Решение № 6377 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 470/2019 г.

Решение № 6377 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 470/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК/. Образувано е по касационната жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 159, бл. БенчМарк Бизнес център, представлявано от П. Холаковски и В. Станчев чрез пълномощниците си адв. К. Сирлещов, член на Адвокатска колегия Благоевград и адв. Н. Радлова, член на Адвокатска колегия София, срещу решение № 13130 от 29.10.2018 г. по адм. д. № 1264/2018 г. на Върховния административен съд, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение № 1510 на Комисия за защита на конкуренцията, по преписка № 1169/922/2014 година, образувана по искания на "Нови енергии" ООД и от ЕТ "Виваро Комерс – Р. Крумов". Релевирани са оплаквания за незаканосъобразност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. При подробно изложени доводи моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен и да се постанови друг, с който да се уважи жалбата на дружеството срещу решение № 1510 на Комисия за защита на конкуренцията, по преписка № 1169/922/2014 година и да се отмени. Претендира присъждане на направените пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд разноски, включително за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание проведено на 07.03.2019 г. е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Сръндев, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна. Представя писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно е направено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Ответникът – "Нови Енергии" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ул. "Георги Измирлиев" № 28, бл. 234, ет. 14, ап. 67 представлявано от Й. Станимиров чрез пълномощника си адв. Ю. Спасов член на Адвокатска колегия – София е представен писмен отговор на касационна жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение. При изложени съображения, счита подадената касационна жалба за изцяло неоснователна и необоснована и моли да се постанови решение по същество на спора, с което да се остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на сторените по настоящото производство разноски. Прави възражения за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Ответникът – ЕТ" Виваро комерс – Р. Крумов", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия, като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу решение № 1510 от 21.12.2017 година, постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК – 1169/922/2014 и е осъдил търговското дружество да заплати на Комисията за защита на конкуренцията разноски по делото в размер на 200 лв., както и на "Нови енергии" ООД разноски по делото в размер на 3600 лева. След като е установил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, които е анализирал в тяхната взаимна връзка, съдът е направил извод, че оспорваният акт е постановен от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствени правила. Съдът е приел, че производството е проведено в съответствие с Глава девета, чл. 70 и сл. от ЗЗК при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 38 и чл. 45 от ЗЗК. Като в хода на проучването административния орган е събрал относимите към спора доказателства относно установяване на извършеното нарушение, при съобразяване становищата и доказателствените искания на страните. Възражението за нарушаване на административнопроизводствените правила е прието от съда за неоснователно, за което същия се е мотивирал. Видно от обжалвания съдебен акт, съдът е изследвал разпоредбата на чл. 21 от ЗЗК и е приел, че за осъществяване фактическия състав на нарушението по чл. 21 от ЗЗК е необходимо да е установено качеството на предприятие на дееца; определяне на съответния пазар, на който осъществява дейността си; да има господстващо положение по смисъла на чл. 20; да е доказано, че неговото поведение може да повлияе отрицателно на конкуренцията и съответно на интересите на потребителите. Прието е, че КЗК законосъобразно е изследвала, за целите на производството по установяване злоупотреба с господстващо положение, качеството на предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК по отношение на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, съответно неговото господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК на съответния пазар за предоставяне услугата достъп до електроразпределителната мрежа на лицензионната територия от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници. За неоснователни са приети доводите на оспорващото дружество, че предложените условия за присъединяване са съобразени с действащото секторно законодателство, поради което поведението не правилно е определено като антиконкурентно. За целите на производството е изискано становище от секторния регулатор Комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно дадените разяснения мястото на присъединяване се явява част от електроразпределителната мрежа и съобразно чл. 89, ал. 4 от ЗЕ поддържането на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията са задължение на оператора на електроразпределителната мрежа, в случая "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕВИ ясно и категорично е посочено разпределянето на разходите, които следва да се възложат на производителите на електрическа енергия при заявено искане за присъединяване. В двата разглеждани случая електроразпределителното дружество, с предложените предварителни договори за присъединяване на обекти на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, е включило клаузи за възлагане на разходи за изграждане, реконструкция и рехабилитация на обекти, собственост на електроразпределителното дружество. Изграждането на тези обекти е възложено на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, след проведени преговори с оператора на електропреносната мрежа "НЕК" ЕАД, а в последствие "ЕСО" ЕАД, с оглед необходимостта за осигуряване на достъпа до преносната мрежа. Съдът е направил отбелязване, че и за двата обекта на производителите са с мощност, която не предполага свързване с преносната, а с разпределителната мрежа, поради което преговорите за осигуряване на достъп са именно с оператора на разпределителната мрежа, а не със съответния оператор на преносната мрежа. В двата случая, след подадено искане за проучване на условията за присъединяване към разпределителната мрежа, е определена точка на присъединяване до обект на електроразпределителното дружество. Прието е също, че предварителни договори за присъединяване се различават от изготвените становища за условията и начина на присъединяване, като не е съобразена точката на присъединяване и на заявителите – производители на електрическа енергия от ВЕИ, се възлагат дейности свързани с изграждане на проводи и съоръжения извън мястото на присъединяване, посочено в издаденото становище за условията и начина на присъединяване. Въз основа на което съдът е достигнал до извода, че КЗК правилно е установила, че възползвайки се от господстващото си положение на дефинирания съответен пазар, "ЧЕЗ Разпределение България"АД едностранно налага нелоялни търговски условия на производители на електрическа енергия от ВЕИ, инициирали процедури за присъединяване към разпределителната мрежа на малки водноелектрически централи на територията на Северозападна България. Нелоялните търговски условия, налагани от страна на "ЧЕЗ Разпределение България"АД се изразят в налагане на необосновани разходи, които "ЧЕЗ Разпределение България"АД следва да поеме във връзка с присъединяването на обект на производител към разпределителната мрежа и налагане на необосновани разходи, които ЧЕЗРБ следва да поеме във връзка с присъединяването на свой собствен обект към преносната мрежа. Предвид което е прие за законосъобразен изводът, че са налице белезите на анализираното поведение осъществяват фактическия състав на нарушение по чл. 21, т. 1 от ЗЗК. За неотносими в настоящия случай са приети възраженията на оспорващата страна, че цитираното като практика решение № 8050 от 12.06.2014 г., постановено от тричленен състав на ВАС – четвърто отделение по адм. д. № 2669/2014 г. е неотносимо за случая, тъй като с това решение е разгледан антиконкурентния ефект на базата на свързания пазар, обхващащ продажбата на произведена от ВЕИ електрическа енергия на крайни потребители, както и че цитираното решение № 2017 от 23.02.2016 г., постановено от петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 296/2016 г., също е неотносимо. За неоснователни са приети доводи на оспорващата страна за незаконосъобразност на решението, в частта с която е определена санкция за извършеното нарушение. Съдът счел, че КЗК правилно е определила имуществената санкция в съответствие с изискванията в съответствие с Mетодиката за определяне на санкциите по ЗЗК. В случая КЗК е наложила имуществена санкция за леко нарушение - 5% от стойността на нетните приходи на "ЧЕЗ Разпределение България" от присъединяване на производители на електрическа енергия от ВЕИ за 2016 г. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е и обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Неоснователен е релевирания от касационния жалбоподател довод, че неправилно съдът е приел, че са спазени процесуалните правила и е извършено всестранно проучване, позовавайки се на това, че не са били обективно установени фактически въпроси относно условията за присъединяване на МВЕЦ, тъй като КЗК не е била назначила техническа експертиза. В настоящия случай, правилно първоинстанционния съд е приел, че не са налице нарушения на административнопроизводствените правила. Тъй като установената от КЗК фактическа обстановка, отразена подробно в обжалваният административен акт кореспондира изцяло със събраните в хода на административното производство доказателства. Правилно първоинстанционния съд е приел, че е извършено всестранно, пълно и обективно разследване по случая, в резултат на което са изяснени релевантните за спора факти. За яснота следва да се посочи, че КЗК няма задължение да допуска събиране на всякакви доказателства, а само на тези, които са допустими и относими за изясняване на правния спор, още повече, че е налице липса на необходимост от специални знания за преценка на възраженията на оспорващите. За прецизност следва да се отбележи, че в случай, че е налице твърдяното ограничение в правото на защита на касатора, тъй като не е била допусната техническа експертиза в развилото се пред КЗК административно производство, в резултат на което не са допуснати по преписката установяване на факти от техническо естество, с които биха могли да подкрепят защитната си теза, е следвало да бъдат предприети действия от страна на "ЧЕЗ Разпределение България" АД по представяне на доказателства пред развилото се пред първоинстанциония съд производство или да бъдат направени доказателствени искания, а видно от проведеното съдебно заседание на 20.02.2018 г., с което е разпределена доказателствената тежест и е дадена възможност на страните да направят доказателствени искания, като процесуалните представители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД изрично са заявили, че не поддържат искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза, с която са искали установяване на факта за присъединителна точка. Неоснователен е и релевирания от жалбоподателя довод, изразяващ се в необсъждане на всички изложени аргументи в първоинстанционната жалба. Настоящият съдебен състав счита, че при постановяването на решението тричленният състав е обсъдил всички относими към предмета на правния спор обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на делото. В този смисъл съдът правилно е установил правнорелевантните факти, като е взел отношение по всички относими към предмета на делото възражения от страна на жалбоподателя, като е изложил мотиви защо не ги приема за