Решение № 3300 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9123/2023 г.

ВАСТрето отделение19.03.2024 г.докладчик Кремена Борисова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение4340 от 30.06.2023г. на Админстративен съд-София-град,постановено по а.д.1031/2022г. САМО в частта,с която е отхвърлена жалбата на Хотел Русковец ЕООД,представлявано от управителя В. Иленхо срещу ПредписаниеРД-03-46(38) от 21.12.2021г.,издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район ,с което въз основа на изложеното по по т.2 на основание чл.48 ал.1 т.13 във вр. с чл.155 ал.1 т.22 от ЗВ е предписано на дружеството в срок до 30 дни от датата на получаване на предписанието, да представи проект за ликвидиране на ТК-резервен,в съответствие с изискванията на чл.110 ал.3 от Наредба1/10.10.2007т. за проучване,ползване и опазване на подземните води.

ОСТАВЯ В СИЛА решение 4340 от 30.06.2023г. на Админстративен съд-София-град, постановено по а.д.1031/2022г. в останалата му част.

ОСЪЖДА Хотел Русковец ЕООД ,представлявано от В. Иленхо да заплати на Басейнова дирекция Западнобеломорски район съдебни разноски за юрисконсултско представителство пред касационната инстанция в размер на 180 лв /сто осемдесет лева/.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция Западнобеломорски район със седалище гр.Благоевград [улица] да заплати на Хотел Русковец ЕООД, представлявано от В. Иленхо, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр.София район [адрес] РАЗНОСКИ пред двете съдебни инстанции в общ размер на 2 385лева /две хиляди триста осемдесет и пет лв./.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Хотел Русковец ЕООД [ЕИК] , със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв.А. Конедарев, против решение 4340/30.06.2023 г., постановено по адм. дело 1031/2022г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Поддържа се становище, че оспореното предписание е издадено при неспазване на установената от закона форма, с оглед липсата на посочване на фактическите основания за издаването му, съставляващо липсата на мотиви и съществено процесуално нарушение. Изтъкват се нарушения на закона, при уведомяване на касатора за започване на производството, препятстващи правото му на защита.Сочи се и допуснато нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК и издаване на обжалвания акт при неизясняване на относимите за случая факти и обстоятелства. Релевират се доводи и за постановяване на предписанията в нарушение на материалния закон и необоснованост с оглед доказателствата по делото. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на обжалвания административен акт. Направено е искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски по делото.

Ответната страна Басейнова дирекция Западнобеломорски район , чрез процесуален представител юрк.В. Колчагова, с писмена молба- становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно,постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, да бъде оставено в сила. Претендира сторените в хода на производството разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба, счита, че обжалваното решение е правилно , поради което следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Хотел Русковец ЕООД против предписаниеРД-03-46(38) от 21.12.2021год., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район .

За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е законосъобразен и не страда от нито един от пороците, визирани в чл. 146 от АПК - същият е издаден от компетентен по закон административен орган, в рамките на материалната му компетентност, отговаря на всички изисквания за форма и реквизити по чл. 59 от АПК, при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и са налице всички материалноправни изисквания за издаване на посочените предписания.

От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят Хотел Русковец ЕООД е титуляр на разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения 41590205/27.09.2017г. издадено от директора на Басейнова дирекция «Западнобеломорски район» /БДЗБР/, с цел на водовземането за поливане на зелени площи и измиване на улици и алеи и краен срок на действие на разрешителното - 04.10.2026г. Водовземането се осъществява от тръбен кладенец-1 /ТК-1/ и тръбен кладенец- резервен /ТК-резервен/, разположени в гр.Добринище, община Банско .

Със заповед РД-840/02.09.2021г., изменена със заповед РД-893/27.09.2021г. на Министъра на околната среда и водите е назначена работна група с цел да бъде извършена проверка на обстоятелствата и документите, свързани с процедурите по издаване на разрешителни за водовземане от подземни води от съоръжения сондаж ТК-1 и сондаж ТК-резервен, изградени на територията на курортно-жилищен комплекс Русковец Ризорт в гр.Добринище , община Банско, в т.ч. и процедурите и разрешителните по изграждане и регистрация на съоръженията, както и по изменение или продължаване на разрешителни за водовземането.В изпълнение на Заповед840/02.09.2021г. на Министъра на ОСВ, БДЗБР е изискала съдействие от проф.Хр.Брънзов-Генерален директор на НИМХ за измерване на техническите параметри на двата кладенеца, вкл. и измерване на дълбочината им чрез заснемане със специализирана камера, с каквато Басейновата дирекция не разполагала.

