Решение № 7670 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4947/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ш. М. – гражданин на Сирия, чрез адв. Е. Станчева, срещу решение № 4915/06.02.2026 г., постановено по адм. дело № 11099/2025 г. на Административен съд – София-град. С него е отхвърлена жалбата на А. Ш. М. против издаденото от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) решение № 4916/30.09.2025 г., с което е отнет предоставения на чужденеца с решение № 7180/08.09.2015 г. на заместник – председател на ДАБ статут на бежанец. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това. Ответната страна – председателят ДАБ при МС, действащ чрез юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание оспорва подадената касационна жалба. Моли настоящата касационна инстанция да остави касационната жалба без уважение и да остави в сила решението на Административен съд – София-град. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – София-град е било решение решение № 4916/30.09.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което е отнет предоставения на А. Ш. М. с решение № 7180/08.09.2015 г. статут на бежанец. С решението по делото съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението, с което е отнет предоставения статут на бежанец на А. Ш. М., е изпълнявало изискванията за форма, съдържало е съответни на материалния закон изводи и в рамките на административното производство са били установени всички релевантни за случая факти и обстоятелства. Съдът е разгледал становищата на страните и е взел предвид възраженията на жалбоподателя. Като неоснователно е отхвърлено твърдението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради издаване на решението извън срока, посочен в чл. 78, ал. 5 от ЗУБ. Съдът е посочил, че този срок е инструктивен. С оглед на наличните доказателства първоинстанционният съд е извел, че извършеното през 2017 г. престъпление по смисъла на чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) от А. Ш. М. съставлява „тежко престъпление“, по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Относно отнемането на предоставен на чужденец статут на бежанец е посочено, че разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ЗУБ препраща към чл. 12, ал. 1 от ЗУБ. Следователно, както е посочено в чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗУБ, статут на бежанец не се предоставя на чужденец, който веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществото. Дадени са разяснения за понятията „заплаха за обществото“ и „обществен ред“, като е достигнато до извод, че в процесния случай извършителят на инкриминирано деяние представлява в най-общ смисъл заплаха за обществото, най-малкото защото непритежаването на валидно издадено свидетелство за управляване на МПС не доказва наличие на съответните умения за упражняване на такава дейност, което представлява потенциална заплаха за други участници в пътното движение. Съдът е посочил и коригиращи мотиви по отношение на разсъжденията в мотивите на административния орган, че предоставеното отрицателно становище от страна на ДАНС се явявало основание да се отнеме предоставения статут по смисъла на чл. 17, ал. 3, вр. чл. 12, ал. 1, т. 6 ЗУБ – „статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност“. Процесуалните действия и изложените от страна на ДАБ мотиви в тази насока са били излишни според съда, но същите не са повлияли на изхода на спора и не съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед на всичко гореизложено първоинстанционният съд е преценил, че административният орган правилно и обосновано е достигнал до решение да отнеме предоставения статут на бежанец на А. Ш. М., и жалбата му е била отхвърлена. Обжалваното решение е правилно. Изводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Съдът е събрал необходимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка, във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е обосновал правните си изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. За пълнота и яснота на изложението следва да бъде маркирана приложимата правна уредба и да се разгледат твърденията, които касаторът излага в жалбата си. Съгласно чл. 17, ал. 3 от ЗУБ предоставен статут на бежанец се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 1 или чл. 13, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗУБ. С оглед на установеното по делото е прието, че А. Ш. М. е извършил „тежко престъпление“ по смисъла на НК, тъй като е представил пред полицейски служители издадено в Сирия свидетелство за управляване на МПС, за което впоследствие по надлежен ред било установено, че представлява „неистински официален документ“. Поради това е достигнато до извод, че А. Ш. М. представлява заплаха за обществото – нарушил е обществения ред в посока увреждане/застрашаване на обществените отношения, що се касае до правната сигурност и общественото доверие в документооборота. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗУБ и с оглед на горепосоченото, статут на бежанец не се предоставя на чужденец, който веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществото. По смисъла на чл. 93, т. 7 от НК „тежко престъпление“ е това, за което по закон е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Извършеното престъпление от чужденеца в процесния случай е било тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, независимо от това, че делото е приключило със споразумение и с по-ниско наказание от предвиденото. Административният съд правилно е субсумирал фактите под посочената материалноправна рамка. В рамките на касационната жалба се твърди, че е приложена неправилно разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ЗУБ, тъй като същата касаела отнемане на хуманитарен статут, а не на статут на бежанец. Това твърдение се явява бланкетно и неоснователно, тъй като в посочената правна норма ясно пише, че „Предоставен статут на бежанец се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 1 или чл. 13, ал. 1, т. 6 и 7“. По отношение на твърдението, че съдът не е квалифицирал като съществено нарушение постановяването на решението на ДАБ след посочения в чл. 78, ал. 5 от ЗУБ срок, също настоящата инстанция не изразява съгласие. Както първоинстанционният съд правилно е посочил, този срок е инструктивен и неговият практически смисъл е да гарантира спазването на принципа за бързина и процесуална икономия. Неспазването на срока би имало значение за пълноценното упражняване правото на защита на засегнатото лице, но в случая това право е било гарантирано. Досежно фактът, че председателят на ДАБ при МС не се е съобразил с посочените от ДАНС указания, административният съд правилно е заключил, че тази преценка е в пределите на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност да прецени на какво основание да постанови отнемане на предоставената международна закрила. Настоящата инстанция счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че несъобразяването със становището в случая не е представлявало основание за отмяна на акта. На последно място, без значение е фактът, че А. Ш. М. е подписал споразумението (одобрено от Районен съд – Харманли, по НОХД № 258/2025 г., с протокол от 22.05.2025 г.), касаещо извършеното престъпление, с цел „да излезе по-бързо от ареста“. Няма данни при протичане на наказателното производство правата на А. Ш. М. да не са му били разяснени и правото му на защита да е било нарушено. Той е бил запознат с водените процесуалните действия, в т.ч. и с документите, които е подписвал. Твърдението, че е чужденец и не е могъл да направи разлика между „умишлено“ и „неумишлено“ (както е посочено в жалбата) деяние, е ирелевантно за случая. Ако лицето е считало, че по този повод процесуалното му положение е било нарушено и вследствие на това – утежнено, е следвало да ангажира защитната си теза в производството по НОХД № 258/2025 г. Без значение е и твърдението, че престъплението е извършено през 2017 г. и до 2025 г. чужденецът не е осъществил действия, с които реално да представлява заплаха за обществото. Законът не предвижда условия за времеви диапазон, от типа на изпитателен срок, след изтичането на който деецът вече да не представлява заплаха за обществото и обществения ред, въпреки извършеното „тежко престъпление“. По гореизложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд, четвърто отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,