Решение № 5291 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4557/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. И. Д., с [ЕГН], с адрес обл. Стара Загора, общ. Гълъбово, [населено място], подадена чрез пълномощника адв. Р. Райчев, срещу Решение 1139/23.02.2022 г., постановено по адм. дело 8920/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен предявеният от лицето иск срещу Върховния административен съд за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от нарушаване правото на Европейския съюз (ЕС) в окончателното Решение 6950 от 09.06.2021 г., постановено по адм. дело 13641/2020 г. по описа на Върховния административен съд, в размер на 58 817,97 лв., както и на законната лихва в размер на 1 535,93 лв. от датата на настъпване на вредите до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в случая страната е доказала всяка от материалноправните предпоставки за правомерно ангажиране отговорността на ответника, противно на възприетото от административния съд. Сочи, че с окончателното решение на ВАС са нарушени разпоредбите на чл. 4, § 1, б. е, чл. 44, § 4, б. в и чл. 32, § 2, б. iii) от Регламент (ЕС) 1307/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013, както и тези на чл. 61, § 2 и чл. 47, § 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013, които са били релевирани и в касационното производство пред ВАС. Счита, че от анализа на посочените относими спрямо процесния случай разпоредби следва еднозначен извод, че и площи, поставени под угар, отговарят на условията за подпомагане, което не е съобразено нито от ВАС, по повод чието решение се иска присъждане на обезщетение за имуществени вреди, нито от съда при постановяване на атакуваното в настоящото производство решение. Изтъква, че проверките, предшестващи издаване на АУПДВ, не са извършени от функционално независими експертни органи, а от органа, отговарящ за изпълнение на програмата, в нарушение на общностното право. В заключение поддържа становище, че с решението на ВАС са нарушени норми на правото на ЕС, които предоставят права на частноправни субекти земеделски стопани, получатели на безвъзмездна финансова помощ, от чието съдъжание категорично може да бъде установено и съдържанието на уредените в тях права. Аргументира наличие и на пряка причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение на правото на ЕС и настъпилите вреди. Според касатора нарушението на общностното право отговаря и на критерия същественост, което не е съобразено от административния съд. Оспорва и извода на решаващата инстанция, според който обезщетение за вреди от нарушение на правото на ЕС е дължимо само ако сумите са реално заплатени. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на дурго, с което да бъде уважена исковата претенция. Претендира присъждане на разноски. На 08.05.2025 г. е постъпила допълнителната молба от пълномощника на касатора, с която се иска да се конституира министъра на земеделието и храните като трето лице помагач на страната на ищцата в настоящето съдебно производство. Ответникът Върховен административен съд, чрез пълномощника юрк. Дякова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба на Д. с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ срещу Върховния административен съд за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от нарушаване правото на Европейския съюз в окончателното Решение 6950/09.06.2021 г., постановено по адм.д. 13641/2020 г. по описа на ВАС, в размер на 58 817,97 лв., както и на законната лихва в размер на 1 535,93 лв. от датата на настъпване на вредите до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Като включени в размера на сочените за претърпени вреди Д. сочи следните суми: 48 892,00 лв. сумата по оставения в сила АУПДВ 24/112808391/3/01/04/01 от 17.10.2018 г., издаден от Директора на ОД на Държавен фонд Земеделие; 1 424,84 лв. разноски, за които ищцата е осъдена с Решение 703/13.11.2020 г., постановено по адм.дело 271/2020 г. по описа на Административен съд Хасково; 100 лв. разноски, за които ищцата е осъдена с Решение 6950/09.06.2021 г., постановено по адм.д. 13641/2020 г. по описа на ВАС; 10 лв. държавна такса за жалба пред Административен съд Хасково; 2 000,00 лв. адвокатско възнаграждение за защита по адм. дело 1175/2018 по описа на Административен съд - Хасково; 2 000,00 лв. адвокатско възнаграждение за защита по адм. дело 9378/2019 г. по описа на ВАС; 2 000 лв. адвокатско възнаграждение за защита по адм. дело 271/2020 г. по описа на Административен съд Хасково; 391,13 лв. държавна такса за касационна жалба пред ВАС; 2 000,00 лв. адвокатско възнаграждение за защита по адм. дело 13641/2020 г. по описа на ВАС. За да отхвърли така предявения иск, административният съд, от фактическа страна, е приел за установено следното: Между А. И. Д. и Държавен фонд Земеделие е сключен договор 24/112/08391 от 07.11.2012 г. по мярка 112 от ПРСР 2017-2013 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в общ размер на 48 892,00 лв. В одобрения бизнес план приложение и неразделна част към договора, е заложено увеличаване икономическия размер на стопанството от 4,14 ИЕ на 11,76 ИЕ към периода на проверка изпълнението на бизнес плана третата година от сключването на договора. Сумата по договора е изцяло изплатена на ползвателя, като второто плащане е извършено за размер на стопанството от 11.76 ИЕ. По отношение на един от заявените имоти УПИ IX-55, са установени несъответствия по време на извършени три проверки на място преди издаване на процесния АУПДВ на 20.06.2017 г.; на 14.09.2017 г. и на 29.09.2017 г. При нито една от тях не е установено имотът да се обработва, а напротив няма засадени градински краставици, като същият е под угар. Въз основа на тези констатации на административния орган е прието, че икономическият размер на стопанството е 6.09 ИЕ, т.е. е налице хипотезата на чл. 8, ал. 1, т. 2 и чл. 33, ал. 1 от Наредба 9/03.04.2008 г., поради което органът е пристъпил към издаване на АУПДВ. С АУПДВ 24/112/08391/0/04/01 от 17.10.2018 г., издаден от Директора на ОД на ДФЗ - Хасково, на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8-9 ДОПК, в тежест на Д. е установено публично държавно вземане в размер на 48 892,00 лева, ведно с лихва, считано от датата 29.09.2017 г., датата на узнаване на неизпълнението на нормативните и договорни задължения, като с акта е прекратен и Договор 24/112/08391 от 07.11.2012 г. АУПДВ е обжалван, като с Решение 378/14.06.2019 г., постановено по адм. дело 1175/2018 г. по описа на Административен съд Хасково, е прогласен за нищожен в частта, с която е прекратен договора на Д. поради липса на материална компетентност на органа, който го е издал, а по по отношение на частта, с която е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, е отменен като незаконосъобразен. С Решение 3767/11.03.2020 г., постановено по адм. дело 9378/2019г. по описа на ВАС, е отменено Решение 378/14.06.2019 г., постановено по адм. дело 1175/2018 г. по описа на Административен съд Хасково, и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото пред Административен съд Хасково е назначена съдебна агро-икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице размерът на стопанството на жалбоподателката в икономически единици след извършените през 2017 г. проверки на място е 6.09 ИЕ. Въз основа на това съдът е приел, че актът е законосъобразен, поради което жалбата е отхвърлена. С Решение 6950/09.06.2021 г., постановено по адм. дело 13641/2020 г. по описа на ВАС, решението е оставено в сила. При тези фактически установявания, за да отхвърли предявения от Д. иск, административният съд, от правна страна, е изложил следните съображения: Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС е уредена в чл. 240, § 2 от ДФЕС, според който в случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът, в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. В тази връзка административният съд се е позовал на практика на СЕС, според която принципът, според който държавите членки са длъжни да поправят вредите, причинени на частноправни субекти от нарушение на общностното правото, за които те отговарят, се прилага и когато нарушението произтича от решение на юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, ако нарушеното общностно правило има за предмет предоставянето на права на частноправни субекти, нарушението е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпените от увредените лица вреди. Съобразно така зададените критерии относно случаите, когато може да се ангажира извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС на държавата, в случая нейн правораздавателен орган, съдът е приел, че не е налице допуснато съществено нарушение от страна на ВАС на правото на Съюза. По-конкретно са изложени съображения, според които нормите на чл. 4, § 1, б. е, чл. 44, § 4, б. в и чл. 32, § 2, б. iii) от Регламент (ЕС) 1307/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 не уреждат права на частноправни субекти, а съдържат легални дефиниции. По отношение разпоредбата на чл. 61, § 2 от Регламент (ЕС) 1305/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 административният съд е приел, че същата е адресирана до държавите членки и също не създава пряко права за производителите. По отношение на чл. 47, § 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 мотивирано съдът е приел, че с решението на ВАС не е допуснато нарушение на цитираната разпоредба, тъй като наличието на форсмажорно или извънредно обстоятелство относно процесния имот не е доказано. Формиран е решаващ извод за липса на допуснато съществено нарушение на ПЕС от страна на ВАС, като административният съд е приел и че не е доказано наличие на вреда, доказателствената тежест за което е на ищеца. Според съда не е изпълнено и условието за наличие на причинно-следствена връзка, тъй като същото се счита за изпълнено, когато съществува непосредствена връзка като между причина и следствие между допуснатата от въпросната институция неправомерност и претендираната вреда връзка, която ищецът трябва да докаже, което също не е сторено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. По отношение поддържаното с допълнителна молба възражение, според което е налице солидарна отговорност между получателя на помощта и администратора на помощта, същото е неоснователно с оглед решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 06 март 2025г. по съединени дела С-471/23 и С-477/23. В посоченото решение е застъпена тезата, че финансовата корекция може да се определи на икономически оператор, различен от извършилия нарушението, стига финансово отговорния икономически оператор да е могъл да знае, че в случай на нередност при изпълнението на разглеждания проект ще отговаря по този начин за финансовата корекция пред съответния управляващ орган (т. 69 от решението). От друга страна съгласно т. 78 от същото решение, ако бъде установено, че допусналият нередността икономически оператор не е финансово отговорен пред съответния управляващ орган за изпълнението на разглеждания проект, общите принципи на правото на Съюза на добра администрация и на зачитане на правото на защита, както и чл.47 от Хартата допускат този икономически оператор да няма право да участва нито в процедурата за определяне на финансовата корекция, нито в съдебното производство за нейното оспорване. Според т.4.7 и т.4.8.б.е от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ А. Д. се е задължила пред Държавен фонд Земеделие да възстанови платените суми по първото и второто плащане по договора, когато не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ и/или бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанство. Освен А. Д. друго физическо или юридическо лице не е участвало в изпълнението на договора за предоставяне на финансова помощ, поради което не е налице твърдяната солидарна отговорност на А. Д. с министъра на земеделието и харните. По отношение на поддържаното с касационната жалба възражение, според което решението на административния съд не подлежи на оспорване пред ВАС, същото е неоснователно с оглед Решение на СЕС от 19 декември 2024 година по дело С-369/23, съгласно което член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която дадена юрисдикция разглежда като последна инстанция в рамките на касационно обжалване дело относно отговорността на държавата вследствие на твърдяно нарушение на правото на Съюза поради постановено от тази юрисдикция решение, по което дело посочената юрисдикция има качеството на ответник, при условие че тази национална правна уредба и мерките, приети за разглеждането на това дело, позволяват да се отстрани всяко основателно съмнение у правните субекти в независимостта и безпристрастността на съответната юрисдикция. По съществото на спора: Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като при липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. Разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Съюза. Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС. По аргумент от чл. 203, ал. 3 АПК за имуществената отговорност и за допустимостта на исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, уредена на свой ред в разпоредбата на чл. 340, § 2 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). Задължението на държавата да поправи вредите, настъпили в резултат от неизпълнение на задълженията ѝ, произтичащи от Договорите (Договор за Европейския съюз и ДФЕС) е един от основните принципи на правото на Съюза, който е провъзгласен за първи път в цитираното и в атакувания съдебен акт решение на Съда на Европейския съюз от 19.11.1991 г. по съединени дела С-6 и 9/90, Francovich и Bonifaci. Осланяйки се на чл. 4, § 3 от Договора за ЕС (ДЕС тогава чл. 5), че държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза, в това решение СЕС постановява, че принципът за отговорността на държавата за причинените от нея вреди на частноправните субекти, вследствие на нарушения на общностното (сега съюзното) право, е присъщ на системата на Договорите. В последвалата решението по делото Francovich практика на СЕС, в т.ч. и в актуалната му юриспруденция, са изведени условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, като трайно застъпено и безпротиворечиво в тази практика е прието, че увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия, а именно: 1. когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, 2. нарушението на нормата е достатъчно съществено и 3. съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (решение от 05.03.1996 г., по съединени дела С-46/93 и С-48/93, Brasserie du pecheur, т. 51; решение от 15.11.2016 г. по дело С-268/15, т. 41, решение от 04.10.2018 г. по дело С-571/16, т. 84, решение от29.07.2019 г. по дело С0620/17, т. 35, решение от 07.07.2022 г. по дело С-261/21, т. 58 и др.). На доказване подлежат посочените предпоставки, всички твърдени в исковата молба факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и на техния размер. При това условията следва да са налице кумулативно при липсата на което и да е от тях, не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника,. Обсъдени в контекста на данните по делото, анализираните основни положения на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти от съществено нарушение на правото на Съюза, налагат именно формираните от първоинстанционния съд изводи за липсата на осъществени от ответната по делото страна нарушения, а още по-малко достатъчно съществени такива. Съответно при липсата на задължителен елемент от фактическия състав на отговорността е налице отсъствие на задължителните предпоставки в условията на кумулативност, изискващи държавата чрез конституирания като ответник ВАС, да обезвреди ищеца за пълния размер на претърпените от него имуществени вреди в резултат на нарушеното съюзно право. По-конкретно, както правилно е приел и административният съд, нормите на чл. 4, § 1, б. е, чл. 44, § 4, б. в и чл. 32, § 2, б. iii) от Регламент (ЕС) 1307/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013, чието нарушение се изтъква от Д. в решението на ВАС, не са такива, имащи за предмет предоставянето на права на частноправните субекти. Разпоредбата на чл. 4, § 1, б. е от Регламент (ЕС) 1307/2013 съдържа легална дефиниция на понятието обработваема земя за целите на Регламента; разпоредбата на чл. 44, § 4, б. в предивжда, че за целите на настоящия член култура означава и оставена под угар земя, а нормата на чл. 32, § 2, б. iii) гласи, че за целите на настоящия дял хектар, отговарящ на условията за подпомагане означава за времетраенето на съответното задължение на земеделския стопанин е площ, оставена под угар съгласно членове 22, 23 и 24 от Регламент (ЕО) 1257/1999, съгласно член 39 от Регламент (ЕО) 1698/2005 или съгласно член 28 от Регламент (ЕС) 1305/2013. Видно от съдържанието на сочените за нарушени норми, същите не уреждат права за частноправните субекти, както е приел и административният съд. По отношение на разпоредбата на чл. 62, § 2 (в касационната жалба неправилно се сочи чл. 61, § 2) от Регламент (ЕС) 1305/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013, същата предвижда, че когато помощта се отпуска въз основа на стандартни разходи или допълнителни разходи и пропуснати доходи в съответствие с член 21, параграф 1, букви а) и б), по отношение на пропуснати доходи и разходи за поддръжка, и с членове 28 31, 33 и 34, държавите членки гарантират, че съответните изчисления са адекватни и точни, както и че са направени предварително въз основа на честен, справедлив и проверим метод на изчисление. За тази цел орган, който е функционално независим от органите, отговарящи за изпълнението на програмата, и който разполага с подходящите експертни знания, прави изчисленията или потвърждава адекватността и точността на изчисленията. В програмата за развитие на селските райони се включва декларация, потвърждаваща адекватността и точността на изчисленията. Посочената разпоредба урежда задължения на държавите членки, т.е. отново не се касае за норма, уреждаща права за частноправните субекти. Следва да бъдат споделени и мотивите на съда по отношение на разпоредбата на чл. 47, § 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 на ЕП, чието нарушение също се изтъква в касационната жалба. Съгласно чл. 47, § 4 възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013. В конкретния случай наличието на форсмажорно или извънредно обстоятелство не е доказано, като липсват доказателства в тази насока. От страна на Д., при оспорване на АУПДВ единствено е посочено, че през 2017 г. Южна България е била засегната от тежки наводнения, което съставлява форсмажорно обстоятелство по смисъла на чл. 47, § 4, съответно не се дължи възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ. Тоест, при липса на доказателства и конкретни твърдения по отношение на настъпили форсмажорни обстоятелства спрямо имота на Д., които да са релевирани в производството по издаване на АУПДВ, респективно оспорването му по съдебен ред, е недопустимо в производство по ЗОДОВ да се преразглежда отново въпроса за законосъобразността на акта, съответно да се твърди несъответствие на решението на ВАС със съюзното право. От трите задължителни елемента, обосноваващи отговорността на държавата по чл. 203, ал. 3 АПК във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, ищецът не е доказал наличието на първия от тях не е налице правна норма на Съюза, която да предоставя права на частноправен субект, която правна норма да е била нарушена от ответника, и то достатъчно съществено, и от това да са произтекли пряко вреди за ищеца, които да подлежат на обезщетяване. С оглед това не следва да се излагат отделни мотиви по отношение на останалите предпоставки дали нарушението е достатъчно съществено, тъй като такова изобщо липсва, настъпили вреди в претендираните размер и вид, както и дали е налице пряка причинно-следствена връзка на вредите с допуснато нарушение. С оглед изложеното, като е отхвърлил иска на Д., административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременна претенция, в полза на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лв. съгласно списък по чл. 80 ГПК Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,