На 16.09.2021г. е извършена проверка, обективирана в констативен протокол КД-01-1170, при която е било извършено заснемане на ствола на ТК-резервен със сондажна камера, От видеозаснемането с камера е установено несъответствие в конструкцията и дълбочината на кладенеца: по разрешително дълбочината му е 100м., а при измерване е установена-122м. Водоприемната част по разрешителното е от 30м. до 96м., а установената при измерването е от 46.7м. до 85м. /филтри/ и от 85м. до 122м. /открит ствол/. Измерено е статично водно ниво (С.) с електролот на дълбочина 8,88 м.

По отношение на ТК- 1 е спусната сондажна камера, която стигнала до дълбочина 39.8м., като поради запушване на ствола на кладенеца не е могло да се установи дълбочината, температурата и конструкцията на съоръжението.Направен бил опит за почистване на сондажа с ерлифт и компресор, като не е бил установен водоприток. Спусната е била потопяема помпа с малък дебит до 0.2 л./сек., като се е получил много малък водоприток. Измерено е било статично водно ниво на дълбочина 15.9м.

Резултатите от проверката, извършеното обследване на ТК-1 и ТК-резервен и заснемане, измерванията са отразени в КП и са анализирани от проф. д-р инж. П. Пенчев-председател на Българска асоциация по подземни води в изготвеното от него становище , възложено му с писмо изх. РД-03-46/20/28.09.2021г. на директора на БДЗБР относно характеристика на водата от сондаж ТК-1, изграден на територията на курортно-жилищен комплекс Русковец Ризорт , съгласно което по два от показателите водата може да се класифицира като минерална за лечебно-профилактични цели и не може да се ползва за питейно-битово водоснабдяване.

Представен е протокол за изпитване 02-0277/07.09.2021г. на ГД Лабораторно-аналитична дейност в ИАОС, изготвен въз основа на взети на 23.08.2021г. две проби от подземни води от ТК-1 и ТК- резервен.

С писмо вх. РД-04-116/5/20.08.2021г. от Община Банско са представени и приложени пълен физикохимичен анализ с микроелементи на взетите проби от ТК-1 и ТК-резервен и становище от Специализирана лаборатория за анализ на минерални води към НСБФХТ ЕАД, от които се установява, че извършения анализ на съдържанието и измерената температура на водата правят водата балнеозначима и я квалифицират като термална, минерална вода за лечебно-профилактични цели. Към становището са приложени протоколи за изпитване 192/10.08.2021г. и 194/10.08.2021г. За резултатите от изследванията касаторът е бил уведомен от дирекцията.

С оглед преценка на възможността за реконструкция на ТК-резервен до достигане на първото от повърхността водно тяло или ликвидирането му, на Хотел Русковец ЕООД е дадена възможност да извърши Геофизично изследване по метода ВЕС /Вертикално електрическо сондиране/, осъществено от наетото от него дружество Геофизика-инженеринг ЕООД.От последното е представен Отчет с получените резултатиРД-03-46 /33/ от 25.11.2021г..

В допълнение към установеното от представения отчет с резултатите от ВЕС е изискано съдействие от МОСВ, с цел насоки за предприемане на последващи действия-реконструкция или ликвидиране. В становище, обективирано в писмо изх. 08-00-486/06.12.2021г. от Зам. министъра на околната среда и водите е посочено, че в точката на направеното геофизично проучване за ТК-Резервен се разкриват геоложки формации на водно тяло, които представляват и водовместващите скали, носители на минералната вода на находище Добринище , като същевременно ТК-резервен попада и границите на пояс II на СОЗ на находището, за който има ограничения за изграждане на водовземни съоръжения за подземни води. СОЗ е учредена, видно от представената ЗаповедРД-821/21.10.2014г. на Министъра на ОСВ за определяне на санитарно-охранителна зона около находище на минерална вода Добринище , гр.Добринище, община Банско-изключителна държавна собственост, изменена със ЗаповедРД-818/08.12.2015г. на Министъра на ОСВ.

Видно от констативен протокол КД-01-1539/26.11.2021г., в изпълнение на предписания на Директора на БДЗБР, от Хотел Русковец ЕООД е извършено прочистване на ствола на сондажа на ТК-1, при което е използван класически сондажен метод с ерлифт по почистване на ствола , посредством вкарване на сгъстен въздух с цел продухване на материала /пясък и чакъл/, като вследствие на това навън са изхвърлени и парчета от тръба. При прочистването се е достигнало до 33м., където вследствие на разместване на колоната, сондажът е бил затрупан със земни маси и било невъзможно да бъде прочистен. След приключване на дейността и изваждане на лостовете, в ствола на сондажа е бил спуснат електролот, с който е измерено водно ниво от 16м. от кота терен. При спускане на електролота, е констатирано, че след 33м. от кота терен е невъзможно спускането му в по-голяма дълбочина.

Административното производство е приключило с издаването на оспореното предписание РД-03-46/38/21.12.2021г. от директора на БДЗБР, с което:

  1. По отношение на ТК 1 е прието, че съоръжението е затлачено след 33м., същото е негодно по технически причини да изпълнява предназначението си и не е възможно да се ползва, поради което на основание чл. 110, ал. 2 във връзка с чл. 110, ал.1, б. г от Наредба 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, следва да се представи проект за ликвидирането му.
  1. По отношение на ТК-резервен е прието, че на дълбочина до 15.40 м. се разкрива водно тяло Порови води в Неоген - Разлог , а след тази дълбочина се разкриват геоложките формации на водно тяло - Пукнатинни води в Пирински блок . Отчитайки неговите действителни конструктивни характеристики, установени при заснемането с видеокамера на 16.09.2021г., както и че същия попада изцяло в границите на пояс II-ри на СОЗ на находище Добринище , за който има ограничения по отношение изграждането на водовземни съоръжения за подземни води, то нямало възможност за реконструкция на съоръжението и същото подлежало на ликвидация на основание чл. 110, ал. 1, б. б от Наредба 1/10.10.2007 г.

Въз основа на изложеното ,на осн.чл.48, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите е предписано на ХОТЕЛ РУСКОВЕЦ ЕООД, в 30 дневен срок да представи проекти за ликвидиране на ТК -1 и ТК - резервен, в съответствие с изискванията на чл. 110, ал. 3 от Наредба 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

По делото е назначена и приета съдебно-хидроложка експертиза, изготвена от инж. И. Петков, асистент в катедра Хидрогеология и инженерна геология в МГУ Св. Иван Рилски от данните по която се установява, че съоръжението ТК-1 в дълбочина след 33 м. е невъзможно да бъде почистено, заради изхвърляне на парчета тръба и разместване на обсадната колона. Във всички случаи затлачването, което е във водоприемната част на сондажа оказвало влияние върху водопритока. Според вещото лице по технически параметри и причини към момента на изготвяне на експертизата ТК-1 не е годен да изпълнява своето предназначение, като становището е за неговото ликвидиране или по целесъобразност дублиране, посредством изграждане на нов тръбен кладенец с по-малка дълбочина и същите технически характеристики, който да попадне изцяло в Неогенски водоносен хоризонт. Заключението на вещото лице е, че в това техническо състояние тръбен кладенец ТК-1 не може да бъде реконструиран и трябва да се ликвидира, тъй като не е установена възможност за нормална проходимост до забоя след 33м.

На територията на ТК-резервен съществували две подземни водни тела: Порови води в Неоген - Разлог"- с геоложки формации: конгломерати от пясъчници, песъчливи глини и аргилити с неогенска възраст и Пукнатинни води в Пирински блок" - с геоложки формации: гнайси, шисти, гранити, с горнокредна, палеозойска и докамбрийска възраст. Гранитите и шистите са водовместващи скали, разкриващи минералните води от находище Добринище".Първият водоносен хоризонт разкривал студени пресни води, а вторият термални. Съоръжението ТК- резервен попадало в пояс II на утвърдената СОЗ.

По делото е изготвено и второ заключение от инж. М. Харизанов , главен асистент в катедра Сондиране, добив и транспорт на нефт и газ , Геологопроучвателен факултет в МГУ Св. Иван Рилски , според което не е целесъобразно от техническа гледна точка да бъде реконструиран тръбен кладенец ТК-1, поради факта, че няма установена нормална проходимост в експлоатационната РVС колона до филтровата част и забоя, а също така при провеждане на ремонтно- възстановителни дейности по който и да е хидроложки метод, ще се промени проектната конструкция на тръбния кладенец, което ще доведе до намаляване на хидравличния диаметър на експлоатационната РVC колона, техническата спецификация на експлоатационния лифт и помпа, изменение на хидравличните параметри на водоприемната част на тръбния кладенец, пряко влияещи върху дебита от сондажа. Също така установените пробки /затлачване/, запушване от твърда фаза от продуктивния хоризонт натрупани по време на водочерпене във водоприемната - филтровата част, не могат да бъдат сондирани и преработени с конвенционален сондажен инструмент, защото при приложен режим на работа с въртене и натиск/натоварване колоната ще се деформира и разруши.

Вещото лице е посочило още, че на ТК-1 на 26.11.2021г. е възможно да бъде извършен допълнителен ремонт на съоръжението, чрез използване на желонка в състав на твърда компановка сондажен инструмент до забоя на сондажа и последващо детайлно ново обследване посредством използване на геофизичен метод със сондажна камера, като така окончателно ще се установи нормалната проходимост по ствола на сондажа и неговото фактическото техническо състояние - дълбочина, технически данни и характеристика на конструкцията и ако след посочената допълнителна операция се установи, че ТК-1 е негодно съоръжение по технически причини да изпълнява предназначението си и не е възможно или целесъобразно да бъде реконструирано, същото подлежи на ликвидация.

Въз основа на установената фактическа обстановка първоинстанционният съд приел, че оспореното предписание е издадено от компетентен административен орган оп чл.155 ал.1 т.22 от ЗВ, в кръга на предоставените му правомощия.

На следващо място приел, че са спазени изискванията досежно формата на акта и същият съдържа всички нормативно установени по чл.59 ал.2 реквизити. Посочени са обективно и пълно фактическите основания за издаването му, а изложените в акта факти съответстват на приложените писмени доказателства. Приел още, че волята на административния орган е ясно изразена и не са налице пропуски и грешки, препятстващи възможността на оспорващия да организира и осъществи правото си на защита.

АССГ приел, че не са налице твърдените от оспорващия съществени процесуални нарушения, тъй като преценката на органа е направена след като са обсъдени релевантните за случая факти и обстоятелства, в съответствие с разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК. Административният орган е събрал всички необходими доказателства, извършил надлежна проверка на същите, а крайният резултат съответствал на приетите фактически установявания, като фактите били подведени под съответните материалноправни разпоредби. Според съда не било накърнено правото на защита на жалбоподателя в хода на административното производство, тъй като дружеството е уведомено за неговото образуване и е взело участие при протичането му. Хотел Русковец ЕООД е било запознавано с предстоящите проверки, негов представител и присъствал на тях, изпращани са му преписи от съставените протоколи и му е предоставяна възможност да депозира становища и доказателства във връзка с констатациите на контролния орган.

По приложението на материалният закон първоинстанционният съд приел, че правилно по отношение на ТК-резервен е прието, че подлежи на ликвидация, тъй като съоръжението било изградено в нарушение на ЗВ и не отговаряло на параметрите, заложени в разрешителното за водовземане на подземни води 41590205/27.09.2017г. Позовал на разпоредбата на чл.110, ал.1, т.1, б. б от Наредба 1/10.10.2007г.,съгласно която се ликвидират съоръженията за подземни води, които са изградени в нарушение на ЗВ или на параметри и условия в издаденото разрешително за изграждане.

АССГ посочил,че в разрешителния акт 41590205/27.09.2017г. е посочено, че водното тяло е прокарано изцяло в Неоген- Разлог с код ВG040000000N016. , от данните по извършеното геофизично измерване по метода на ВЕС /вертикално електрическо сондиране/, с който е изследван геоложкия разрез в дълбочина на ТК-резервен, се установява, че на територията на това съоръжение са установени налични две подземни водни тела: 1.ВG040000000N016 Порови води в Неоген - Разлог - с геоложки формации:конгломерати от пясъчници, песъчливи глини и аргилити с неогенска възраст; 2. ВG4G0PzC2Pg019 Пукнатинни води в Пирински блок , с геоложки формации: гнайси, шисти и гранити с горно кредна, палеозойска и докамбрийска възраст. Не се оспорва от жалбоподателя, че при направеното проучване на ТК-резервен, на дълбочина до 15,40 м., се разкрива водно тяло Порови води в Неоген - Разлог , като след тази дълбочина се разкриват геоложките формации на водно тяло Пукнатинни води в Пирински блок , които в случая представляват и водовместващите скали, носители на термалната минерална вода от находище Добринище . Съдът приел,че въпреки,че ответникът не се е позовал изрично в акта на нормата на чл.110, ал.1, т. 3 от Наредба 1/10.10.2007г., регламентираща ликвидиране на съоръжението за смесени води с различно качество или от няколко водни тела, тъй като предписанието са изложени фактически мотиви съответстващи на това нормативно условие, допуснатото нарушение по см. на чл.59, ал.2, т.4 АПК /непосочено правно основание/, не е от категорията на съществените, обуславящи неговата отмяна.

На следващо място първоинстанционният съд приел, че от доказателствата по делото било установено, че ТК-резервен е разположен изцяло в границите на пояс II Запад , в който се намира сондаж2 Банята на СОЗ на находище Добринище , определена със ЗаповедРД-8221/21.10.2014г., изменена със ЗаповедРД-818/08.12.2015г. на Министъра на ОСВ, за който според чл.10 ал.1 от Наредба4/16.10.2000г. са въведени ограничения за изграждане на водовземни съоръжения за подземни води.

Приел още, че техническите данни на конструкцията на ТК-резервен по разрешителното от 2014г. не съответстват на техническите данни на конструкцията по разрешителното от 2017г.Дълбочината на ТК-резервен по разрешителното за водовземане е от 100м. от кота терен,а при направеното на 16.09.2021г. сондажно изследване е установена дълбочина от 122м.Съществувало несъответствие и по отношение на координатите на сондажа в разрешителното за ново водовземно съоръжение и тези в разрешителното за водовземане от съществуващ воден обект.При отчитане на фактическите технически параметри на съоръжението ТК-резервен-дълбочина, конструкция и водоприемна част (филтрова зона), същите не отговарят на тези отразени в разрешително 41590205/27.09.2017г., поради което правилно ответникът е предписал неговото ликвидиране, на основание чл.110, ал.1,т.1, б. б от Наредба 1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземни води.

По отношение на ТК-1 първоинстанционният съд приел, че правилно е прието от органа, че същият следва да бъде ликвидиран, тъй като съоръжението е затлачено/запушено, като технически е негодно да изпълнява предназначението си и е невъзможно ползването му в това състояние.

За да обоснове този си извод съдът се е позовал на резултатите от извършеното обследване на това съоръжение посредством геофизичен метод със сондажна камера, при което е констатирано от ответника непроходимост на сондажа след 33м. и невъзможност да се установи фактическото му състояние - дълбочина, технически данни и характеристика на конструкцията. Направен бил опит за почистване на сондажа с ерлифт и компресор, но не е получен резултат от това и не е установен водоприток. При обследването на сондаж ТК-1 и прочистването, което е направено на 26.11.2021г. с продухване е констатирано и изнасяне на повърхността на парчета от ПВЦ експлоатационната колона, което означава, че същата е деформирана и разрушена във водоприемната зона. Липсата на нормална проводимост след 33м. се потвърдила и от измереното статично водно ниво от кота терен. При спускане на електролота в сондажа е установено, че след дълбочина 33м. от кота терен преминаването е невъзможно. Наличието на деформирана и разрушена част от ПВЦ експлоатационната колона в зоната на водоприемната част (филтрова зона) или прехода от плътна във филтрова ПВЦ колона, прави съоръжението негодно по технически причини за експлоатация.

