Решение № 9689 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6080/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение № 6211 от 16.02.2026 г. по адм. д. № 4417/2025 г., Административен съд - София - град (АССГ) е отхвърлил жалбата на Р. В. Т. от гр. София, против ревизионен акт /РА/ № Р – 2200–2224002497–091-001 от 11.12.2024 г., поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ № П-22221725000357-003-001 от 07.01.2025 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, в която е потвърден с решение № 256 от 06.03.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ (ОДОП) – София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Р. В. Т. по чл. 19, ал. 1 ДОПК за задълженията на „Дивели 2008“ ЕООД по ЗДДС за данъчните периоди от м.10.2029 г. до м. 02.2020 г., включително.

Срещу постановеното съдебно решение е подадена касационна жалба от Р. В. Т. от гр. София, чрез адв. Велкова от САК, в която се поддържат доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде изцяло отменен. Алтернативно се претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В проведено открито съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Велкова, която поддържа жалбата и претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция ОДОП –София при ЦУ на НАП се представлява от юрк. Михайлова, която оспорва жалбата по съображения за нейната неоснователност. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1764 евро съобразно материалния интерес по делото.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА № Р – 22002224002497–091-001 от 11.12.2024 г., поправен с РАПРА № П-22221725000357-003-001 от 07.01.2025 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, в която е потвърден с решение № 256 от 06.03.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Р. В. Т. по чл. 19, ал. 1 ДОПК за задълженията на „Дивели 2008“ ЕООД по ЗДДС за данъчните периоди от м.10.2019 г. до м. 02.2020 г., включително.

При осъществената проверка относно законосъобразността на процесния РА съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният РА е издаден в съответствие с материалния закон.

От фактическа страна АССГ е установил, че Р. В. Т. през процесните периоди е управител и едноличен собственик на капитала на „Дивели 2008“ ЕООД. След анализ на събраните в хода на ревизията доказателства приходните органи са приели, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Р. Т. по чл. 19, ал. 1 ДОПК, поради умишлено укриване на данъчни задължения. В тази връзка са визирани резултатите от извършени ревизии на „Дивели 2008“ ЕООД и издадените на дружеството РА № Р-22220319008533-091-001 от 14.07.2020 г., с който са установени задължения по ЗДДС в размер на 108 734,54 лв. и лихви в размер на 6 037,25 лв. за периодите от 01.10.2019 г. до 31.01.2020 г. и РА № Р-22220320003203-091-001 от 30.12.2020 г., с който са установени задължения по ЗДДС в размер на 27 647,55 лв. и лихви в размер на 2 235,02 лв. за периодите от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г. По време на двете ревизионни производства е установено, че „Дивели 2008“ ЕООД е представило само част от изисканите му документи, не са представени счетоводни регистри, нито е посочено къде се съхраняват. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по фактури за доставка на стоки и услуги, за чието реално извършване не са налични доказателства. Ревизиращите са посочили, че се касае за документи зад които реално не стоят действително осъществени стопански операции, а в качеството на управител това е било известно на Р. В. Т.. Прието е, че същата е подписвала справките-декларации /СД/ по ЗДДС и търговските документи, подавала е СД с електронен подпис, съответно имала е информация за имущественото състояние на дружеството и съзнателно е участвала в укриването на факти и обстоятелства. Едновременно с това не е наредила плащания към бюджета на задълженията на „Дивели 2008“ ЕООД. Горецитираните РА издадени на дружеството не са били обжалвани и са влезли в сила. Приходните органи са приели наличието на причинно-следствена връзка между обективната невъзможност да бъдат събрани задълженията на „Дивели 2008“ ЕООД и действията по укриване на факти и обстоятелства, свързани с ползване на фактури, зад които не стоят реални стопански сделки, а се цели единствено неправомерно приспадане на данъчен кредит.

За да отхвърли оспорването АССГ е приел за безспорно установено по делото, че през ревизираните периоди Р. Т. е била управител на „Дивели 2008“ ЕООД. Установено е, че от приходните органи са предприети действия за събиране на публичните вземания от самото задължено юридическо лице в съответствие с чл. 20 от ДОПК, както и че РА издадени на дружеството не са били оспорени и са влезли в сила. Административният съд е приел, че подаването на неверни данни в СД по ЗДДС и в отчетните регистри съставлява укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка съдът се е позовал на съдебна практика на ВАС възприета в решения № 871 от 26.01.2023 г. по адм. дело №4662/2020 г. и №10727 от 24.11.2022 г. по адм. дело №1287/2022 г. по описа на ВАС. Първостепенният съд е формирал извод за наличието на доказана причинно-следствената връзка между системното и в значителни размери недеклариране по надлежен ред на реални данни относно упражнения данъчен кредит и получени фактури от доставчици на стоки, като по този начин се е достигнало реално до невнасяне и невъзможност за събиране впоследствие на дължимия ДДС. В допълнение съдът е изложил, че отговорността по чл. 19 от ДОПК, като субсидиарна се насочва към управителя, само при условие че задълженията не могат да бъдат събрани от основния длъжник. Посочено е, че в изпълнение на това изискване, органите по приходите са установили, че към 26.02.2025 г. „Дивели 2008“ ЕООД има задължения общо в размер на 294 620,40 лв., в т. ч. главница в размер на 187 037,20 лв. и лихви в размер на 107 583,20 лв., както и че е образуваното изпълнително дело за принудително събиране на публичните задължения на дружеството, което е прекратено, тъй като дългът е квалифициран като несъбираем. Отбелязано е, че в хода на съдебното производство от страна на оспорващата не са ангажирани доказателства, че тя или представляваното от нея юридическо лице са предприели действия за пълно или частично възстановяване на публичните задължения на „Дивели 2008“ ЕООД.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В настоящия случай по делото липса спор относно фактите и същите правилно са установени от първостепенния съд. В първоинстанционното производство не са събрани доказателства, които оборват констатациите на приходните органи в оспорения РА.

Спорът в случая се концентрира върху правилното тълкуване и приложение на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.

Систематичното тълкуване на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи от фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

3. Действие – укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Кои факти и обстоятелства подлежат на обявяване/деклариране пред орган по приходите или публичен изпълнител определя закона. Форма на действието – не всяко действие, а само преднамерено целенасочено действие. т. е. необходимо е виновно поведение.

4. Причинно следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. Отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК ще бъде реализирана единствено само когато невъзможността за събиране на задължението се дължи на поведението на третото лице по укриване на факти и обстоятелства.

5. Невъзможност да бъде събрано вземането. Тежестта за установяване на това обстоятелство е на приходния орган, като чрез допустими доказателства се установи, че задълженото лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите задължения.

6. Граници на отговорността – в резултат на виновното си поведение третото лице отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. Отговорността по аленея първа е в по-голям обем и се различава от отговорността по алинея втора, която е ограничена до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото – ал. 4 на чл. 19 ДОПК.

В обжалвания съдебен акт първостепенният съд вярно е очертал предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Първите два елемента от фактическия състав на визираната разпоредба касаят субекта на отговорността - кой може да бъде трето отговорно лице - управител или член на орган на управление, както и съществуването на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или т. 2 от ДОПК. В процесния случай безспорно установено е по делото, че ревизираното лице Р. В. Т. е субект на отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала за процесните периоди м. 10. 2019 г. до м. 02. 2020 г., в които са възникнали задълженията на „Дивели 2008“ ЕООД. Задълженията на дружеството са установени с влезли в сила РА № Р-22220319008533-091-001 от 14.07.2020 г. с установени задължения за ДДС в размер 108734,54 лв. и лихви в размер 6037,25 лв. за периодите от 01.10.2020 г. – 31.01.2020 г., както и РА № Р- 22220320003203-091-001 от 30.12.2020 г., с установени задължения за ДДС в размер на 27647,55 лв. и лихви в размер на 2235,02 лв. за периодите от 01.02.2020 г. – 29.02.2020 г., по които определените задължения не са заплатени. Установените задължения по посочените РА издадени на управляваното от ревизираното лице дружество са в следствие на непризнато право на данъчен кредит по доставки, които са възприети за фиктивни при наличието на злоупотреба с право. Невъзможността за събирането на вменените на дружеството задължения по горецитираните РА е потвърдена от представена справка от публичен изпълнител, от която е установено, че в ТД на НАП София, дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“ е образувано изпълнително дело за събиране на ликвидни и изискуеми публични вземания на „Дивели 2008“ ЕООД, което е прекратено, тъй като дългът е квалифициран като несъбираем. Въз основа на доказателствата по делото безспорно е установено, че вземанията за ДДС спрямо „Дивели 2008“ ЕООД не са били събрани поради липса на имущество на дружеството и са останали несъбираеми към момента на издаване на процесния РА, което обстоятелство е обсъдено от приходните органи в РД, както и от съставът на АССГ. При съобразяване на тази фактическа установеност неоснователни се явяват поддържаните в жалбата доводи на касатора за липсата на анализ на имущественото състояние на дружеството.

Относно осъществената преценка на останалите кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, първостепенният съд обосновано е приел наличието на действия на ревизираното лице, които могат да се определят като укриване на факти и обстоятелства, които по закон Р. Т. е била длъжна да заяви пред органа по приходите. При съобразяване на безспорно установеното обстоятелство, че Р. Т., в качеството си на управител на дружеството, е декларирала в подаваните справки-декларации неверни данни, а това е довело до намаляване на неговите отчетени задължения, то тези нейни действия по същество представляват именно укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Следва да се посочи обстоятелството, че в хода на ревизията Т. е заявила, че извършвала лично всички действия свързани с управлението представляваното от нея дружество и не е упълномощавала други лица, като лично е подписвала годишните счетоводни отчети по чл. 92 от ЗКПО след изготвянето им от счетоводител. При наличието на тези данни съдът правилно е съобразил, че в качеството си на управител на „Дивели 2008“ ЕООД,Т. несъмнено е разполагала с пълната информация за неговата дейност и приходи, като пряко с подаването на неверни декларации, в които са декларирани фиктивни стопански операции е целяла неправомерно ползване на данъчен кредит и невнасяне на реално дължимия ДДС към бюджета. Именно по този начин ревизираната е укрила факти и обстоятелства, които по закон е била длъжна да обяви пред приходната администрация и то при ясното съзнание за смисъла и значението на поведението си. Коментираните действия са предприети в периоди, през които „Дивели 2008“ ЕООД е функциониращо дружество, което е имало възможност да погаси публичните си задължения ако те бяха вярно декларирани. Налице е причинно-следствена връзка между умишленото поведение на Р. В. Т. и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Съвкупната преценка на установените факти разкрива наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК.

Като е достигнал до същите правни изводи АССГ е постановил правилно решение, което съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

Предвид изхода от спора и своевременно заявената претенция от ответника по касация, в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция определено в размер на 230,08 евро на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и трето от ДОПК (в приложимата редакция преди изм. с ДВ, бр. 17/2026 г., в сила от 17.02.2026 г.).

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение