Решение № 6462 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 551/2021 г.

Решение № 6462 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 551/2021 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г., гр. София, ул. "Триадица" № 2 срещу Решение № 275 от 11.11.2020 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, по административно дело № 454/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отменил решение от 14.11.2018 г. на ръководителя на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г., с което на "Калоян ВТ" ООД е отказана верификация на 20 900, 00 лв.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закони и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът е постановил решението си без делото да е изяснено от фактическа страна, доказателствата са обсъдени тенденциозно, като не са обсъдени представените контроли листи от извършените проверки на място, поради което констатациите в акта са приети за недоказани. Счита мотивите на съда за противоречиви, а разпределението на доказателствената тежест за неправилно.

Съдът неправилно е тълкувал и приложил закона. Сочи целта на предоставяне на безвъзмездните средства по член 2 от Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013), както и забраната на чл. 4, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и факта, че неизпълнението на дейностите по проекта води до незаконосъобразни последици, като спиране на плащанията по оперативната програма с оглед на член 142 от Регламент № 1303/213.

Счита, че съдът не е отчел реферирането към Ръководството за бенефициенти за изпълнение на договори по процедура "Обучение за заети лица" (Ръководството) и чл. 3. 18. от договора за безвъзмездна финансова помощ. Излага механизма на проверките на място и значението на съставените документи – контролни листове. Излага фактите по направените проверки и поведението на дружеството във връзка с изпълнението на договора за безвъзмездна финансова помощ.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от пълномощник М. К..

1. Ответникът по касационната жалба – "Калоян ВТ" ООД, счита същата за неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е приел оспорения акт за незаконосъобразен. Органът не е спазил изискванията на чл. 34, 35 и 36 АПК. Правилно е приел за нарушен и материалния закон, тъй като фактическите установявания на органа не са подведени под хипотезата на някоя от относимите разпореди на закона.

Макар да се позовава на Ръководството, органът не е ценил присъствените списъци за всички останали дати, не само за двете посочени – 8.06.2018 г. и 18.06.2018 г., както и списъците за раздадени материали, за положени изпити, поради което изводът на съда е правилен.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Р. П., Адвокатска колегия, гр. Велико Търново.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІI. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 8.03.2018 г. между "Калоян ВТ" ООД и Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 102 410, 00 лв. за проект "Повишаване на квалификацията на служители на "Калоян ВТ" ООД".

Съгласно т. 3. 18 от договора "При изпълнение на дейностите по проекта бенефициентът е длъжен да спазва:... "Ръководство за бенефициенти по изпълнение на договори по процедура "Обучения за заети лица" по АП РЧР 2014 – 2020 г."

Съгласно т. 3. 60. от договора "... за да бъдат признати за допустими по договора, разходите трябва да отговарят на изискванията, предвидени в Условията за кандидатстване по конкретната процедура".

Съгласно т. 25. 7. от Условията "По време на изпълнение на дейностите по проекта бенефициентът е длъжен да спазва "Ръководство за бенефициенти по изпълнение на договори по процедура "Обучения за заети лица" по АП РЧР, което ще бъде публикувано на интернет страницата на Управляващия орган. "

1. На неустановена по делото дата "Калоян ВТ" ООД сключва договор с "Интелекти" ООД за провеждане на обучение на 76 лица по ключова компетентност 4 "Дигитална компетентност" в периода 1.06.2019 г. – 19.06.2019 г. в обучителния център на "Интелект" ООД, разделени на шест групи.

1. На 31.05.2018 г. и на 4.06.2018 г. "Калоян ВТ" ООД уведомява Управляващия орган за започване на обучението на група 1 и съответно на групи 2 – 6 като представя график на обучението. За установеното са съставени контролни листи, подписани от представител на обучителя.

1. На 8.06.2019 г. служители на Управляващия орган извършват проверка на място в обучителния център на "Интелект" ООД и установяват, че обучението не се извършва като по сведение на обучителите 13-те обучаемите от група 1 са били възпрепятствани да присъстват. Не е представен присъствен списък. За установеното е съставен контролен лист, подписани от представител на обучителя.

1. На 11.06.2018 г. "Калоян ВТ" ООД уведомява Управляващия орган за настъпила извънредна промяна в учебния график на група 1 по ключова компетентност 4 поради производствени проблеми, представя заповед на управителя за отмяна на обучението на 08.06.2018 г.

1. На 13.06.2018 г. "Калоян ВТ" ООД представя на Управляващия орган актуализиран график за обучението по ключова компетентност 4.

1. На 18.06.2018 г. служители на Управляващия орган извършват последваща проверка на място в обучителния център на "Интелект" ООД и установяват, че посоченото в представения график обучение на пета и шеста група не се извършва. Не е представен присъствен списък. За установеното е съставен контролен лист, подписани от представител на обучителя.

1. На 16.08.2018 г. "Калоян ВТ" ООД подава искане за междинно плащане № 1 за 20 900, 000 лв. за периода 1.04.2018 г. – 8.08.2018 г. Приложени са присъствени списъци за всички 76 участници за всички учебни дни в период 1.08.2018 г. – 18.06.2018 г. с изключение на дните на проверка – 8.06.2018 г. и 18.06.2018 г.

1. На 14.11.2018 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 202 г., на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 и 4 ЗУСЕСИФ отказва верификация на 20 900, 00 лв. поради: 1.) липса на достатъчна увереност, че отчетените дейности за обучение на лицата от целевата група през отчетния период са изпълнени реално и в отчетения документално обем; 2.) други неточности и грешки: неспазване на изискванията на Ръководството – раздел V "Техническо изпълнение и отчитане", т. 2 "Събиране на данни за участниците в проекта (целеви групи) съгласно изискванията на Регламент № 1304/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета"; в декларацията за допустими разходи некоректно е отбелязана счетоводната година; в раздел "Искане за плащане" общата стойност на отчетените разходи е 19 000, 00 лв., която не съответства на сумата по искането – 20 900, 00 лв.; не са отчетени административни разходи и не са посочени непреките разходи за организация и управление като обща стойност на един ред; не е спазено изискването на Ръководството да не се представят разходооправдателни документи по бюджетно перо 4. 1. с оглед на верифицирането му на база стандартна таблица – т. 14. 2. "допустими разходи" от Условията и Постановление № 280 на Министерския съвет от 15.10.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г.; в декларацията за минимални помощи не са отбелязани средствата в режим de minimis.

1. На 28.11.2018 г. "Калоян ВТ" ООД оспорва решението на ръководителя на Управляващия орган от 14.11.2018 г. пред административен съд, гр. Велико Търново, като представя доказателства за провеждане на обучението от "Интелект" ООД, в т. ч. доклад за извършена услуга, присъствени списъци, списъци за получени материали, изпитни протоколи, списъци за периода на проведено обучение на лицата и номер на издаден сертификат.

1. На 15.04.2019 г., с Решение № 168 по административно дело № 855/2018 г., Административен съд, гр. Велико Търново, отменя решението от 14.11.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган за отказ от верификация на 20 900, 00 лв. и изпраща преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила като органът не е дал възможност на получателя на помощта да участва в производство по издавана на акта.

1. На 27.07.2020 г., с Решение № 10311 по административно дело № 8002/2019 г., Върховният административен съд отменя Решение № 168 и връща делото за ново разглеждане от друг състав.

1. По делото органът представя Заповед № РД-01-268 от 4.04.2018 г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Съдът приема, че за приетото основание за отказ от верификация – чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, органът не сочи коя именно норма е нарушена. При липса на такива констатации в акта в тази част той е в нарушение на материалния закон, защото соченото основание не се установява в мотивите на акта.

По отношение на приетото основание за отказ от верификация – чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, съдът приема, че органът не е извършил анализ дали "Калоян ВТ" ООД отчита разходи за провеждането на двете обучения или не, дали разходите за обученията на 8.06.2018 г. и на 18.06.2018 г. са включени в заявената за верификация сума. Приетата от органа недостатъчна увереност, че отчетените дейности са реално осъществени през процесния период съдът счита за недоказана. Установените факти засягат само два дни от обучителния процес и само две различни групи, като получателят на помощта декларира и представя доказателства да производствена необходимост за първата дата и изрично декларира несанкционирано от него неявяване на обучаемите. Независимо от по-късното подаване на необходимата информация до органа, той е разполагал с нея.

Съдът счита, че дори и да се приеме непровеждане на обучението на двете дати, това са само две от всички дати и само за две от групите, при представени множество доказателства за проведените обучения. Забележките към отчетните документи приема, че не почиват на нормативна основа. Дали присъствените листове ще бъдат отпечатани с имената на курсистите или не е въпрос на организация, а въпросът дали някой от обучаемите в процесния период е в отпуск или не е ирелевантен, тъй като ползването на отпуск не го лишава от възможността за участва в обучението. Ако в процесния период обучаем е бил в отпуск при временна нетрудоспособност този факт е установим чрез справка в Националния осигурителен институт, каквато органът не е направил.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно и допустимо, но неправилно.

1. По порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

Касаторът твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правил. Доводите, които излага в подкрепа на този порок са за: 1.) неизясняване на делото от фактическа страна; 2.) необсъждане на представени от него доказателства; 3.) наличие на противоречия в мотивите.

Решаващата дейност на съда обхваща два момента – фактически и правен. Фактическият се отнася до пълното и правилно установяване на фактите, а правният – до правилното прилагане на правната норма. Само тогава, когато съдът е осъществил правилно и двете условия решението би могло да бъде правилно. Неизясняването на делото от фактическа страна би следвало да има за резултат постановяването на неправилно решение, но за да е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да е довело до неизясняване на делото от фактическа страна е необходимо съдът да е допуснал съществено нарушение на процесуално правило, което гарантира установяването на фактите. Касаторът не сочи конкретно нарушено процесуално правило, което да обосновава извод за несъбиране по делото на относими и допустими доказателства, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. който може да

Следва също така да се посочи, че съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за съществуването на фактическите основания, посочени в акта, е именно на органа, т. е. на касатора. В изпълнение на това негово законово задължение и с оглед на изричното указание на първоинстанционния съд за разпределение на доказателствената тежест по делото касаторът е представил административната преписка, а бенефициерът (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013) е представил допълнително доказателства, които не са оспорени и са приети по делото. Нито при първото разглеждане на делото в първоинстанционния съд, нито при второто, касаторът е направил каквото и да било доказателствено искане. Нещо повече – и с касационната жалба не е посочил кои факти и обстоятелства от значение за делото са останали неизяснени, за да може чрез това да обоснове евентуално нарушение на съда на задължението му по чл. 171, ал. 4 АПК или на друга процесуална норма.

Следователно доводът за "неизясняване на делото от фактическа страна" е необоснован, бланкетен и поради това - неоснователен.

Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил представени от него доказателства – контролните листи за извършените на 8.06.2018 г. и на 18.06.2018 г. проверки. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е изложил изрично мотиви във връзка с резултата от проведените на двете дати проверки, но е приел, че установената чрез тях "липса на предоставяне на договорените услуги е само за два дни и само за две групи от обучаващите се", поради което е направил извод за недоказаност на извода за "цялостно непровеждане на обучителния курс".

Следователно в случая не е налице необсъждане на представени от органа доказателства, а ценене на тези доказателства в съвкупност с останалите, което е мотивирало първоинстанционния съд да формира извод, различен от приетия от касатора в оспорения акт. Това може да обоснове необоснованост или противоречие на обжалваното решение с материалния закон, но не и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Касаторът твърди, че мотивите на първоинстанционния съд са противоречиви, тъй като от една страна приема, че актът съдържа фактически и правни основания, а от друга – че актът е постановен на основата на "предположения". Този довод на касатора е неоснователен и в несъответствие със съдържанието на основанията по чл. 146, т. 2 и 4 АПК. Когато извършва проверка за наличието на реквизитите на писмената форма, т. е. за основанието по чл. 146, т. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съдът проверява от формална страна съдържа ли актът фактически и правни основания. Доказаността на сочените от органа фактически и правни основания съдът проверя при проверката на основанието по чл. 146, т. 4 АПК. С оглед на това констатация на съда като процесната – за спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и за недоказаност на сочените фактически и правни основания не е противоречие на мотивите, а функция на факта на наличие от формална страна на мотиви и на тяхната недоказаност в хода на съдебното производство.

Видно от изложеното доводите на касатора за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен.

1. По пороците необоснованост и противоречие с материалния закон.

По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост.

Касаторът е приел, че исканите разходи са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 и 4 ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на точка 3 изисква разходите да са за реално доставени услуги, а разпоредбата на точка 4 – да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право.

а) По основанието по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ:

От мотивите на акта е видно, че основанието по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ е обосновано с резултата от проведените две проверки на място, фактите по проведеното обучение на 15.06.2018 г. и съдържанието на представените от бенефициера документи, доказващи проведено обучение.

По делото е безспорно, че 76 обучаеми лица са били разделени в шест групи като обучението е следвало да бъде проведено в периода 1.06.2018 г. – 19.06.2018 г., при определен график за всяка група. Продължителността на обучението на всяка група е 45 учебни часа.

За да е налице реално предоставена услуга по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ е необходимо услугата да е предоставена в договорения обем, качество и срок. Задължението за доказване предоставянето на договорената услуга с исканото качество, срок и обем на фазата на административното производство е на бенефициера. Органът няма задължение да издирва доказателства за осъществяването на дейността и нейното документално доказване в съответствие с изискванията. За да гарантира реалност на предоставената обучителна услуга Управляващият орган изрично е регламентирал в Ръководството задълженията на бенефициера и документите, чрез които ще се осъществява доказването на проведеното обучение. В раздел V "Техническо изпълнение и отчитане" е посочено, че бенефициерът трябва да уведоми Управляващия орган за започване на обучението като представи учебен график с информация за вида на обучението, мястото на неговото провеждане и разпределението на темите по дни и часове. Посочено е, че при промяна бенефициерът е длъжен да уведоми Управляващия орган по надлежния ред като в противен случай органът може да не верифицира разходите за проведеното обучение. Документите, чрез които се доказва проведеното обучение са: 1.) присъствени списъци на участниците за всеки ден с подпис на присъствалите лица и информация за броя на часове, на които е присъствал; 2.) документи за преминало обучение и 3.) таблица "Микроданни участници (ЕСИФ)".

Така регламентираните изисквания обаче не освобождават органа от задължението да проверява дали съфинансираните услуги са осигурени и дали операцията съответства на приложимото законодателство, на оперативната програма и на условията за подкрепа на операцията съгласно член 125, параграф 4, б. а) от Регламент № 1303/2013. За осъществяването на това задължение на управляващия орган параграф 5 на същия член изрично регламентира извършването на административни проверки по отношение на всяко заявление за възстановяване и проверки на място, като честотата и обхвата им следва да бъдат пропорционални на размера на публичната подкрепа.

При така съществуващата относима нормативна уредба от доказателствата по делото е безспорно, че на 31.05.2018 г. бенефициерът е информирал органа за започване на обучението на група 1, а на 4.06.2018 г. за започване на обучението на групи от 2 до 6.

Извършената на 8.06.2018 г. проверка, дата заявена от бенефициера като ден за обучение на група 1, органът установява, че обучение не се провежда без за това да е уведомен предварително от бенефициера. Този факт, сам по себе си, предоставя на органа възможност, с оглед на установеното в Ръководството, да не верифицира разхода. Информирането на органа три дена след промяната на датата на обучението не санира неизпълнението на задължението.

Извършената на 18.08.2018 г. втора проверка от органа установява неосъществяване на обучение на група 5 и група 6, като за група 5 това е последният ден на обучението, в който е положен и изпит. За този факт в представения от бенефициера доклад за извършена услуга от обучителя е посочено, че "В последния ден на обучението "обучаемите положиха финален изпит, за който бе издаден протокол № 4 от 18.06.2018 г. Обучението приключи с раздаване на сертификатите за преминалото обучение, за които всеки се разписа в списък за получени сертификати. " Очевидно визираното в представения от бенефициера изпитен протокол № 4 за група 5 не съответства на установеното при проверката на място, а и на представения присъствен списък за същата група за тази дата, в който е посочено, че всички обучаеми отсъстват.

В представените от бенефициера документи за датата 15.06.2018 г. за група 6 са отчетени 16 учебни часа – от 7, 30 до 20, 45 часа. 16 учебни часа обучение по ключова компетентност 4 "Дигитална компетентност" освен, че е изключително сериозно физическо и интелектуално предизвикателство за обучаемите и за обучителя, тъй като представлява 36% от продължителността на цялото обучение, поставя под сериозно съмнение качеството на проведеното обучение, което е самостоятелно основание за сериозно разколебаване достоверността на установените с представените от бенефициера писмени доказателства факти.

Съвкупната преценка на тези три, доказани по делото факта, прави обоснован извода на органа за липса на доказателства, установяващи по безспорен начин реално предоставена услуга в исканото качество, срок и обем. Без правно значение за преценката на законосъобразността на акта, тъй като органът не го е релевирал като самостоятелно основание, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че представените присъствени списъци за група 4 и 5 и един от списъците за група 3 са наименувани "Присъствен списък – група І за обучение... група 4", съответно 5 и 3.

С оглед на горното несъответни на изискването на член 125, параграф 4, б. а) от Регламент № 1303/2013 са мотивите на първоинстанционния съд относно факта, че проверките касаят "само" два дни от периода на обучение и "само" две различни групи. Първо, видно е че касаят три от общо шестте групи, т. е. половината. Второ, факта, че касаят два от дните, посочени като дни за обучение, при общо заявени 19 дни, значи близо 11 % от дните за обучение. И трето, както изрично е посочено в член 125, параграф 5, алинея 2 от Регламент № 1303/2013 честота и обхватът на проверките са пропорционални на размера на публичната подкрепа. Не може да се очаква от органа да прави проверки всеки ден в рамките на заявеното обучение за безвъзмездна помощ в размер на 19 000, 00 лв. Двете проверки са достатъчни, за да дадат на органа достатъчна яснота относно осъществяването и начина на осъществяване на процесното обучение.

Несъответни на доказателствата са и мотивите на първоинстанционния съд, че органът не е изяснил дали в направеното искане за плащане са включени или не разходите за обучение за тези два дни. Съгласно Условията – т. 14. 2., допустимата стойност на безвъзмездната помощ за обучения по ключова компетентност 4 "Дигитална компетентност" е 250, 00 лв. на обучаем при продължителност не по-малка от 45 учебни часа. Следователно разходът не се определя отделно за всеки учебен ден, а се определя на обучаем при осъществени не по-малко от 45 учебни часа. В случая бенефициерът е декларирал обучени 76 лица в рамките на 45 учебни часа за които е поискал възстановяване на 19 000, 00 лв. (76 човека х 250, 00 лв. = 19 000, 00 лв.), което безспорно значи, че в исканата за възстановяване сума са включени и разходите за проведените обучения на 08.06.2018 г. и на 18.06.2018 г.