основателни. Настоящия състав, счита за оплакването за неоснователно тълкуване на определение № 8306 от 20.06.2018 г. по адм. д. № 5590/2018 г. на ВАС като неотносимо. В обжалвания съдебен акт, е видно, че е прието за неотносимо позоваването на решение № 2017 от 23.02.2016 г., постановено от петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 296/2016 година. Това е така, защото в конкретния случай, тричленният състав на Върховния административен съд с определение е спрял производството по делото, същото е обжалвано и е налице конкретно произнасяне с определение № 8306 от 20.06.2018 г., постановено от петчленен състав на ВАС по адм. д. № 5590/2018 година, с което е отречена връзка на преюдициалност с производството пред Комисията за енергийно и водно регулиране. На следващо място съгласно чл. 21 от ЗЗК се забранява злоупотреба с господстващо положение на предприятие, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като съгласно чл. 20 от ЗЗК господстващо е положението на предприятие, което с оглед своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи. Предприятията злоупотребяват с господстващото положение, когато действията им имат за цел или резултат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията. Целта на ЗЗК, формулирана в чл. 1, ал. 1 е да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност. Относимата за случая разпоредба на чл. 21, т. 1 от ЗЗК забранява поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като пряко или косвено налага цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия. За да бъде осъществен фактическия състав на нарушението по чл. 21 от ЗЗК следва да е налице определено поведение от страна на предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК, което поведение да е в причинно следствена връзка с възможност за отрицателно влияние на конкуренцията изразено в някои от формите посочени в цитирания текст от закона. Правилно е прието, че в конкретния казус предложените от господстващото дружество "ЧЕЗ Разпределение България" АД нелоялните търговски условия, изразяващи се в налагане на необосновани разходи, които "ЧЕЗ Разпределение България" АД следва да поеме във връзка с присъединяването на обект на производител към разпределителната мрежа и налагане на необосновани разходи, които "ЧЕЗ Разпределение България" АД следва да поеме във връзка с присъединяването на свой собствен обект към преносната мрежа обуславя поведение навлизащо в забраната по чл. 21, т. 1 от ЗЗК. Правилно е установено от първоинстанционния съд, че с предварителни договори за присъединяване на обекти на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници са включени клаузи за възлагане на разходи за изграждане, реконструкция и рехабилитация на обекти собственост на електроразпределителното дружество и че същите са възложени за изграждане на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, след проведени преговори с оператора на електропреносната мрежа, с оглед необходимостта за осигуряване на достъпа до преносната мрежа. Като двата обекта на производителите са с мощност, която не предполага свързване с преносната, а с разпределителната мрежа, поради което преговорите за осигуряване на достъп са именно с оператора на разпределителната мрежа. В двата случая, след подадено искане за проучване на условията за присъединяване към разпределителната мрежа, е определена точка на присъединяване до обект на електроразпределителното дружество. В предложените предварителни договори за присъединяване е налице несъответствие от изготвените становища за условията и начина на присъединяване, в резултат на което като не е съобразена точката на присъединяване и на заявителите – производители на електрическа енергия от ВЕИ, се възлагат дейности свързани с изграждане на проводи и съоръжения извън мястото на присъединяване, посочено в издаденото становище за условията и начина на присъединяване. Въз основа на гореизложеното липсват фактически и правни основания за промяна на направените изводи от първоинстанционния съд. Изложените в обжалваното съдебно решение много подробни мотиви се споделят напълно и от настоящия съдебен състав. На последно място следва да се посочи, че настоящото съдебно производство е по реда на чл. 208 от АПК, с което се цели защита против невалидни, недопустими или неправилни първоинстанционния съдебни решение и е недопустимо да се иска намаляване размера на наложената санкция в решението на административния орган. Касационния жалбоподател не е изложил никакви доводи за неправилност на решението на тричленния състав на ВАС в тази насока. Първоинстанционния съд е разгледал изложените доводи срещу определената санкция за извършено нарушение и мотивирано ги е приел за неоснователни. При така установеното се налага крайният извод, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение КЗК. Следва изрично да бъде посочено, че релевираните доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем както се посочи по-горе в мотивите не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Разноски се дължат на ответника – Комисията за защита на конкуренцията, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародван в Държавен вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Комисията за защита на конкуренцията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева. По отношение на ответника - "Нови Енергии" ООД също следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение с представен списък и доказателства за извършеното плащане, в размер на 3600 лева. Относно релевираното от процесуалния представител на дружеството - касационен жалбоподател възражение за прекомерност на разноските, настоящият съдебен състав счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение претендираното от ответника следва да бъде намалено и да бъдат присъдени разноски - адвокатско възнаграждение, възлизащо на 1800 лв., вместо поисканите 3600 лв., който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,