Решение № 9391 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 932/2010 г.

Решение № 9391 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 932/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Нгуен Фи Конг срещу решение № 256 от 8.12.2009 г. на Административен съд - Смолян по адм. дело № 279/2009 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на МВР - Смолян, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Смолян е отхвърлил жалбата на Нгуен Фи Конг срещу заповед № Я-911 от 25.09.2009 г. на директора на ОД на МВР - Смолян, с която му е отнето правото на постоянно пребиваване в Р България. Съдът, въз основа на данните по административната преписка, обосновано е приел, че жалбоподателят за периода от м. ноември 2007 г. до м. април 2009 г. е бил на територията на СР Виетнам, при родителите си. Съгласно разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България, отказва се продължаване на срока за дългосрочно пребиваване в страната или се отнема правото на дългосрочно пребиваване на чужденец, за когото е установено, че не е пребивавал на територията на Република България или друга държава - членка на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8 и членовете на семействата им по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби. При осъществяване на предпоставките, визирани в цитираната разпоредба, административният орган в условията на обвързана компетентност издава заповед за отнемане правото на постоянно пребиваване на чужденеца в страната. С оглед визираната законова разпоредба, съдът правилно е приел, че наложената мярка на жалбоподателя е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът не е отчел релевантните фактически обстоятелства по спора, свързани с личното и семейното положение на жалбоподателя, позовавайки се на императивния характер на правилото по чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ. По искане на жалбоподателя съдът е събрал писмени и гласни доказателства относно статута на чужденеца. Установено е било, че жалбоподателят не живее от дълги години със съпругата си, а родените от брака им деца са пълнолетни - дъщеря им има собствено семейство, а за сина им, който е ученик в последен клас (към момента на издаване на оспорената заповед) няма данни, че именно той продължава да полага грижи за издръжката и възпитанието му. Установено е също, че отношенията в семейството са влошени, децата подържат спорадични връзки с родителите си, а те от своя страна демонстрират нетърпимост един към друг. Предвид тези обстоятелства, твърдението на жалбоподателя, че наложената му принудителна административна мярка е несъответна с целта на закона и непропорционално засяга негови основни човешки права и свободи е неоснователно. Съдът, като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, е приложил правилно материалния закон, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,