Несъответни на изискванията и на доказателствата по делото са и мотивите на първоинстанционния съд относно начина на документиране на присъствието на обучаемите. Вярно е, че няма нормативно изискване за формата на присъствения лист и е въпрос на преценка на бенефициера как точно ще го оформи, но има изискване относно информацията, която този списък трябва да предоставя – "информация за броя на часовете, които всеки обучаем е присъствал на обучението", стр. 37 от Ръководството. Видно от доказателствата по делото за 19 учебни дни нито един от 76-те обучаеми не е отсъствал с изключение на двете цели групи 5 и 6 на 18.06.2018 г., когато поради желанието им да починат, защото били уморени, не посетили обучението. Очевидно е, че при полагане на подпис на присъствен списък, в който предварително е вписан броят на учебните часове за деня не е възможно (или поне не е предоставена възможност на обучаемите) да бъде отбелязано отсъствието от един или два часа през този ден на съответното лице. С оглед на това от избрания от бенефициера начин на удостоверяване на присъствието на обучаемите не може да бъде документирано отсъствие за отделен учебен част. А съгласно Ръководството едно от изискванията за доказаност на обучението е именно доказано минимум 80 % присъствие на учебните занятия.

Наред с това, както изрично е посочено и в Решение № 10311 на Върховния административен съд, с което е отменено първото първоинстанционно съдебно решение, в производството по верификация (пред органа) доказателствата тежест е на бенефициера. Поради това неправилни са и мотивите на съда за недоказаност от органа на факта дали някое от обучаваните лица в този период е било в отпуск.

Видно от изложеното мотивите на първоинстанционния съд за недоказаност на правното основание по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ са неправилни, постановени в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон. Бенефициерът не е спазил изискването за предварително уведомление на органа за промяна на графика, при извършени две проверки не е установено обучение на декларираните дати, а документацията за проведеното обучение доказва провеждане в един ден на 16 учебни часа и не дава възможност за установяване присъствието по учебни часове на обучаемите. Съвкупната преценка на тези доказателства дава основание да се приеме, че бенефициерът не е доказал реално предоставяне на услугата в договорения и одобрен от органа обем и качество, за която иска възстановяване на средства.

б) По основанието по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ:

За да е налице недопустим разход на това основание е необходимо да е налице нарушение на приложимото право.

Органът сочи шест неточности в представените с искането за плащане документи, представляващи несъобразяване с изисквания на Ръководството. Ръководството не е нормативен акт, а задължението за неговото спазване е в резултат на посоченото в договора за безвъзмездна помощ – т. 3. 18 и 3. 60, и в Условията – т. 25. 7. Поради това сочените несъответствия на представените документи с изискванията на Ръководството не могат да обосноват нарушение на приложимото право. В хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, за да е осъществен фактическият състав на недопустим разход, е необходимо органът не само да посочи чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, но и точно да посочи нарушената правна норма от приложимото право. В случая това не е сторено, поради което актът му на това основание е материално незаконосъобразен.

Изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на акта в тази част е правилен, постановен в съответствие с фактите по делото и материалния закон.

Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения акт е правилен по отношение на основанието по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, но неправилен по отношение на основанието по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. Това прави неправилен и крайния му извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Поради това съдът следва да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Калоян ВТ" ООД срещу решението от 14.11.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган, с което му е отказана верификация на 20 900, 00 лв.

Без правно значение за изхода от спора, но с оглед на ефикасността и ефективността на правораздавателната дейност съдът счита за необходимо изрично да посочи, че представената от органа административна преписка е в абсолютно несистематизиран вид и е пълна с документи на хартиен носител – публично достъпни на електронната страница на органа, в по няколко броя, които при това дори не са относими към предмета на делото в представения вид – например три броя на Условията с всички приложения, включително и тези, необходими за кандидатстване, два комплекта карта на участника – 76, отделно от факта, че едни и същи документи са представяни и от касатора, и от ответника. Това състояние на административната преписка има своето значение за перпетуирането на съдебното производство.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди ответника да заплати на Министерството на труда и социалната политика – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 167, 20 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определян на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд