Решение № 12385 от 15.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6263/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Бургас, подадена чрез пълномощника юрк. Савова, срещу Решение 545/26.04.2024 г., постановено по адм. дело 25/2023 г. по описа на Административен съд София-област, с което по жалба на Дънди Прешъс Металс Челопеч ЕАД е отменено Решение 32-359497/21.10.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение се аргументира законосъобразност на извършеното тарифно класиране. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против митническия акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Дънди Прешъс Металс Челопеч ЕАД, чрез пълномощниците адв. Владимирова и адв. Йорданова, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспорваното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. С оспореното решение е отменено Решение 32-359497/21.10.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас, потвърдено с Решение Р-533/32-419008/02.12.2022 г. на Директора на Агенция Митници, с което е определен код по КН 2502 00 00/ код по ТАРИК 2502 00 00 00 за стока с описание пиритен концентрат насипно, декларирана за износ с МД с MRN 22BG001007AA464806/27.02.2022 г., 22BG001007AA469164/30.03.2022 г., 22BG001007AA476224/11.05.2022 г. и 22BG001007AA476232/12.05.2022 г. В хода на съдебното производство са допуснати съдебно-икономическа, съдебно-техническа и съдебно-химическа експертизи, кредитирани от съда и неоспорени от страните. След извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е отменил митническия акт, като е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. По същество съдът е установил, че на основание чл. 188, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013, за целите на проверката на точността на данните, съдържащи се в посочените митнически декларации, са взети проби за анализ, които са изследвани от външна лаборатория, а Централна митническа лаборатория - София е издала митнически лабораторни експертизи. Изразено е становище, че въз основа на получените резултати и експертна оценка, в съответствие с термините и разпоредбите на глава 25 на КН, изпитаната проба представлява обогатен чрез флотация непържен железен пирит. В оспорваното решение подробно са обсъдени заключенията по допуснатите експертизи, като е формиран краен извод, според който митническият орган не се е справил с доказателствената тежест да установи по безспорен начин, че процесните стоки следва да се класират под различен от декларирания код. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не се установяват сочените от касатора пороци. Съдът подробно е описал установената фактическа обстановка, правилно е възприел фактите и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящият касационен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилно административният съд е постановил, че при определяне тарифното класиране на внасяните стоки, с приоритет се ползват обективните характеристики и качества на стоките. Според трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите (решение Delphi Deutschland, C423/10). Пак според трайната съдебна практика предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта (решения Agroferm, C568/11, т. 41 и Oliver Medical, C547/13, т. 47). В допълнение предназначението на продукта е релевантен критерий само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества (решение Skoma-Lux, C339/09). Видно от мотивите на оспорвания съдебен акт, решаващата инстанция е съобразила приложимата правна уредба и практиката не СЕС, противно на твърденията на касатора. Съдът, обосновано и в съотвествие с доказателствата по делото, е приел, че администрятивният орган не е съумял да докаже, че процесната стока представлява непържен железен пирит, поради което следва да се класира под код по КН 2502 00 00/ код по ТАРИК 2502 00 00 00. Решението е постановено при съобразяване и обсъждане на заключенията по експертизите в съответствие с разпоредбата на чл. 202 от ГПК, като е формиран законосъобразен извод, че правилно при деклариране на износа за стоката е посочен код по КН 2603 00 00 концентрат на медни руди. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-химическата експертиза стоките категорично не представляват обогатен чрез флотация непържен пирит, а пиритен концентрат, получен чрез обогатяване на златно-медно-пиритни руди. Концентратът, съобразно своето предназначение, се използва в металургията за извличане на металите от него в случая на злато. От експертизите се установява още, че процесната стока съдържа мед над 0,5%, което е типично за медните руди, като съдържанието на злато и мед е над бортовото съдържание. От изложеното следва извод, че съдът е съобразил обективните характеристики на стоката, които са водещи при определяне на тарифния код. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 006,86 лв. съгласно представен списък и доказателства за извършването им. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираното възнаграждение без ДДС не надвишава предвидения минимум в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,