Съдът се позовал и на заключението на вещите лица по съдебните експертизи Харизанов и Петков, според които от техническа гледна точка не е целесъобразно да бъде реконструиран тръбен кладенец ТК-1, поради факта, че няма нормална проходимост в експлоатационната ПВЦ колона до филтровата част и забоя. При провеждане на ремонтно-възстановителни дейности по който и да е хидрогеоложки метод, ще се промени проектната конструкция на тръбния кладенец, което ще доведе до намаляване на хидравличния диаметър на експлоатационната ПВЦ колона; ще се измени техническата спецификация на експлоатационния лифт и помпа; ще се изменят хидравличните параметри на водоприемната част, пряко влияещи върху дебита от сондажа. Също така от техническа и технологична гледна точка, установените пробки /затлачване/, не могат да бъдат сондирани и преработени с конвенционален сондажен инструмент с цел възстановяване на проходимостта, тъй като при използване на сондажния инструмент /въртене и натиск/, ПВЦ колоната ще се деформира и разруши.

Приел също, че без значение за изхода на спора е обстоятелството, че на ТК- 1 може да се извърши допълнителен ремонт, чрез използване на механичен метод- желонка в състав на твърда компановка до забоя на сондажа /100м./ както и последващо ново обследване чрез геофизичния метод посредством камера. Посочил, че въпросният механичен метод с инструмент тип желонка /освен продухването, което е направено/ не представлява реконструктивни дейности и мероприятия по смисъла на чл.110 ал.1 т.1 б. г от Наредба1/10.10.2007г., посредством които да се възвърне целостта на деформираната и разрушена част от колоната.

С оглед изложеното първоинстанционният съд обосновал извод, че правилно ответникът е предписал ликвидирането на ТК-1 на основание чл.110 ал.1 т.1 б. г от Наредба 1/10.10.2007г.,според която ликвидиране на съоръжението се извършва, когато то е негодно по технически причини да изпълнява предназначението си и не е възможно или целесъобразно да бъде реконструирано.

Решението е валидно, допустимо и частично правилно.

Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства касаещи издадения административен акт. Правилен е и изводът на административния съд за постановяване на обжалвания акт-предписание от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с изискванията на закона относно изискванията за формата на акта и в съгласие с целта на закона.

Правилно съдът е приел, че оспореното предписание е издадено от компетентен съгласно разпоредбата на чл.155 ал.1 т.22 от Закона за водите /ЗВ/орган, в кръга на предоставените му компетенции. Административният орган, на когото е възложено да изпълнява държавната политика на басейново ниво и в тази връзка да издава предписания в рамките на компетентността си по ЗВ е положил нужните усилия преди издаване на предписанието да изясни напълно фактическите обстоятелства и да събере относимите за спора доказателства.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба за нарушение на формата при издаване на предписанието. Както е посочено в обжалваното решение, оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, като също така са посочени обективно и пълно фактическите основания за издаването му, съответстващи и на събраните и приложени по делото доказателства. Даденото предписание е ясно формулирано, а волята на органа е ясно изразена, поради което не са налице твърдените от касатора процесуални пропуски, препятстващи правото му на защита и упражняването на съдебния контрол.

Правилно в решението е прието, че жалбоподателят Хотел Русковец ЕООД е бил надлежно уведомен за започване на производството и в този смисъл не са налице сочените нарушения на чл.26 от АПК. Не е нарушено правото му на защита в хода на производството, той е бил уведомен за неговото образуване и е взел участие при протичането му. Представените по делото доказателства по преписката установяват, че за всички действия по установяване на фактите и обстоятелствата от значение за спора, БДЗБР е информирала писмено дружеството ,като всички проверки, измервания, изследвания и опитни водочерпения са били извършвани в присъствието на негов представител. Представяни са му и Констативни протоколи и е бил уведомяван писмено за резултатите от проверките и за действията, които е следвало да предприеме. В тази връзка неоснователно се явява твърдението на касатора за съществено нарушение на процесуалните правила по чл.26 от АПК. Дори и да приемем противното, с оглед твърдението на касатора, че проверката е била инициирана от подадено от него писмо-запитване до БДЗБР-Благоевград, доколкото това обстоятелство не се отразило на правото му на защита, тъй като в съдебното производство не са ангажирани доказателства, променящи изхода на обжалването, същото не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на обжалваните предписания.

Правилно и съответно на събрания по делото съвкупен доказателствен материал първоинстанционният съд приел, че не са налице и твърдените от дружеството съществени процесуални нарушения на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като преценката на органа е направена след обсъждане на всички релевантни за спора факти и обстоятелства, в т.ч. и посредством опитни водочерпения, лабораторни анализи и изследвания от сертифицирани лаборатории, вкл. и от експерти от НИХМ, външни консултанти и специалисти в областта на хидрологията, които противно на твърденията на касатора не са били оспорени по предвидения в закона процесуален ред в хода на производството и в този смисъл правилно са кредитирани от съда като достоверен източник на информация.

Изводите на съда във връзка с приложението на материалния закон по отношение на ТК-1 по т.1 от предписанието са правилни и обосновани. По отношение на ТК-1 е прието, че съоръжението е затлачено/запушено след 33м. и по технически причини е негодно да изпълнява предназначението си, поради което и на основание чл.110 ал.1 б г от Наредба1/10.10.2007год. за проучване, ползване и опазване на подземните води е дадено предписание на дружеството да представи проект за неговото ликвидиране. Съгласно цитираната разпоредба, ликвидиране на съоръжение се извършва когато съоръжението е негодно по технически причини да изпълнява предназначението си и не е възможно или целесъобразно да бъде реконструрирано.

Правилно и обосновано с оглед съвкупния доказателствен материал по делото първоинстанционният съд приел, че ТК-1 е съоръжение, негодно по технически причини да изпълнява предназначението си и не може да се реконструира в технически план. Ответникът е извършил обстойно обследване на съоръжението, включително и посредством геофизичен метод със сондажна камера и прочистване ,при които е констатирана липса на нормална проводимост след 33 м. поради затлачване/запушване на съоръжението, както и че при продухването е налице изнасяне на повърхността на парчета от ПВЦ експлоатационната колона, което значи, че същата е деформирана и разрушена във водоприемната зона, вследствие на което ТК-1 е негодно по технически причини да изпълнява предназначението си. Невъзможността и нецелесъобразността от техническа гледна точка съоръжението да бъде реконструирано се потвърждава напълно от приетото и приобщено към доказателстввения материал по делото заключение на вещото лице инж.М.Харизанов.Основателно и обосновано, с оглед нормата на чл.110 ал.1 б. г от Наредба1/2007г. съдът е приел, че без значение за изхода на спора е обстоятелството, че според заключението на вещото лице на ТК-1 може да се извърши допълнителен ремонт посредством използване на механичен метод желонка ,тъй като законодателят не е предвидил възможност на извършване на ремонт, а само и единствено на реконструкция на съоръжението. Съдът е изложил подробни мотиви и съображения в тази насока, които се споделят от настоящата касационна инстанция и към които съдът препраща на основание чл.221 ал.2 от АПК.

Неправилно и необосновано с оглед на доказателствата първоинстанционният съд е посочил, че не се констатира порок на предписанието относно ТК-резервен, както и че същото е постановено в съответствие с материалния закон.

По отношение на ТК-резервен е прието, че съоръжението е изградено в нарушение на ЗВ и не отговаря на параметрите и условията, заложени в разрешителното за водовземане от подземни води41590205/27.09.2027г., поради което и на основание чл.110 ал.1 т.1 б б от Наредба1/2007г. същото подлежи на ликвидация. Съгласно цитираната разпоредба, ликвидиране на съоръжения се извършва, когато съоръженията са изградени в нарушение на ЗВ или на параметрите и условията в издаденото разрешително за изграждане.В тази връзка следва де се има предвид, че по делото не е представено Разрешително за изграждане на ВС, за да може бъзе извършена съпоставка между параметрите заложени в разрешителното за изграждане и тези на място на вече изграденото съоръжение. Правата за водовземане на дружеството Хотел Русковец ЕООД произтичат от издадено Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения41590205/27.09.2027г., което потвърждава твърдението на касатора, че дружеството нито е било титуляр на Разрешително за изграждане на ВС, нито е изградило такива и че двете съоръжения ТК-1 и ТК-резервен вече са съществували в имота, придобит от дружеството към датата на издаване на процесното разрешително за водовземане -27.09.2017г.В този смисъл, позовавайки се на разпоредбата на чл.110 ал.1 б. б от Наредба1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, която касае хипотеза на нарушаване на условията и параметрите на разрешително за изграждане, а не на условията и параметрите на разрешително за водовземане, каквато е настоящата хипотеза, административният орган е приложил неправилно закона.

В случая неправилно не е била отчетена първо от органа, а впоследствие и от съда съществената разлика между разрешителното за изграждане на ВС и разрешителното за водовземане, както и факта, че разрешителното за изграждане на ВС не предоставя права за водовземане. Самото водовземане се предоставя с последващ нарочен акт, след като изградените ВС са приети от комисия, определена със заповед на Директора на съответната Басейнова дирекция и след вписването им в нарочен регистър. Такива вписвания междувпрочем са налице в Регистъра на ВС за стопански цели, воден от Директора на БДЗБР, съответно:за ТК-резервен под 912/17.05.2013г. и за ТК-1 под911/12.03.2014г.

На следващо место, неправилно с оглед доказателствата по делото е прието от съда за безспорно, че ТК-резервен попада в пояс II Запад ,в който се намира сондаж2 Банята на СОЗ на НВМ Добринище , определена със ЗаповедРД-821/21.10.2014г., изменена със ЗаповедРД-818/08.12.2015г. на Министъра на ОСВ, за който разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба3/16.10.2000г. въвежда забрани и ограничение за извършване на дейности, между които и напояване с подземни води от подземния воден обект и изграждане на ВС за подземни води в подземния воден обект, което пък от своя страна е предпоставка за приложението на чл.110 ал.1 б. б от Наредба1/2007г..На първо място не е отчетено обстоятелството, че процесните съоръжения-ТК-1 и ТК-резервен са изградени и вписани в Регистъра на ВС съответно през 2013г. и 2014г. преди постановяване на ЗаповедРД-821/2014г. на Министъра на ОСВ за определяне на СОЗ около находище Добринище и вече са били известни на административния орган и съответно са отчетени като съществуващи в зоната.На следващо място, в т.4 на раздел II , СОЗ-пояс II-ри от гореупоменатата заповед на Министъра на ОСВ се съдържа само ограничение за изграждане на ВС в този пояс от СОЗ.По делото липсват и не са събрани доказателства относно изпълнение на условията в р-л.IV т.1 от заповедта досежно нанасянето границите на СОЗ в Кадастралната карта на гр.Добринище,при което е невъзможно еднозначно да се определи дали ТК-резервен попада действително в СОЗ-пояс II-ри .

По отношение на ТК-резервен в обстоятелствената част по т.2 на обжалваните предписания, описващи фактическите основания за издаване на предписанията е прието , че на дълбочина до 15.40м. се разкрива водно тяло Порови води в Неоген-Разлог , а след тази дълбочина се разкриват геоложките формации на водно тяло Пукнатини води в Пирински блок , които в случая представляват и водовместващите скали, носители на термалната минерална вода от находище Добринище . Първият водоносен хоризонт разкривал студени пресни води, а вторият-термални минерални.В решението си, първоинстанционният съд, в нарушение на закона е тълкувал и сам е определил волята на административния орган, като е приел, че последният при постановяване на предписанията по т.2 по отношение на ТК-резервен е имал предвид нормата на чл.110 ал.1 т.3 от Наредба1/2007г. ,съгласно която ликвидиране на съоръжения за подземни води се извършва когато чрез съоръженията са смесени води с различно качество или от няколко водни тела и няма техническа възможност да бъдат реконструирани.Такова позоваване от страна на административния орган в оспореното предписание липсва, поради което е недопустимо съдът по свой почин да го извлича.Съдът е ограничен в правното основание, посочено от органа в обжалвания административен акт. При това положение съдът в настоящия касационен състав намира, че в случая по отношение на ТК-резервен, при издаване на оспорените предписания административният орган неправилно е приложил неотносимите към случая норми на материалния закон , вследствие на което издаденото предписание в частта му относно ТК-резервен е постановено в несъответствие с материалния закон и като такова следва да бъде отменено.Като прел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази му част.

Обжалваното решение в останалата му част относно потвърдените предписания за ТК-1 е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса на касатора, съобразно уважената част от жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 1185лв., за касационната и 1200лв. за първата инстанция. На ответника,съобразно отхвърлената част от касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 180 лв.Предвид фактическата и правна сложност на настоящия спор и обстоятелството, че предмет на оспорване на практика са две предписания на органа, макар и обективирани в един акт-писмо и с оглед разпоредбата на ч.8 ал.3 от Наредба1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението на ответника по касационната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно.Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,