Решение № 3559 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12706/2018 г.

Решение № 3559 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12706/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Биопрограма ЕАД, гр. София, чрез адв. Б. П. против решение № 3399/22.05.2018 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 7521/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/12647/10.09.2014 г. издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Касационните доводи са за нарушение на действащите по време материалноправни норми, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Дружеството касатор поддържа, че оспореният акт е нищожен, поради липса на материална компетентност на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да го издаде при условията на делегация. Другото оплакване е, че съдът не е обсъдил доводите за нарушение на чл. 26 АПК, тъй като от административния орган не е доказано надлежно връчване на уведомлението от 15.02.2013 г. за образуване на административното производство. Искането е за отмяна на решението и обявяване нищожност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, респективно неговата отмяна като незаконосъобразен. Ответникът – заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрк. З., в писмено становище по делото оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд, в производство по чл. 226 АПК, е бил АУПДВ № № 01-2600/12647/10.09.2014 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който на Биопрограма ЕАД е определено публично вземане в размер на 25 279. 63 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 – 2013 г., направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2009 г. по подадено от дружеството общо заявление за единно плащане на площ за 2009 с УИН 22.09.0609/21159. С решение № 7947/21.06.2017 г. по адм. дело № 4891/2016 г., Върховният административен съд, трето отделение е отменил решение № 419/22.01.2016 г. на Административен съд – София град по адм. дело № 12350/2014 г., с което актът е обявен за нищожен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, като е възпроизвел мотивите на касационната инстанция за предвидена в чл. 166, ал. 2 ДОПК възможност изпълнителният директор на ДФ Земеделие да делегира правомощията си по установяване на публични държавни вземания на свой заместник. По делото е установено, че в конкретния случай Ж. Ж. в качеството му на зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" е овластен с правомощия по издаването на АУПДВ съгласно заповед № 03-РД-18111/14 от 02.09.2014 г. на изпълнителния директор на Фонда. Съдът е приел, че актът отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Спазено е изискването на чл. 26 АПК, като адресатът е уведомен за образуването на административното производство и му е дадена възможност да направи възражения. Административният орган е събрал всички доказателства за издаване на акта съгласно чл. 34 АПК. По материалната законосъобразност на определеното публично задължение, съдът е приел, че е основано на административен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 – 2013 г. Възраженията на дружеството за незаконосъобразност на този акт, са отхвърлени като неотносими към обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане. В мотивите си съдът е обосновал извод, че е изпълнена хипотезата на чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013, при която земеделски стопани, които не подадат заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 от същата наредба и се изключват от подпомагане по посочената мярка. В случая заявление за плащане по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. не е подадено в рамките на следващите периоди на агроекологичния ангажимент, след одобрението на заявлението за подпомагане за кампания 2009 година, през 2010 г. Според съда условието е императивно и неспазването му води до задължение за възстановяване на получената финансова помощ. Поради това е приел за правилно издаването на АУПДВ за възстановяване на получената от дружеството субсидия за 2009 г. Решението е правилно постановено. Съдът е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Доводите в касационната жалба за нарушение на чл. 26 АПК при образуване на административното производство, се основават на липсата на доказателства за надлежно връчване на уведомление от 13.02.2013 г. Това уведомление касае образуването на административното производство, приключило с издаването уведомително писмо изх. № 01-2600/12647/21.12.2013 г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2011 г., Този административен акт е връчен на "Биопрограма" ЕАД на 15.01.2014 г. и не е необжалван. Правилно съдът е приел доводите за неотносими към законосъобразността на оспорения административен акт – АУПДВ. Производството по издаването на този административен акт е образувано съгласно чл. 25, ал. 3 АПК с уведомление изх. № 01-2600/12647 от 25.06.2014 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", което видно от обратна разписка на "Стар пост" ООД е връчено на Биопрограма ЕАД на 08.07.2014 г. Останалите касационни доводи са по валидността на оспорения акт, въпрос, който е решен при предходното разглеждане на спора от касационната инстанция. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 2 АПК. Изводите му се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон. Съгласно чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. (ред., в сила от 20.03.2012 г.) земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане. В чл. 18, ал. 4, б. "а" от Наредба № 11/06.04.2009 г. е предвидено, че при прекратяване на агроекологичният ангажимент за подпомаганите лица възниква задължение за възстановяване на получената финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: до края на третата година - 100 %. В конкретния случай към момента на издаване на оспорения АУПДВ от 10.09.2014 г. е налице влязъл в сила административен акт на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за прекратяване на агроекологичния ангажимент на Биопрограма ЕАД по мярка 214, на основание чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. Дружеството не оспорва и твърди, че е получило плащане от 25 279. 63 лева. По делото е установено, че посочената финансова помощ е само за първата година от агроекологичния ангажимент – 2009 г., поради което сумата за възстановяване е определена на 100 %. При тези обстоятелства законосъобразен е изводът на съда, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на АУПДВ по чл. 18, ал. 4, б. "а" от Наредба № 11/06.04.2009 г. Решението не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,