Решение № 4277 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6101/2017 г.

Решение № 4277 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6101/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Е. П. срещу Решение № 511/23.03.2017 г. на Административен съд - В. по адм. дело № 1414/2016 г., отхвърлящо оспорването му на Заповед № Г-275/30.06.2016 г. на зам.-кмета на община В., с която е отказано одобряване на подробен устройствен план - план за регулация на УПИ XXXV-2033 и УПИ XXXVI-2034, кв. 54 по плана на кв. "С. Н." - гр. В..

Ответниците - зам.-кметът на община В. и Б. Б. Д., не изразяват становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима и основателна.

1. Административното производство е започнало по заявление на П. от 10.02.2014 г. за изменение на ПУП за УПИ VIII-903 по повод на одобрена от районния съд спогодба за делбата на недвижимия имот между касатора и ответника Д.. С допълнително заявление от 28.11.2014 г. изрично е поискано изменението на ПУП да се процедира на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ. В хода на производството, както и в заповедта, искането е квалифицирано по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Отказът да се одобри изменението на ПУП е мотивиран с несъгласието на съсобственика на УПИ и липсата на издадена заповед по чл. 16, ал. 5 ЗУТ за индивидуализиране на имотите.

1. а. Изработването на проект на ПУП не е наредено служебно. Искането изхожда от лице по чл. 131 ЗУТ, а съдържанието му определя пределите на произнасяне на компетентния административен орган, т. е. между претендирания от заинтересованата страна юридически факт от кръга по чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ и волеизявлението на органа, с което той признава или отрича осъществяването му, трябва да е налице предметна връзка.

б. В случая административният орган по същество е подменил предмета на производството, с който, бидейки сезиран, е обвързан. Отказът е основан на юридически факт, в частност - несъгласието на съсобственика на имота като предпоставка да се разпореди изменение на ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, чието настъпване не е въведено от заявителя като фактическо основание на търсената правна промяна. Ако пък е съществувало съмнение по този въпрос, администрацията е разполагала с възможността по чл. 30, ал. 2 АПК да даде указание по отстраняването на евентуална нередовност на искането.

1. а. При отсъствието на изследване относно твърдяната от касатора предпоставка за изменение на ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ, относима към процеса по делба на УПИ, съдебната проверка дали поставеният пред администрацията въпрос е законосъобразно разрешен не е възможна. Извеждането на предполагаемата воля на издателя на акта е недопустимо от съда, чийто контрол е ограничен до фактическите основания на отказа. Процесуалният и материалноправен пороци на заповедта - неизясняването на съдържанието на искането и обусловения от него отказ за одобряване на ПУП на незаявено основание (чл. 146, т. 3 и 4 АПК), не са идентифицирани от административния съд. В оспореното решение законосъобразността на заповедта е преценявана според възприетите от органа като релевантни за изменението на плана юридически факти, а не чрез анализ на действително заявените от страната. Затова потвърждаващият заповедта съдебен акт не съответства на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

б. Горният извод не се разколебава и от позоваването в заповедта на неприключила процедура по чл. 16 ЗУТ. Конкретни фактически и правни съображения, обвързващи отказа с този юридически факт, актът не обективира. Изменението на ПУП по чл. 134 ЗУТ и урегулирането с план по чл. 16 от закона са две отделни производства, а отричането на възможността да се измени ПУП в подобна хипотеза не следва по презумпция, още повече при необсъждането й в контекста на релевираното от заявителя основание за градоустройствената процедура.

1. а. Изложеното мотивира отмяната на атакуваното решение и на потвърдения с него административен акт. Доколкото естеството на спорния въпрос и необходимостта от отстраняване на допуснатите нарушения в административната фаза на производството не позволяват произнасяне по съществото на заявлението за изменение на ПУП, преписката ще бъде върната на органа за ново разглеждане - чл. 173, ал. 2 вр. чл. 228 АПК.

б. При възстановената висящност на административното производство е дължим недвусмислен отговор относно основанието за исканото одобряване на ПУП (вкл. чрез указания по чл. 30, ал. 2 АПК за отстраняване на съмнения по съдържанието на заявлението) и като резултат - постигане на предметно съответствие на волеизявлението на органа с него. След изясняването на въпроса за юридическите факти, от които се черпи твърдяното право на изменение на плана, е необходимо съотнасянето им към производството по чл. 16 ЗУТ, респ. на какъв етап се намира то, и очертаване на връзката между тях. В зависимост от отношението помежду им следва да се реши и съдбата на производството по Раздел III от Г. седма вр. чл. 134 ЗУТ с последиците във връзка с протичането му и вида на приключващия го акт. За решаването на въпроса - предмет на производството, административният орган е задължен да осъществява процесуално съдействие на заинтересованите страни - чл. 9, ал. 4 АПК, вкл. и с указания за изпълнението на допълнителни изисквания, имащи отношение към приетите за обуславящи допустимостта или основателността на искането предпоставки (в т. ч. и за заповедта по чл. 16, ал. 5 ЗУТ).

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение