Решение № 4497 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 749/2018 г.

Решение № 4497 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 749/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 и сл. от АПК. Образувано е по искане за отмяна /наименовано "Частна жалба"/ на К. П. Б. от гр. В., на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на влязлото в сила определение № 15064/07.12.2017 г. по адм. д. № 13141/2017 г. по описа на ВАС, Пето отделение, с което е оставено в сила определение № 2826 от 18.10.2017 г. по адм. д. № 240/2017 г. на Административен съд В.. В искането е изложен довод за допусната грешка в диспозитива на определението, поради което според Б. се налага отмяната му. Излагат се и съображения по съществото на правния спор, който е предмет на делото. Ответникът - "Обединено гражданско сдружение за В.", редовно уведомено, не се представлява и не изразява становище по искането за отмяна. Ответникът - Секретарят на О. В., редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не изразява становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, намира искането за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С определение № 15064/07.12.2017 г. по адм. д. № 13141/2017 г. по описа на ВАС, Пето отделение, чиято отмяна се иска, е оставено в сила определение № 2826/18.10.2017 г. на Административен съд В. по адм. д. № 240/2017 г. С определение № 2826/18.10.2017 г. на Административен съд В. по адм. д. № 240/2017 г. е оставена без уважение частната жалба на К. П. Б. срещу определение № 702/21.03.2017 г. по адм. д. № 240/2017 г. в частта на наложената на К. Б. глоба за обида към съда на основание чл. 89, ал. 3 от ГПК. Н. Б. са били наложени две глоби с две определения - № 371/13.02.2017 г. и № 702/21.03.2017 г. постановени по адм. д. № 240/2017 г., за: 1/ изразяване в писмен вид на обида спрямо съдията-докладчик по делото, представляваща квалификация, че е "некомпетентен и функционално неграмотен" и 2/ изразяване в писмен вид, че "съдията бил некомпетентен и функционално неграмотен, което не било обида, а диагноза". Административно дело № 240/2017 г. по описа на Административен съд В. е било образувано по жалба на "Обединено гражданско сдружение - В." чрез К. Б. - Заместник председател на УС относно предоставянето на достъп до обществена информация с решение № 16000154-ВН-006ВН/16.01.2017 г. на секретаря на община В., в изпълнение на решение № 2631/28.12.2016 г. по адм. д. № 2900/2016 г. по описа на Административен съд В.. С разпореждане № 172/01.02.2017 г. на Административен съд В. по адм. д. № 240/2017 г., е указано на Б. да направи уточнение на жалбата си, като посочи дали оспорва самото решение № 16000154ВН-006ВН/16.01.2017 г. на секретаря на община В. или оспорва начина на изпълнението на това решение. В заявление със съдебен номер /с. д./. № 1883/06.02.2017 г. до Административен съд В., Б. е настоял за отвода на съдията, поради некомпетентност, пристрастност, функционална неграмотност, неуважение и заплахи към жалбоподателя. С определение № 371/13.02.2017 г. по адм. д. № 240/2017 г. на Административен съд В. е наложена глоба по чл. 89, ал. 2 от ГПК на Б. в размер на 50 лева за нанесената обида на съдията. Б. е подал жалба /наименована"Частна жалба"/ с вх. № 3325/02.03.2017 г. до АС В. по реда на чл. 92 от ГПК, срещу определение № 371/13.02.2017 г. по адм. д. № 240/2017 г. В частната жалба е посочил, че "понятието функционална компетентност не е обида, а диагноза" / като е дал обяснения за понятието. С определение № 702/21.03.2017 г. по адм. д. № 240/2017 г., АС В. е прекратил производството по жалба вх. № 3325/02.03.2017 г. на К. Б. срещу определение № 371/13.02.2017 г. по адм. д. № 240/2017 г., като за нанесената втора обида на съдията, е наложена глоба на Б. в размер на 200 лв. Той е подал жалба срещу определение № 702/21.03.2017 г. по адм. д. № 240/2017 г., която е оставена без уважение с определение № 2826/18.10.2017 г. по адм. д. № 240/2017 г. на АС В.. По жалба на Б. срещу определение № 2826/18.10.2017 г. по адм. д. № 240/2017 г. на АС В., е постановено определение № 15064/07.12.2017 г. по адм. д. № 13141/2017 г. по описа на ВАС, Пето отделение, чиято отмяна се иска в настоящото съдебно производство. С разпореждане на Върховен административен съд от 17.01.2018 г. върху молбата за отмяна, е указано на молителя Б. в 7-дневен срок от съобщаването да уточни основанието за отмяна и да внесе държавна такса в размер 5 лв. В изпълнение на разпореждането Б. е внесъл държавна такса, и е подал молба уточнение, в която е посочено, че "Частната жалба" следва да се счита за молба за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК, предвид сега установеното обстоятелство в диспозитива на определение № 11780/05.10.2017 г. по адм. д. № 9581/2017 г. на ВАС - "Оставя в сила определение № 6047 от 16.05.2017 г. по адм. д. № 4581/2017 на тричленен състав". Б. се позовава на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението, изразяваща се в това, че вместо правилното изписване на номера и годината на административното дело: "адм. д. № 4581/2107 г. " е написано "адм. д. № 4581/2107". Съдът намира, че не е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, както твърди молителят. Наведените в молбата доводи засягат въпроси по съществото на спора, по който има произнасяне с влязъл в сила акт или неотносими към молбата за отмяна - например, че в определение № 15064/07.12.2017 г. по адм. д. № 13141/2017 г. на ВАС, пето отделение, съдът не е разгледал и е отхвърлил 5-те твърдения направени от Б. от частната му жалба № 5632/10.04.2017 г. срещу определение № 702/24.03.2017 г. В молбата неоснователно се претендира, че е налице основанието по чл. 239, т. 1 от АПК. Според тази разпоредба, отмяна на съдебния акт се постановява когато са налице "нови обстоятелства" или "нови писмени" доказателства, които са от съществено значение за делото, които молителят е твърдял, но не е могъл да докаже в хода на процеса. Посочената фактическа грешка в диспозитива на определение № 11780/05.10.2017 г. по адм. д. № 9581/2017 г. на ВАС, подлежи на отстраняване по друг ред. Същата не съставлява "ново обстоятелство" или "ново доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Извънредният способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК се прилага само, когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и обективната истина и се дължи на някоя от лимитативно изброените причини. Отмяната не е средство за поправка на допуснатите от страните процесуални пропуски, нито за отстраняване на всички пороци, вкл. очевидна фактическа грешка, на съдебното решение. Поради това, че отмяната посяга на стабилитета на съдебния акт, основанията за отмяна не могат да се тълкуват и прилагат разширително, нито по аналогия. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Искателят излага и съображения да бъде пререшен въпросът относно основателността на оспорването. Недопустимо е искане за преразглеждане на правния спор, предмет на приключено с влязъл в сила акт съдебно производство и за провеждане на ново касационно производство, поради това, че съгласно чл. 223 АПК касационното решение /респ. определение/ е окончателно. Това е така и предвид естеството на производството за отмяна като извънредно извънинстанционно производство за отмяна на неправилни съдебни актове. Предвид изложените съображения, искането за отмяна чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Не е налице и друго основание за отмяна от изчерпателно посочените по чл. 239 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия