който не е обжалван пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако такъв няма - от органа, който го е издал само при условията на чл. 231 ГПК (отм.) по молба на заинтересования или по предложение на прокурора. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че не е налице правно основание за ангажиране на отговорността на д-р Иван Цвятков Иванов и д-р Димитър Пенчев Димитров, респективно на неговите наследници, тъй като цитираните лекари не са подписали процесното ЕР на ТЕЛК гр. Ловеч. Стигайки до различни фактически и правни изводи по отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО на д-р Хинова, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се отменя в тази му част и вместо него се постановява ново по съществото на спора, с което подадената жалба се отхвърля. В останалата част решението се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,