Решение № 2885 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12122/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. И. Н. против решение 1783/16.10.2024г. постановено по адм. д. 434/2024г. по описа на Административен съд Враца. С решението е отхвърлено оспорването на касатора срещу Заповед 8121К-9302/5.06.2024 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът бил лишил жалбоподателя от възможност да организира защитата си. Съдът не бил съобразил, че в проведената дисциплинарно-наказателна процедура е допуснато съществено нарушение служителят поискал да бъде изслушан от дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/, но последния не му осигурил тази възможност. Позовавайки се на постановление от 21.6.2024г. за прекратяване на наказателно производство водено срещу В. Н. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, твърди че след като компетентният прокурор е приел, че липсва престъпление то липсва и дисциплинарно нарушение, тъй като била налице пълна идентичност на деянията по наказателното и дисциплинарното обвинения. Позовава се на решение 10927 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. 11337/2015 г., 5-членен състав. Моли отмяна на решението и на оспорената заповед, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Заявява претенции за разноски. Ответникът Министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения за липса на основания за отмяна на оспореното решение. Оспорването правилно било отхвърлено. Решението следвало да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на събраните, по време на проведеното дисциплинарно производство, доказателства. Обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е достигнал до извод, че Н. е извършил описаното в оспорената заповед деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, което правилно е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган и за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение. Решението е правилно. Неоснователен е доводът, съдържащ се в касационната жалба за нарушено право на защита на жалбоподателя, във връзка с депозирана от неговия процесуален представител молба за отлагане на делото за друга дата. На 4.9.2024г. адв. Пейов, като процесуален представител на жалбоподателя Н. e депозирал молба, към която е приложил доказателства за служебните си ангажименти, препятстващи го да се яви пред Административен съд Враца в насроченото за 2.10.2024г. съдебно заседание и е поискал делото да бъде пренасрочено или отложено за друга дата. За разлика от чл. 142, ал. 2 от ГПК в редакцията й в сила от 2.2.2023 г., според която съдът отлага делото ако страната и пълномощникът й или само пълномощникът не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани, приложимата норма на чл. 139, ал. 1 АПК изисква, за да бъде отложено делото, да е налице препятствие както пред страната, така и пред пълномощника й. Доказателства за препятствие пред представляваната от адв. Пейов страна не са представени, липсват и твърдения за наличие на такова препятствие. Като е дал ход на делото в съдебно заседание на 2.10.2024 г. Административен съд Враца е приложил стриктно процесуалния закон и не е допуснал нарушения на процедурните правила. Нещо повече при положение, че близо месец преди насроченото за 2.10.2024г. съдебно заседание за г-н Н. е било ясно, упълномощения от него адвокат е препятстван да го представлява, той е имал достатъчно време да организира защитата си. Противно на твърдяното от касатора, в проведената дисциплинарно-наказателна процедура не е допуснато съществено нарушение изразяващо се в неосигуряване на възможност на служителят да бъде изслушан от ДНО. Съгласно чл. 206, ал. 1 ЗМВР "Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения". След израза ДНО е длъжен законодателят е използвал съюза "или", следователно ДНО е свободен да избере дали непосредствено и устно да изслуша служителя или да му предостави възможност и да приеме писмените му обяснения. Който и от двата законоустановени начина да бъде избран от ДНО, правото на защита на държавния служител е гарантирано. В случая това право не е нарушено, тъй като на жалбоподателя е предоставена възможност да представи своите писмени обяснения, което той не е сторил в определения му срок /след изтичане на срока на последния болничен лист/. В същия смисъл Решение 11340 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. 5967/2024 г. Неоснователен е и доводът свързан с представеното постановление от 21.6.2024г. за прекратяване на наказателно производство водено срещу В. Н. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно че след като липсва престъпление, то липсва и дисциплинарно нарушение. Наложеното дисциплинарно наказание е основано на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и е наложено заради деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, за разлика от нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, което предполага приключване на наказателно производство с влязла в сила присъда. Позоваването от страна на касатора на Решение 10927 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. 11337/2015 г., 5-членен състав е неуместно, с оглед конкретиката на настоящия случай. В казуса предмет на разглеждане по посоченото дело, наказателното производство, водено срещу служителя е приключило с оправдателна присъда. Според чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В същия смисъл е и нормата на чл. 413, ал. 2 от НПК - влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието, а ал. 1 предвижда, че влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. От изложеното се налага извода, че в цитирания казус, фактическата обстановка е различна наличие на присъда, която е задължителна за гражданския и административния съд, поради което както бе посочено позоваването на същия е неуместно в настоящия случай. Представеното по делото постановление на районен прокурор за прекратяване на наказателното производство, не е сред изброените в чл. 413, ал. 1 НПК актове, които разпростират силата си по отношение на всички. В допълнение следва да се обърне внимание и на възможността предвидена в новелата на чл. 243, ал. 10 НПК, въпросното постановление да бъде служебно отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, следователно към настоящия момент постановлението не е придобило абсолютен стабилитет. Дори да беше добило такъв, същото не представлява пречка за ангажиране на дисциплинарната отговорност на В. Н. по две причини. Първата са изложените по-горе съображения, че това постановление не ангажира административния съд. Втората, е че производството е прекратено не на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК предвиждаща прекратяване на наказателното производство ако: деянието не е извършено, не съставлява престъпление или деецът /най-общо казано/ не следва да бъде наказван. Производството е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 поради недоказаност на обвинението. От обстоятелствената част на прокурорския акт, става ясно, че недоказаността се дължи на допуснати пропуски в процедурата, предвидена в НАРЕДБА 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба 1/. Ако кръвната проба е била взета принудително с одобрението на съда, както твърди прокурорът, тези пропуски нямаше да бъдат налице и до прекратяване нямаше да се стигне. В заключение ако за нуждите на наказателното производство, пропуските в процедурата препятстват доказването на повдигнатото обвинение, за нуждите на дисциплинарното производство събраните по делото доказателства относно наличието на алкохол в кръвта на Н., по време на управление от негова страна на МПС - деяние квалифицирано като такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР са напълно достатъчни. Това, че кръвните проби са взети от Н. се установява от разпитаните по делото служители на болничното заведение. В протокола с който тези проби са предадени за изследване са посочени номерата на стикерите. В протоколите на двете химически експертизи /всяка поотделно/ е посочен съответния номер на изследваната проба, като двата номера съвпадат с тези на стикерите поставени в болничното заведение. Самият Н. никога не е отричал че му е вземана кръв за изследване, нещо повече той е поискал да бъде извършено повторно изследване посредством контролната /втората/ проба, което искане е уважено. Концентрацията на алкохол в кръвта, при управление на МПС е установена с достатъчно убедителни доказателства за нуждите на дисциплинарното производство. Относно увреждането на престижа на службата, касационната инстанция споделя мотивите на административния съд и не намира за нужно да ги повтаря. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд Враца е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,