Решение № 2397 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7992/2012 г.

Решение № 2397 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7992/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1090/23.04.2012 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3754 по описа за 2011 г. в частта му, с която е отменен ревизионен акт № 1100800 от 9.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ Добрич, потвърден с Решение № 483 от 16.08.2011 г. на изпълняващия длъжността директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП относно определените на "Синерджен" ЕООД допълнителни данъчни задължения по ЗКПО (отм.) за 2005 г. - 50 612.72 лв. и лихви от 33 331.02 лв., за 2006 г. - 68 705.81 лв. и лихви от 36 194.50 лв., корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2007 г. в размер на 0.00 /нула лв./ при данъчна основа - загуба от 14 366.36 лв.; за 2008 г. - 8 482.57 лв. и съответните лихви. Оплакванията и на касатора са за неправилност на решението заради противоречието му с материалния закон и съществени процесуални правила. Утвърждава спазването на административнопроизводствените правила при извършването на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК; наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. т. 3, 4 и 7 от кодекса и спазването на критериите по ал. 2 за определяне на данъчната основа. Навежда доводи различни от изводите на административния съд за значението на валидно взетото решение за допълнителна парична вноска на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност и за счетоводното отразяване на факта на внасяне на парите в касата. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Ответникът по касация "Синерджен" ЕООД, чрез повереника си адв. Котов, отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени в тежест на "Синерджен" ЕООД задължения за корпоративен данък по отменения ЗКПО в данъчни периоди 2005 и 2006 г. и по действащия ЗКПО в 2007 и 2008 г., както следва: за 2005 г. - 50 612.72 лв. и лихви от 33 331.02 лв.; за 2006 г. - 68 705.81 лв. и лихви от 36 194.50 лв.; за данъчен период 2007 г. в размер на 0.00 /нула лв./ при данъчна основа - загуба от 14 366.36 лв.; за 2008 г. - 8 817.57 лв. и лихви от 2 029.05 лв. при определена по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа. Според приходната администрация в ревизираните данъчни периоди дружеството е придобивало недвижими имоти и МПС без да е установен произходът на средствата за плащането им. Със стойността на плащанията със средства с неустановен произход е увеличаван финансовият резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 във вр. с чл. 15, ал. 2 от ЗКПО (отм.) за 2005 и 2006 г. и на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО за 2007 и 2008 г. Органите по приходите са отрекли дружеството да е финансирано с допълнителни парични вноски от едноличния собственик на капитала заради неавтентичност на решенията за допълнителни парични вноски и липсата на счетоводно отразяване на внасянето на изтеглените от сметка на едноличния собственик на капитала пари в касата на дружеството. В 2008 г. не е признат на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО разход по фактури № 199 от 31.08.2008 г. и № 235 от 10.11.2008 г., издадени от "Смалтон - Н" ООД за извършен вътреобщностен транспорт Англия-България на обща стойност 3350.00 лв. Според АС Варна, макар да е заявена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, ревизията, приключила с оспорения РА, е проведена по общите правила. Предвид безспорната реалност на сделките по придобиването на недвижими имоти и МПС съдът е отрекъл изводите на органите по приходите за извършването им с цел отклонение от данъчно облагане. Така са изключени предпоставките на чл. 14 и чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) и на чл. 16 от ЗКПО. Формиран е извод за отсъствие на установено с нормативен акт изискване за изготвяне на първичен счетоводен документ, като условие за признаване на определен приход/разход, с което е отговорено на тезата на администрацията за значението на липсата на съставен приходен касов ордер за внасянето на сумите от едноличния собственик на капитала в касата на дружеството. Като решаващо е определил съда наличието у едноличния собственик на капитала по данъчни периоди на средства по-големи от тези разходвани за покупка на активи от дружеството и наличието на воля за внасяне на лични средства в дружеството. Обсъдено е значението на счетоводното отразяване на вноските - по дебита на сметка 501 "Каса" е в кредита на сметка 499 "Други кредитори". Административният съд е споделил правните изводи на ревизиращите органи относно отказа да се признае разхода по фактури № 199 от 31.08.2008 г. и № 235 от 10.11.2008 г., издадени от "Смалтон - Н" ООД. Решението за отхвърлянето на жалбата срещу тази част на РА /както и в частта за определяне на задължения по ЗДДС/ не е оспорено. Решението е правилно. Съдът не е изчерпателен в проверката на основанията за законосъобразност на РА в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Не е обективиран извод относно спазването на процесуалните правила при издаването на утежняващия административен акт. Съдът се е ограничил до констатацията за смесването на особения ред за провеждане на ревизията по чл. 122 от ДОПК и ревизията по общите правила на чл. 110 и сл. от ДОПК. Не е оценено като процесуално опущение тезисното посочване от органите по приходите на основанията по чл. 122, ал. 1, т. т. 3, 4 и 7 от ДОПК и липсата на установяването им при следващата от чл. 124, ал. 2, in fine от ДОПК за тях доказателствена тежест. Не е възприета като порок, водещ до отмяна иначе констатираната неяснота относно прилагането на критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за определянето на данъчната основа за облагане с корпоративен данък на ревизираното лице. Всъщност в разрез с дължимото, при отправеното уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, приходната администрация е определила данъчна основа по данъчни периоди по общите правила на раздел I от гл. II на ЗКПО (отм.) и по действащия ЗКПО /включително разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО изключваща съобразяването на данъчната основа със сделките сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане/. Цитираните от органите по приходите разпоредби на отменения и действащия нормативен акт, уреждащи облагането с корпоративен данък, са неотносими към твърденията им за недоказан произход на средствата за плащане на придобитото от дружеството имущество. Както правилно сочи административния съд не се спори по реалността на сделките и тяхното съдържание. Неясно е как тяхното изпълнение би довело до отклонение от данъчно облагане и как администрацията прилага разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, както и защо прилага тях, а не критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при възможността разминаването между стойността на имуществото и приходите на дружеството да се отнесат към презюмираната печалба по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Без да са доказани предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, както и обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, оспорения пред административния съд РА не се ползва с презумптивна доказателствена сила в констативната си част /арг. чл. 124, ал. 2 от ДОПК/. При неустановен положителен финансов резултат в спорните данъчни периоди не се следва и корпоративен данък. Вън от горното, верни са и се споделят изцяло изводите на инстанцията по същество относно проследимостта на източника на средства за покупката на активите на дружеството. Наличностите по банковите сметки на едноличния собственик на капитала и движението по тях, както и счетоводното отразяване по сметки 501 и 499 са доказателствени източници в тази посока. Действителността на взетото решение по чл. 134 от ТЗ за допълнителна парична вноска е от значение за възникването на съответна правна връзка между едноличния собственик на капитала и дружеството и основанието на имущественото разместване. Изследването на това основание, освен, ако не сочи на приход на дружеството /в обсъждания случай това не се установява - вж. дефиницията на приход по т. 2 от СС-18 Приходи/, е вън от предмета на спора. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на ответника по касация се следват разноски за касационното производство в размер 5 280 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение