Решение № 5276 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13758/2020 г.

Решение № 5276 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13758/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Т. Б. - М. от гр. Кърджали против решенията по точки 10.1, 10.5.4, 10.6.3, 10. 7, 10.7.1 и 10.7.2 от протокол № 40 от заседанието на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 17.11.2020 г., с които на основание чл. 160 от ЗСВ във връзка с чл. 186а, ал. 4 от ЗСВ са назначени на длъжност "съдия" в районните съдилища класираните кандидати за заемане на три от общо седем длъжности "съдия", съответно в Районен съд – Своге, Районен съд – Кърджали и Районен съд – Мадан, и не е назначена Т. Б. -М. на длъжност "съдия" в посочените районни съдилища поради попълване на местата, съгласно обявения с решение на СК на ВСС по протокол № 7/25.02.2020 г., изм. и доп. с решение по протокол № 8/10.03.2020 г. (обн. в ДВ бр. 47/22.05.2020 г.) конкурс за първоначално назначаване и заемане на 7 (седем) свободни длъжности "съдия" в районните съдилища. В подадената жалба, в допълнително представено писмено становище и в съдебно заседание жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваните решения в съответните им точки, като приети при неизвършване на дължимата от страна на СК на ВСС проверка, относно това дали класираните кандидати за заемане на длъжността "съдия" в Районен съд – Своге и в Районен съд – Кърджали отговарят на изискванията на чл. 162 и чл. 164 от ЗСВ. Изложени са оплаквания за нарушаване на правилата за провеждане на конкурсната процедура, уредени в ЗСВ и Наредба № 1/09.02.2017 г., касателно сроковете за избор на длъжност и изразяване на желание за заемането й от класирания кандидат на длъжността "съдия" в Районен съд – Своге. Развити са съображения относно допуснато нарушение на процедурните правила, предвид факта, че класираният на длъжност "съдия" в Районен съд – Своге А. Ч. присъства и в окончателния списък на одобрените кандидати за "младши следователи", публикуван на 19.10.2020 г., и участва в провежданото в Националния институт на правосъдието (НИП) обучение на класираните кандидати за заемане на длъжността "младши следовател". Твърди се липсата на анализ от страна на Комисията по професионална етика (КПЕ) на СК на ВСС на документите по чл. 181, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗСВ – въпросник и мотивационно писмо. С оглед гореизложените обстоятелства е направено твърдение за наличие на злоупотреба с права от страна на Ч., което трудно би могло да се свърже с наличие на изискуемите за заемане на длъжността нравствени качества, в съответствие с изискването на чл. 162, т. 3 от ЗСВ. Иска се отмяна на оспорените решения, и изпращане на преписката на СК на ВСС за ново произнасяне по същество. Ответникът - Съдийската колегия на Висшият съдебен съвет, действаща чрез пълномощника юрисконсулт Д. Г., в писмено становище и в съдебно заседание оспорва основателността на подадената жалба. Развива подробни съображения досежно липсата на основания по чл. 146 от АПК, обуславящи отмяна на процесните решения по обжалваните точки. Иска се оставяне на жалбата на Т. Б. - М. без уважение и присъждане в полза на ВСС на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Г. Д. от гр. София в писмен отговор и писмени бележки изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. В съдебно заседание поддържа становището си и излага допълнителни доводи в негова подкрепа. Заинтересованата страна А. Ч. от гр. София в писмен отговор и писмени бележки изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. В съдебно заседание се явява лично и се представлява от пълномощника адв. Д., който претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Заинтересованата страна С. Д. от гр. Пловдив, в писмено становище оспорва жалбата, а в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид становищата и доводите на страните, след преценка на събраните доказателства и относимата към спорните правоотношения нормативна уредба, приема следното: От данните по административната преписка се установява, че с решение на СК на ВСС по протокол № 7 от 25.02.2020 г., изм. и доп. с решение по протокол № 8 от 10.03.2020 г., е бил обявен конкурс за първоначално назначаване и заемане на 7 свободни длъжности "съдия" в районните съдилища, както следва: Районен съд - Своге - 1 свободна длъжност, Районен съд - Кърджали - 1 свободна длъжност, Районен съд - Лом - 1 свободна длъжност, Районен съд - Берковица - 1 свободна длъжност, Районен съд - Велики Преслав - 1 свободна длъжност, Районен съд - Айтос - 1 свободна длъжност и Районен съд - гр. Мадан - 1 свободна длъжност. С решения по протокол № 21/23.06.2020 г.; протокол № 24/07.07.2020 г. и протокол № 25/14.07.2020 г. СК на ВСС е определила членовете на конкурсната комисия чрез жребий. С решение по протокол № 14 от 15.06.2020 г., Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) към СК на ВСС е обявила списъка на допуснатите и недопуснатите кандидати в конкурса за първоначално назначаване на длъжността "съдия" в районните съдилища. На 08.08.2020 г. е бил проведен писмения изпит, от който по правилото на чл. 184, ал. 4 от ЗСВ за следващия етап от конкурса са допуснати 82 кандидата. Устният изпит е проведен на 28, 29 и 30 септември 2020 г., като в съответствие с изискването на чл. 185, ал. 1 от ЗСВ са класирани 53 кандидати, получили оценка не по-ниска от добър "4. 00". Поради постъпил отказ от класирания кандидат за заемане на длъжността "съдия" в Районен съд – Своге, Комисията по атестирането и конкурсите с решение по протокол № 28 от 12.10.2020 г. е приела подаденото от В. М. заявление за отказ от участие в конкурса и е извършила второ класиране на кандидатите, на основание чл. 29, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г. С оспорените с жалбата решения по протокол № 40 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 17.11.2020 г., СК на ВСС е приела съответно: 1) т. 10. 1. - Назначава на основание чл. 160 във връзка с чл. 186а, ал. 4 от ЗСВ, А. Ч. на длъжност "съдия" в Районен съд – Своге, с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на встъпване в длъжност; 2) т. 10.5.4. – Назначава на основание чл. 160 във връзка с чл. 186а, ал. 4 от ЗСВ, Г. Д. на длъжност "съдия" в Районен съд – Кърджали, с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на встъпване в длъжност; 3) т. 10.6.3. - Назначава на основание чл. 160 във връзка с чл. 186а, ал. 4 от ЗСВ, С. Д. на длъжност "съдия" в Районен съд – Мадан, с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на встъпване в длъжност; 4) т. 10. 7. - Не назначава Т. Б. - М. на длъжност "съдия" в Районен съд – Кърджали, поради попълване на местата; 5) т. 10.7.1. – Не назначава Т. Б. -М. на длъжност "съдия" в Районен съд – Своге, поради попълване на местата; 6) т. 10.7.2. – Не назначава Т. Б. -М. на длъжност "съдия" в Районен съд – Мадан, поради попълване на местата. Жалбата е подадена против подлежащи на оспорване актове на СК на ВСС, от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 187, ал. 1 от ЗСВ. Нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗСВ урежда правото на жалба на заинтересованите лица срещу решенията на пленума и колегиите на ВСС. Специалното правило на чл. 187, ал. 1 от ЗСВ, регламентиращо правото на жалба срещу решения на колегиите на ВСС в конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт, също така въвежда изискването за интерес от търсената съдебна защита, чрез изрично формулираното право на всеки заинтересован да може да обжалва решението на съответната колегия. Тези жалби са подсъдни на Върховния административен съд, поради което образуването и провеждането на съдебни производства по тях се подчиняват на правилата по АПК, а според чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Оспорващата е участвала в проведения конкурс за първоначално назначаване на длъжност "съдия" в Районен съд – Своге, Районен съд – Кърджали и Районен съд – Мадан, но не е била назначена на тези длъжности, а на друга заявена от нея длъжност: съдия в Районен съд – Лом, което обосновава правния й интерес от търсената съдебна защита. Решенията по т. 10.1., т. 10.5.4. и т. 10.6.3., приети на основание чл. 186а, ал. 4 от ЗСВ, са с позитивно за адресатите им – назначените кандидати, съдържание, и с негативни правни последици за другите участници в конкурса, които не са назначени на тези длъжности. Решенията на СК на ВСС, с които се назначават кандидатите до попълване на местата, за които е обявен конкурса, по правната си същност представляват отказ за назначаване на следващия кандидат, тъй като е негативно по своя характер за него и препятства възможността същият да бъде назначен. Безспорно с отрицателен ефект в правната сфера на жалбоподателката са и останалите обжалвани решения по т. 10. 7., т. 10.7.1. и т. 10.7.2. Неоснователни са доводите за недопустимост поради липсата на процесната хипотеза в изброените в чл. 187 от ЗСВ. Решенията в конкурсните процедури, които са неблагоприятни за кандидатите, които не са назначени, независимо дали поради това, че не отговарят на изискванията по чл. 162 и чл. 164 от ЗСВ или поради назначаване на класирани преди тях кандидати и попълване на местата, имат еднакви правни последици, обосноваващи еднакъв режим на оспорване. По посочените основания редът за оспорването им следва да бъде един и същ - този по чл. 187 от ЗСВ. Неоснователни са и възраженията относно невъзможността да бъдат оспорени само част от приетите на заседанието решения по конкурсната процедура. Наведените оплаквания в тази насока не се подкрепят от приложимата нормативна уредба. Независимо, че се касае до решения на СК на ВСС в една и съща процедура по провеждане на конкурс за съответен орган на съдебната власт с еднакъв режим на оспорване, постановените по него решения са различни индивидуални административни актове, подлежащи на отделно оспорване. Предвид гореизложеното, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съобразявайки фактите по спора, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспорените решения са издадени от компетентен орган в условията на изискуемия кворум и мнозинство, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, разписани в чл. 180 и следв. от ЗСВ. Съгласно чл. 186а, ал. 4 от ЗСВ, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурсът, след три поредни класирания. Върховният административен съд вече е посочвал в практиката си, че при липса на легално определение в Закона за съдебната власт за понятието "кандидат", както и относно обстоятелството доколко встъпването в длъжност променя това качество, е възприета дадената в тълковния речник дефиниция на думата, според която кандидат е всяко лице, което прави постъпки да бъде избрано или назначено на определена длъжност. ВАС е приел, че именно това е вложеното от законодателя значение в думата "кандидат" от разпоредбата на чл. 186 а, ал. 4 от ЗСВ, което предопределя отпадането на това качество с избора и заемането на заявената длъжност до третото поредно класиране (така решение № 4502 от 22.04.2015 г. по адм. д. № 1549/2015 г., VІ отд. на ВАС, решение № 9988 от 03.07.2013 г. по адм. д. № 4782/2013 г., VІ отд. на ВАС). Конкурсите за всяка свободна длъжност се обявяват поотделно за всеки орган на съдебната власт и са самостоятелни, като не са предвидени ограничения за участието на кандидатите и в двата конкурса. В случая заявената от Ч. длъжност е за "съдия" в Районен съд - гр. Своге, което при решаване на въпроса за заемането й до изчерпване на кандидатите, го прави кандидат за нея по реда на класирането, независимо, че е участвал в конкурс за "младши следовател" и е одобрен кандидат, видно от приетия от ПК на ВСС окончателен списък, публикуван на 19.10.2020 г., както и дали е започнало задължителното му обучение в НИП. От друга страна, от разпоредбите на чл. 238 и следв. от ЗСВ, където е уреден статута на младши магистратите, се установява, че за да бъде назначено за "младши следовател" (както и другите посочени длъжности), лицето, освен останалите уредени изисквания, трябва да е издържало успешно изпити след завършен курс на задължително първоначално обучение в Националния институт на правосъдието. От систематичното и граматическо тълкуване на цитираните норми, както и на чл. 249, ал. 1, т. 1, чл. 258, чл. 258а и чл. 258б от ЗСВ, се прави категоричния извод, че до приключване на обучението си в НИП и полагането на изпит за младши магистрати лицето има статут на кандидат в конкурса, какъвто то е било и към момента на приемане на процесните решения на СК на ВСС. Към датата на приемане на оспорените решения кандидатът Ч. не е бил назначен на длъжността "младши следовател" и не е встъпил в длъжност, т. е. не е имал статут на вече действащ младши магистрат. Такъв статут кандидатът не е придобил и към датата на подаденото от него на 13.10.2020 г. заявление до Комисията по атестирането и конкурсите към СК на ВСС, в което изрично е изразил желанието си да заеме длъжността съдия в Районен съд - Своге и е заявил, че няма да участва повече в класирането. Това заявление е своевременно подадено след извършеното на 12.10.2020 г. второ класиране в конкурса. Тъй като към момента на подаване на заявлението и към датата на приемане на процесните решения от СК на ВСС, Ч. е имал качеството на кандидат за длъжността "младши следовател", за него не е съществувала пречка за заемането на длъжността "съдия" в Районен съд - Своге. Неоснователни са и релевираните в жалбата възражения, досежно допуснати нарушения от СК на ВСС и Комисията по професионална етика към нея при осъществяване на проверката на притежаваните от кандидатите нравствени и професионални качества. Преценката на СК на ВСС дали кандидатът отговаря на изискването по чл. 162, т. 3 от ЗСВ - да притежава необходимите професионални и нравствени качества в съответствие с Кодекса за етично поведение на българските магистрати, е нейна дискреция. При извършването й, което се осъществява при обсъждане и гласуване на кандидатурата, СК на ВСС действа в условията на оперативна самостоятелност. Комисията по професионална етика е подпомагащ дейността на СК орган, а нейното становище има спомагателен характер. Актовете на съответните комисии на СК на ВСС не са индивидуални административни актове, а част от процедурата по провеждане на избора и служат за основа на същия, но решаващият орган е съответната колегия на ВСС, в случая СК. Проверката за наличие на всички изискуеми условия е нейна, а преценката дали кандидатът притежава необходимите професионални и нравствени качества, органът извършва, упражнявайки правомощията си по чл. 186, ал. 5 от ЗСВ, след като е събрал всички релевантни доказателства. Законът за съдебната власт не ограничава съответната колегия да се съобразява само и единствено с оценките и предложенията на своите помощни органи. При преценката си за качествата на лицата СК на Висшия съдебен съвет е упражнила своите дискреционни правомощия, съобразявайки обстоятелствата, свързани с дадената от Комисията по професионална етика оценка на нравствените и професионални качества на всички класирани кандидати, вкл. на Ч. и Д., и тяхното отражение върху становището за наличие на етично поведение, съответстващо на длъжността на магистрата. В чл. 37, ал. 10 (предишна ал. 9) от ЗСВ са уредени правомощията на комисиите по професионална етика към колегиите, които извършват проучвания, събират необходимата информация и изготвят становища относно притежаваните нравствени качества на кандидатите в конкурсите за заемане длъжност в органите на съдебната власт, както и на кандидатите за административни ръководители и на кандидатите за заместник-административни ръководители. Комисията е изпълнила задълженията си по чл. 186а, ал. 2 и чл. 37, ал. 10 от ЗСВ. Приложимата нормативна база не поставя условие анализът на попълнения от кандидата въпросник и представеното мотивационно писмо да бъде направен в нарочен документ, както и за наличието на изрични писмени мотиви по всеки документ. Анализът на представените документи се инкорпорира в становището на Комисията по професионална етика, като същият става иманентна част от формираните крайни изводи за притежаваните от кандидата качества. В чл. 20 от Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по професионална етика към СК на ВСС са детайлно уредени действията, който могат да бъдат предприемани от страна на комисията при изпълнение на гореописаните нейни правомощия. В изпълнение на ал. 3 от тези правила КПЕ е изискала служебни характеристики от последната месторабота на кандидатите. Жалбоподателката, както и заинтересованата страна Г. Д., не са предоставили конкретна информация за последната им месторабота, поради което служебните характеристики са изискани от председателя на съответната адвокатска колегия. Последното е изключение от регламентираното в чл. 20, ал. 3 правило, извършено с оглед надлежното изпълнение на задължението на комисията и постигане на целта на цитираните разпоредби и не може да обоснове извод за неравнопоставеност между кандидатите, като наведените от жалбоподателката доводи в тази насока се преценяват като неоснователни. Гореизложеното налага извод, че оспорените с жалбата решения на СК на ВСС са законосъобразни, като приети от компетентния административен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, включително за кворум и мнозинство, и на материалния закон, и в съответствие с целта на закона. Поради това не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната им и жалбата на Т. Б. -М. следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора следва да се уважи искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В производството пред ВАС страната е представлявана от юрисконсулт, а искането за присъждане на възнаграждение е направено своевременно. Възнаграждението е дължимо съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК до максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). В чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приета по делегацията от чл. 37, ал. 1 от ЗПП, е предвидено, че за процесуално представителство по административни дела за една инстанция се определя възнаграждение в размер от 100 до 200 лева. Предвид тази регламентация и с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществената правна защита от юрисконсулта, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство в размер на 100 лева, платимо от жалбоподателката. В тежест на жалбоподателката с оглед изхода на спора следва да бъдат поставени и претендираните от процесуалния представител на заинтересованата страна А. Ч. разноски за адвокатско възнаграждение. Такива се дължат на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 и 3 от Закона за адвокатурата. Адвокат Г. Д. е представлявал заинтересованата страна Ч. в съдебното заседание по делото, за което претендира определяне на адвокатско възнаграждение, като е представил договор за правна защита и съдействие и списък за разноски по реда на чл. 80 от ГПК. Искането следва да се уважи и на адв. Д. трябва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 187, ал. 3 от ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение,