Решение № 9820 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6744/2017 г.

ВАСVI отделение17.07.2018 г.докладчик т Милка Панчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 28.04.2017 г., постановено по адм. д. № 38/2017 г. на Административен съд - Р., в частта, с която е отхвърлено като неоснователно оспорването на заповед № РД-13-9/20.02.2017 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Р., с която служебното правоотношение с Й. Е. Н. - началник на Общинска служба по земеделие - Л. с ранг V старши, е прекратено, считано от 1.03.2017 г. на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 28.04.2017 г., постановено по адм. д. № 38/2017 г. на Административен съд - Р., в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Й. Е. Н. иск за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 28.04.2017 г., постановено по адм. д. № 38/2017 г. на Административен съд - Р., с което Й. Е. Н. е осъдена да заплати на Областна дирекция "Земеделие" - Р. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В останалата част решението е влязло в сила. ОСЪЖДА Й. Е. Н. с адрес гр. Л., обл. Р., ж. к. "Н. Кючуков", бл. ..., вх. ..., ап. ... да заплати на Областна дирекция "Земеделие" - Р. с адрес гр. Р., ул. "Н. Й. Вапцаров" № 10, разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9820 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6744/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 25 от 28.04.2017 г., постановено по адм. д. № 38/2017 г. Административен съд - Р. е отхвърлил като неоснователно оспорването на заповед № РД-13-9/20.02.2017 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Р., с която служебното правоотношение с Й. Е. Н. - началник на Общинска служба по земеделие - Л. с ранг V старши, е прекратено, считано от 1.03.2017 г. на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, прекратено е производството по делото в частта му относно предявената претенция за възстановяване на преди заеманата длъжност поради недопустимост, и е отхвърлен като неоснователен предявения от Й. Е. Н. иск за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението. Осъдил е Й. Е. Н. да заплати на Областна дирекция "Земеделие" - Р. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Срещу това решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу административния акт и срещу иска за обезщетение, както и в частта, с която са присъдени разноски, е подадена касационна жалба от Й. Е. Н., чрез адв. Матеева, с молба да бъде отменено в тези части като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. За периода преди междинната среща и за периода от 1.07.2016 г. до 30.09.2016 г., жалбоподателката е получила цифрови оценки "3", съответно "4", което не кореспондира с поставената крайна годишна оценка "5" - неприемливо изпълнение, което води до разминаване на оценките й до междинната среща и след това. Релевира оплакване, че годишната оценка и работния план си противоречат, като оценката е извършена в нарушение на чл. 16 и чл. 17 от НУРОИСДА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по делото - директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Р. в писмен отговор, подаден чрез старши юрисконсулт Йорданова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че съдът е направил обоснован извод и правилно е приел в мотивите на съдебното решение, че е спазена предвидената в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА, Наредбата) процедура за оценка на изпълнението на заеманата от служителката длъжност, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, наведените оплаквания в касационната жалба са неоснователни, а обжалваните части на решението са правилни. Първоинстанционният съд е изяснил изцяло фактическата обстановка по спора и е изложил ясни и обосновани мотиви към обжалваното решение. Установено е, че жалбоподателката е била назначена на длъжност "началник на Общинска служба по земеделие" - Л., главна дирекция "Аграрно развитие", Областна дирекция "Земеделие" - Р.. За установяване равнището на професионална квалификация и изпълнение на служебните задължения на жалбоподателката е била извършена атестация, като атестирането е било за периода 1.01.2016 г. - 31.12.2016 г. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № РД-13-9/20.02.2017 г. на директора на Областна дирекция (ОД) "Земеделие" е издадена от компетентен орган. Самата заповед е издадена в писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг, поради което, административният акт съответства на изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и кореспондира със закона. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че служебното правоотношение е прекратено при наличие на предпоставките по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и след осъществяване на материалноправните основания за постановяването му. Служебното правоотношение на Й. Н. е прекратено след като получава при атестирането възможно най-ниската оценка за индивидуално изпълнение на заеманата от нея длъжност. Правилен е изводът на съда, че атестирането е извършено в съответствие с условията на НУРОИСДА като обхваща едногодишен период от 1.01.2016 г. до 31.12.2016 г., с включени отделни етапи по изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план, провеждане на междинна среща на 30.06.2016 г. и определяне на годишна оценка на изпълнението. Законосъобразни са и изводите, че атестирането е извършено в съответствие с наредбата - работният план е съгласуван с оценявания (формулярът в тази част е подписан от последния), междинна среща е проведена в посочения в наредбата период, извършена е заключителна среща, като резултатите са отразени във формуляра, след което е изготвена и общата оценка. Последната включва изпълнението на длъжността по конкретни показатели и оформяне на обща оценка, като конкретните показатели са оценени отделно и мотивирани писмено от оценяващия. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че работният план си противоречи с годишната атестационна оценка. В случая работният план е изготвен в съответствие с НУРОИСДА, защото целите са формулирани конкретно, а сочените изисквания (критерии) за изпълнението, описани във формуляра, не са осъществени от касаторката качествено. Също така счита, че констатациите, дадени в годишната оценка обхващат различни от предвидените в индивидуалния работен план цели относно визираното в т. 2 и т. 3. Тези доводи настоящият състав намира за неоснователни. Принципно, същите са поддържани и пред първоинстанционния съд и са разгледани от последния. Във формуляра за оценка на изпълнението са формулирани три цели, които напълно отговарят на изискванията на чл. 9 от Наредбата, според който изготвянето и съгласуването на индивидуалния работен план се извършват съвместно от оценяващия ръководител и от оценявания, като се отчитат основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите, определени в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от оценявания. В индивидуалния работен план се определят целите, срокът и изискванията/критериите за изпълнението, които оценяваният трябва да постигне през периода. Целите в индивидуалния работен план на оценявания трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове. Броят на целите в индивидуалния работен план не трябва да надвишава 7. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че изложените факти относно неизпълнението на служебните задължения и липса на компетентности кореспондират с конкретни задачи по представения работен план - контрол върху документацията (в случаите с неточно отразеното трайно насаждение и неотразените прекратени арендни договори), организирани и провеждане на кампанията "Директни плащания" (случая с оплакването на К. Г.) и т. н. Формулираните цели, поставени пред касаторката, са съобразени именно със спецификата на заеманата от Настинова ръководна длъжност, като съвпадат с функционалните задължения, заложени именно в длъжностната й характеристика и които по своето естество съставляват организационни, координационни и контролни дейности. Общата оценка е изготвена съобразно преобладаващите оценки по отделните показател, общите постижения и поведението на оценяваната, с което е спазена нормата на чл. 18 от Наредбата, а атестирането е отразено във формуляр по образец, който е подписан от оценявания и оценяващия и е предаден на контролния орган в срока по чл. 20 от Наредбата. Обоснован е изводът на съда, че оценката на Настинова е съобразена и с констатациите за изложените във формуляра нарушения, описани от оценяващия орган през оценявания период, свързани с издаването на заповеди по чл. 37в, ал. 10 от ЗСПЗЗ, след издаване на заповеди по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ за имоти на държавни поземлен фонд (ДПФ); некоректното отразяване на състоянието и ползването на имот от ДПФ в землището на с. Л. в констативните протоколи по чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за 2016 г., подлежал на проверка от служителите на ОД "Земеделие" - М.; представяне на проекти на заповеди за изземване за земи от ДПФ по чл. 34 от ЗСПЗЗ, без да са взети писмени обяснения от лицата, посочени като нарушители; недобри работни взаимоотношения, както с екипа, с който работи, така и с клиентите на общинската служба по земеделие. Не може да бъде споделено твърдението на касаторката, че не е оценявана обективно, доколкото годишната й оценката, не съответства на останалите междинни оценявания и е извършена въз основа на сигнали на граждани. В случая по делото са били изслушани свидетели, които потвърждават изложените във формуляра основания за поставената годишна оценка. Видно и от всички събрани по делото доказателства, обсъдени подробно от първоинстанционния съд, в конкретния случай субективният подход е изцяло изключени, доколкото е налице подробен и обективен анализ на конкретни факти, водещи до неизпълнение на целите, поставени пред Настинова и касаещи ръководената от нея общинска дирекция. Освен това, съгласно чл. 18, ал. 3 от Наредбата при определянето на годишната оценка оценяващият ръководител отчита и наличната информация за мнението на външни потребители относно работата на оценявания. Дори и да се приеме, че към изготвянето на оценка за периода 1.03.2016 г. - 9.06.2016 г., касаторката е имала междинна оценка 3, то в резултат на установените и визираните във формуляра нарушения, за следващия период 1.07.2016 г. - 30.09.2016 г., оценката на Настинова е намалена с още една единица и е прието, че "Изпълнението отговаря не напълно на изискванията". Както е посочено е в становището на контролиращия орган, некоректното отразяване на състоянието и ползването на имота от ДПФ в с. Л. е установено през месец октомври, което следва визираните периоди, и е повлияло върху годишната атестационна оценка. Същото важи и за издаването на заповедите по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, преди тези по чл. 37, ал. 10 от същия закон, което е следвало да бъде извършено до 01 октомври 2016 г. В изготвения формуляр много подробно са изложени аргументи, защо на служителката е поставена оценка 5 "Неприемливо изпълнение", което е подкрепено, както от писмените доказателства по делото, така и от събраните гласни доказателства - изслушаните свидетели. Правилни са изводите на съда, че в случая и подаденият иск по чл. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се явява неоснователен, поради това, че той е зависим от отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, а в случая не е констатирано основание по чл. 146 от АПК, което да води до незаконосъобразност на административния акт. Поради всички изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Р. в обжалваните части е правилно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При касационното разглеждане не са установени посочените от касаторка основания за отмяна на съдебния акт в обсъжданите части, поради което обжалваните части на решението следва да бъдат оставени в сила. При този изход на делото основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна, поради което касаторката следва да бъде осъдена да заплати на Областна дирекция "Земеделие" - Р. сумата от 200 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

2