Решение № 8513 от 4.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7275/2021 г.

Решение № 8513 от 4.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7275/2021 г., III о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда чл. 176, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на страна по делото за допълване на решение № 1289 от 10.02.2022 г., постановено по адм. д. № 7275/2021 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с произнасяне по искането за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с въпроси за тълкуване на Директива 2019/944 на Европейския парламент.

С допълнително становище и искане от 12.11.2021 г. от "Електроенергиен системен оператор" ЕАД са изложени доводи за противоречие на решение № 2504/14.04.2021 г. по адм. дело № 554/2021 г. по описа на Административен съд - София–град и на основание чл. 267 от ДФЕС и чл. 628 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е поискано отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) за тълкуване на Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент по следните въпроси:

" 1. Ограничен ли е обхватът на произнасяне па националните регулаторни органи в хипотезите по чл. 37, пара. 11 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/EО, съответно - чл. 60, пара. 2 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС, когато се разглеждат оплаквания срещу оператор на преносна или разпределителна система във връзка със задълженията на този оператор съгласно същата директива, от изчерпателно изброените задължения и правомощия на националния регулаторен орган по чл. 37, пара. 1 от Директива 2009/72/ЕО, съответно - чл. 59 от Директива (ЕС) 2019/944, и по-специално допустимо ли е, произнасяйки се по оплакване по чл. 37, пара. 11 от Директива 2009/72/ЕО, съответно чл. 60, пара. 2 от Директива (ЕС) 2019/944, национален регулаторен орган да упражни правомощие, което не е предвидено в чл. 37, пара. 1 от Директива 2009/72/ЕО, съответно - чл. 59 от Директива (ЕС) 2019/944?

1. Следва ли чл. 37, пара. 2, изр. 5 от Директива 2009/72/ЕО, съответно - чл. 59, пара. 2, изр. 3 от Директива (ЕС) 2019/944 да се тълкува в смисъл, че националните регулаторни органи, при упражняване на правомощията си по чл. 37, пара. 11 от Директива 2009/72/ЕО, съответно чл. 60, пара. 2 от Директива (ЕС) 2019/944, следва да зачитат специфичната компетентност на операторите на мрежи и в този смисъл не могат да се произнасят по въпроси, които са предоставени в изключителната компетентност на операторите на мрежи? По-специално, допуска ли този текст възможност националния регулаторен орган, при постановяване на решение по оплакване на лице, срещу оператор на мрежи, да определи самостоятелно техническите условия за присъединяване на обект на производител?

1. Следва ли да се тълкува чл. 37, пара. 2, изр. 3 от Директива 2009/72/ЕО, съответно - чл. 59, пара. 2, изр. 3 от Директива (ЕС) 2019/944, в смисъл, че при разглеждане на оплаквания по чл. 37, пара. 11 от Директива 2009/72/ЕО, съответно чл. 60, пара. 2 от Директива (ЕС) 2019/944, националният регулаторен орган е ограничен до предоставяне на указания за разрешаване на споровете или последният може самостоятелно да ги разрешава чрез пряка намеса в спорните правоотношения?".

Ответниците - Комисия за енергийно и водно регулиране, "Електроразпределение Юг" ЕАД и "Терснаб" АД не вземат становище по искането за допълване на постановеното по делото решение, в срока по чл. 176, ал. 2 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото постановява допълнително решение.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че искането за отправяне на преюдициално запитване е допустимо, но по същество е неоснователно и следва да се остави без уважение по следните съображения:

Искането е направено на основание чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз и чл. 629 от Гражданския процесуалния кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК, за тълкуване на чл. 60, пара. и чл. 59, пара. 2, изр. 3 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС.

Съгласно чл. 267, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на настоящия договор (б. "а") и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (б. "б"). Разпоредбата на чл. 267, § 2 и § 3 от ДФЕС предвижда, че когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз. С чл. 288 от ДФЕС (предишен член 249 от ДЕО) са определени актовете на производното (вторичното) право на ЕС: "институциите приемат регламенти, директиви, решения, препоръки и становища. Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, до която е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат.

Съгласно чл. 628 от ГПК, приложим в съответствие с чл. 144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. Съгласно разпоредбата на чл. 629, ал. 2 от ГПК съдът, чието решение подлежи на обжалване, може да не уважи искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или акт, в случай, че това не е от значение за правилното решаване на делото. Съгласно чл. 629, ал. 3 от ГПК съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

В конкретния случай въпросите поставени от процесуалния представител на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД не се отнасят до приложение на националните норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното запитване. Директива (ЕС) 2019/944 е транспонирана в националното законодателство чрез ЗИД на Закона за енергетиката. Правната уредба на Европейския съюз в областта на енергетиката е комплексна и отделни текстове от Директива (ЕС) 2019/944 следва да се преценяват с оглед конкретния случай и съобразно останалите разпоредби на Европейското законодателство.

Посочените разпоредби относно тълкуване на правото на ЕС, независимо от обстоятелството, че правилото на ДФЕС е директно приложимо и национално правната уредба не е необходимо да я повтаря, уреждат правилото на "задължително сезиране", което обаче е обусловено от предварителната преценка от юрисдикцията, независимо от това дали е първа или последна инстанция, да прецени дали тълкуването на определен въпрос от правото на ЕС е необходимо, за да реши висящия пред нея спор. В тази връзка юрисдикциите, които действат като последна инстанция (какъвто е настоящият случай) не са длъжни да отправят въпрос за тълкуване правото на ЕС, доколкото отговорът на поставения въпрос не би оказал въздействие върху крайното решение на спора. Изключенията, които освобождават националния съд от задължението за отправяне на преюдициално запитване по Съда на ЕС са две: 1. наличие на установена съдебна практика (acte eclaire) и 2. ясна правна норма (acte clair).

В случая направеното искане за тълкуване на разпоредбите на чл. 60, пара. 2 и чл. 59, пара. 2, изр. 3 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (Директивата) не обуславя съмнение относно приложението на националните разпоредби и приложимото право на ЕС в областта на енергетиката и в частност относно производството по осъществяване на контрол от регулаторния орган. Посочените разпоредби от Директивата са пределно ясни и не пораждат съмнение относно тяхното тълкуване, както и тяхното тълкуване не е от значение за правилното решаване на делото. Въпросите, поставени от процесуалния представител на жалбоподателя не се отнасят до приложение на национална норма, която да противоречи на норма на правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното запитване. Съдът на Европейския съюз се сезира с преюдициално запитване от юрисдикцията на държава - членка на Европейския съюз, тогава когато се поставя въпрос от общностното право и когато се прецени, че преюдициалното заключение по него е необходимо за да се постанови правилно съдебно решение. Това заключение при решаване на делото помага на съда да изгради вътрешното си убеждение и вече приетото се ползва със задължителна сила. В конкретния случай настоящият състав намира, че не е налице противоречие между цитираните от жалбоподателя общностно правни норми и националното право, приложимо по делото.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, поради което искането следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 176 от АПК и чл. 629 от ГПК, във връзка с чл. 228 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение