Решение № 5560 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7215/2012 г.

Решение № 5560 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7215/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Маринка Василева Лазарова от гр. Добрич, подадена чрез адв. Миглена Славова, срещу решение № 112 от 23.04.2012 г., постановено по адм. дело № 844/2011 г. от Административен съд - Добрич. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на ново, с което да се уважи изцяло исковата претенция като основателна и доказана. Претендират се и разноски. Ответникът - Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Добрич, е отхвърлил иска на Маринка Василева Лазарова срещу Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от незаконни действия и бездействия на служители на административния орган. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че за ищцата е възникнало субективното право да претендира обезщетение за вредите, причинени от незаконни действия на служители на ответника, но това право е било погасено по давност. Отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК била обективна отговорност и по своя характер специфично проявление на принципа за отговорността на работодателя по чл. 49 от ЗЗД в областта на ЗОДОВ, като тази отговорност също била гаранционно обезпечителна (т. 3 и т. 6 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. дело № 3/2004 г., ОСГК). Освен това и предвид § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагали разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Позовал се е на разпоредбите на чл. 110 - 120 от ЗЗД, уреждащи института на погасителната давност. С постановление № 2 от 21.12.1981 г. на Пленума на Върховния съд относно някои въпроси на погасителната давност при вземания от непозволено увреждане било прието, че чл. 114, ал. 3 от ЗЗД следвало да се разбира в смисъл, че вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен - от деня на неговото откриване. Когато деецът не бил известен, а са известни лицата, които отговарят за него, давностният срок за вземания срещу тях започвал да тече от датата на деликта. Тъй като към момента на увреждането било известно юридическото лице, което отговаря за незаконосъобразните действия и бездействия на своите служители, от момента на прехвърлянето на инвестиционните бонове на 2.10.2003 г. започнала да тече погасителната давност и същата е изтекла на 2.10.2008 г. Искът бил погасен по давност, защото бил предявен на 6.12.2011 г., поради което и подлежал на отхвърляне. Решението е правилно. Обосновано съдът е приел, че прехвърлянето на инвестиционни бонове е служебна дейност на Агенция за приватизация, която е административен орган и дейността, която се осъществява от нейните служители по реда на НУРОПЦПТПАСД е административна по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Изложените съображения за допуснатите нарушения на наредбата от служители на Агенция за приватизация са достатъчно основание, за да се приеме за установено, че е налице неизпълнение на служебна дейност по глава пета и шеста от наредбата - нарушен е редът за прехвърляне на инвестиционни бонове и не е осъществен необходимият административен контрол, като са причинени имуществени вреди на ищцата, изразяващи се в неправомерно прехвърляне на непарични платежни средства - инвестиционни бонове, на друго лице. Отговорността по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ на държавата, за конкретния случай на Агенция за приватизация, е невиновна, обективна отговорност за вредите, причинени от чужди незаконни действия или бездействия на служители при и по повод изпълнение на възложена им административна дейност, и когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тази вреда. Правилно съдът е приел за основателно възражението за изтекла погасителна давност. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на лицата, твърдящи увреда на техните законни права и интереси. За неуредените в закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. Съгласно чл. 110 ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. Досежно началният момент на забавата при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган е момента на преустановяването им съгласно ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС и от този момент тече погасителната давност, която в конкретния случай е 2.10.2003 г. - датата на извършване на трансфера на боновете. Искът е предявен на 6.12.2011 г., а давностният срок е изтекъл на 2.10.2008 г. Като е приел, че към датата на предявяването на исковата молба давността е изтекла, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,