Решение № 5598 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12006/2016 г.

Решение № 5598 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12006/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община С. против решение № 1476 от 9.08.2016 г., постановено по адм. дело № 2396/2014 г. по описа на Административен съд - Б.. И. се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорването да се отхвърли като неоснователно. Ответникът "Хелио - тур - с" АД, гр. С. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна по оспорване на "Хелио - тур - с" АД заповед № 8-Z-109/14.01.2014 г. на кмета на община С., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "дървено бунгало", находящ се в поземлени имоти (ПИ) с № 10647 и № 10044, в местността "Мапи", землище на гр. С. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура, но в нарушение на материалния закон. Обосновал е извод, че бунгалото представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ като изграден без строителни книжа, но е търпим съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и не подлежи на премахване. Решението е неправилно по следните съображения: Направеното от съда заключение, че процесното бунгало е с характеристиките на строеж съгласно § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, е законосъобразно. То не е с предназначение за увеселителна, търговска или обслужваща дейност. Строеж е всяка надземна сграда, постройка, пристройка, която трайно променя статута на земята и тя не се ползва по предназначение. Процесното бунгало се намира в земеделска земя, не е такова за земеделски инвентар и се е ползвало за задоволяване на курортни нужди, което го характеризира като строеж пета категория. Строежът е изпълнен без строителни книжа. Ирелевантно е дали бунгалото попада в обхвата на разрешение за строеж № 54/12.11.1986 г., издадено по чл. 120 ППЗТСУ (отм.). Дори да се обхваща от това строително разрешение, то е с временен характер и впоследствие поради липсата на градоустройствен статут, подлежи на премахване на основание § 50а и по реда на § 160 ЗТСУ (отм.). Установено е, че процесното бунгало попада в имот - частна собственост. Не са изпълнени и предпоставките по § 17 ПР ЗУТ. Изложените в тази насока съображения от съда се споделят от настоящия състав. Липсата на разрешение за строеж сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Изводът на съда, че строежът е търпим на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, поради което не подлежи на премахване, е незаконосъобразен. Оспорващият в първоинстанционното производство "Хелио - тур - с" АД сочи като година на изграждането му 1986 г. Съдът е приел, че към момента на предоставяне на терена, върху който е изградено процесното бунгало, е действал Закона за опазване на работната земя (отм., ДВ, бр. 27/1973 г.). Посочил е, че предвидената в него процедура за завземане на земята е спазена, теренът е отреден за строителство на къмпинг "К.", поради което строежът е допустим по действащите планове и предвид сезонния му характер е в съответствие с изискванията на чл. 147 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.). Този извод е необоснован. Съдът не е съобразил обстоятелството, че м. "Мапи", в която е построено бунгалото, попада в неурегулирана територия извън строителните граници на населеното място и за нея няма действащ ПУП. Спазването на процедурата по Закона за опазване на работната земя и въвеждането във владение на ТК "Балкантурист" върху терена на къмпинг "К." са ирелевантни обстоятелства за преценката относно търпимостта на строежа по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, изпълнен през 1986 г. Съгласно относимата към годината на построяването му разпоредба на чл. 108, ал. 1 ППЗТСУ (отм., ред., ДВ, бр. 48/1985 г.) извън строителните граници на населените места могат да се извършват строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство съгласно строителните правила, норми и нормативи. Тези строежи се разрешават въз основа на застроително решение съобразно съответните териториалноустройствени планове и действащите разпоредби по проектирането и строителството - чл. 108, ал. 2 ППЗТСУ (отм.). Отсъствието на застроително решение предвид отреждането на терена за къмпинг прави процесното бунгало несъответстващо на действалите към момента на извършването му правила и нормативи по арг. от чл. 168 от Наредба № 5 за правила и и норми по териториално и селищно устройство (отм.). Липсват както подробен устройствен план за имотите, върху които е изпълнен строежа, така и общ устройствен план, одобрени при действието на ЗУТ. Налице е само проект за ОУП. Следователно, строежът не е търпим и подлежи на премахване. Предвид изложеното обжалваното решение, с което е обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, е в противоречие с материалния закон. Административният акт е издаден в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли като неоснователна. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,