Решение № 13038 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7425/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Ж. Н. С. от [населено място] село, чрез пълномощник адв. С.Вълчев, против решение 918/04.02.2025г., постановено по адм. дело 2205/2024г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение 16/04/1/2/00184/3/01/04/01 от 05.07.2024г., за отказ от изплащане на финансова помощ на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което се отказва изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена с искане за плащане 16/04/1/2/00184/3/01, по договор BG06RDNP001-4.002-0243-с01 ОТ 01.03.2021Г., в размер на 34 226,50 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При изложени съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отмени обжалваното пред първата инстанция административен акт. Претендира се присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Цв. Петкова, в депозирана молба изразява становище за правилност и законосъобразност на съдебното решение, поради което прави искане същото да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски, в това число депозит за възнаграждение на вещо лице, юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд. Предлага съдебния акт да бъде потвърден. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Ж. Н. С., против решение 16/04/1/2/00184/3/01/04/01 от 05.07.2024г., за отказ от изплащане на финансова помощ на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което се отказва изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена с искане за плащане 16/04/1/2/00184/3/01, по договор BG06RDNP001-4.002-0243-С01 от 01.03.2021г., в размер на 34 226,50 лева. С обжалваното решение, предмет на настоящото съдебно производство, административния съд е отхвърлил оспорването. За да достигне до този резултат решаващият състав на първоинстанционния съд е приел, че административиня акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за писмена форма, съгл. чл. 59, ал.2 от АПК, с обсъждане на възарженияа на бенефициера, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Административния съд е извършил анализ на приложимите правни разпоредби, съотнасяйки ги към доказателствата по делото, въз основа на което е приел за безспорно установено, че изпълнителят Протектор БГ ЕООД е определен за изпълнител чрез пряко договаряне, а не посредством процедура за избор чрез публична покана. Безспорно е установено, че разходите за които се кандидатства по проекта са в размер на 70 405.00лева, както и че одобрената след анекса субсидия е в размер на 65 392.64 без ДДС. Одобрените разходи са в размер на 48 895 лв. и субсидия в размер на 34 226.50лева, следователно размерът на предоставената безвъзмездна финансова помощ е по голям от 50 на сто от общата сума на одобрения проект по смисъла на чл. 50, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Следователно при наличието на тези обстоятелства е следвало съобразно нормата на чл. 50, ал.2, т. 2 от ЗУСЕФСУ- Ж.С. да проведе за осъществяване на доставката, процедура за избор на изпълнител с публична покана, а не чрез пряко договаряне, както е сторил. Следователно неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на заявения разход и същия противно от разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 4 от ЗУСЕФСУ се явява недопустим и съответно неподлежащ на верификация. Административния съд е прие за неоснователен довода на жалбоподателя, отнасящ се до обстоятелството, че същия не е регистриран по ДДС и ДДС е невъзвращаем разход, и е нормативно признат. За неоснователно е прието възражение, че неправилно е прието, че следа да се проведе процедура по избор на изпълнител с публична покана, като се твърди, че одобрените разходи са по ниски от 50 000 лева. По изложените съображения е отхвърлил жалбата на Ж.С. като неоснователна. Решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. В съответствие с фактите и правото съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят от касационния състав. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания преповтарят изложените пред първата инстанция доводи, които са обсъдени подробно в оспореното пред настоящата инстанция решение. В настоящия случай правилно е прието, че намира приложение чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, според който бенефициентите по чл. 49, ал. 2, т. 2 от закона (тези, които не са възложители по смисъла на Закона за обществените поръчки), определят изпълнител след провеждане на процедура за избор с публична покана при спазване принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност спазване на основните права и недопускане на дискриминация. На основание чл. 54 от ЗУСЕФСУ правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана са определени с Постановление 160 на МС от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. От доказателствата по делото безспорно се установява, че Ж.С. не е провел процедура за избор на изпълнител с публична покана, съобразно чл. 50, ал.1 от ЗУСЕФСУ, както и при спазване на задълженията по чл. 6, ал. 2 от административния договор и при условията заложени в ПМС 160 от 1.07.2016г. Остава недоказано твърдението на касатора, че при сключване на договора е изпълнена процедурата по избор на доставчик в лицето на Проектор БГ ЕООД и че същия е одобрен от ДФЗ. От доказателствата по делото се установява, че Ж.С. е подал проектното предложение, в което е предвидено изграждане на сграда за съхранение и сортиране на плодове и зеленчуци. Като в т. 7 План на изпълнение/Дейности на проекта в графа Начин на изпълнение изрично е посочено, че за осъществяване на планирана инвестиция е сключен договор с изпълнител за комплексна доставка и изпълнение на всички предвидени позиции. В последствие е подписан административен договор от 01.03.2021г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 4.1.2Инвестиции в земеделски стопанства по тематична подпрограма за развитие на малки стопанства от мярка 4. Инвестиции в материални активимежду Ж.С. и Държавен фонд Земеделие. В чл. 1 от договора е предвидено, че изпълнителният директор на фонда изплаща на бенефициента безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект BG06RDNP001-4.002-0243, с наименование Сграда за съхранение и сортиране на плодове и зеленчуци, а бенефициента получава БФП и се задължава да изпълни проекта, съгласно Формуляр за кандидатстване при спазване на договора, условията и изискванията на условията за кандидатстване и условията за изпълнение по процедурата, правото на ЕС и националното законодателство. В чл. 2 от договора е посочена стойността на допустимите за финансово подпомагане за изпълнение на проекта разходи. А в чл. 6, ал. 2 от договора бенефициентът се е задължил в срок до 90 календарни дни от сключване на договора да избере изпълнител за разходите по проекта, за които се налага провеждане на процедура по реда на глава четвърта от ЗУСЕФСУ и Постановление на Министерски съвет 160 от 1 юни 2016г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на офертите и сключване на договорите в процедурата за избор с публична покана и да се уведоми Фонда. Подписан е анекс BG06RDNP001-4.002-0243-C02, с който се заличават и се създават Приложение 2 и Приложение 7 към анекса. С уведомително писмо за отстраняване на нередовности 07-6500/14691 от 14.11.2023г. адресирано до Ж.С. са изискани доказателства за проведена процедура за избор на изпълнител с публична покана по реда на ЗУСЕФСУ, съгласувана от фонда, тъй като финансовата помощ съгл. чл.2, ал.2 от административния договор представлява 70% от стойността на одобрените и реално извършени от бенефициента разходи за осъществяване на проектното предложение. От Ж.С. е постъпил отговор, от който е видно, че след одобряване на проекта и подписване на административен договор за изпълнител на СМР на обекта е бил определен Проектор БГЕООД. В анекса с ДФЗ е продължило да фигурира като изпълнител същото дружество, с което се подразбира, че не е нужно да се извърши процедура по избор на нов доставчик . Отбелязано, е че промяната на стойността по договора с изпълнителя е направена по време на вече започнато строителство с изпълнителя Проектор БГ ЕООД, поради което не е възможно да се провежда процедура по избор на доставчик, след като по голямата част от СМР са извършени от вече одобрения от ДФЗ изпълнител. Последвало е издаване на оспорения административен акт. По делото е приложен договор между ЗП Ж.С. и Протектор БГ, подписан на 12.10.2018г. за изпълнение на СМР на обект: Сграда за съхранение и сортиране на плодове и зеленчуци. Представен е констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа от 18.08.2023г., от който е видно, че е издадено разрешение за строеж 41/13.07.2017г. издадено от гл. архитект на Община Стамболийски, ведно с одобрени проекти. Издаден протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 13.02.2020г. От последните е видно, че договорът подписан с Проектор БГЕООД за изпълнение на СМР е преди Ж.С. да е кандидатствал, респективно преди подписване на административния договор, разрешението за строеж и протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво също са с дата преди подписване на административния договор. От гореизложеното е видно, че Ж.С. в предвиденият 90-дневен срок от сключване на договора не е избрал изпълнител за разходите по проекта, съобразно предвидената процедура по реда на глава четвърта от ЗУСЕФСУ и Постановление на Министерски съвет 160 от 1 юни 2016г., както и че не е уведомил Фонда. А напротив изпълнителят е избран чрез пряко договаряне, както правилно е приел административния съд и то преди Ж.С. да кандидатства за одобрение на проект по съответната подмярка. Ето защо следва да се обоснове извода, че административния орган правилно е отказал да изплати пълния размер на финансовата помощ, заявено с искане за плащане. Настоящият съдебен състав споделя извода на административния съд, че в чл. 50 от ЗУСЕФСУ, размерът на предоставената безвъзмездна финансова помощ е без данък върху добавената стойност, поради което доводите, че С. не е регистриран по ДДС, и ДДС се явява невъзможен разход се приемат за неоснователни. Съдебният състав споделя извода на административния съд, че е приложима хипотезата на чл. 50 от ЗУСЕФСУ, тъй като прогнозната стойност след подписването на анекса е в размер на 65 392.64 лева. Настоящият съдебен състав споделя изложените мотиви в обжалвания съдебен акт, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение последно, АПК препраща към тях. Като е достигнал до тези правни извод и е отхвърлил жалбата насочена срещу решение 16/04/1/2/00184/3/01/04/01 от 05.07.2024г., за отказ от изплащане на финансова помощ на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице заявените с касационната жалба доводи за отмяна нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, оспорения съдебен акт следва да бъде оставен в сила като валиден, допустим и правилен. Предвид изхода от спора, разноски на касатора не се дължат. От процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на разноски сторени пред първата инстанция и такива направени в касационното производство в размер на 200 лева, както и разноски за заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице. Претендираните разноски сторени пред Административен съд - Пловдив не се следват, тъй като по това съдебно производство разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника вече са присъдени с постановеното решение 918 от 04.02.2025 г постановено по адм. дело 2205/2024г. на Административен съд Пловдив. Не се следват и разноски за заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице, тъй като по адм. дело 2205/2024г. не е била назначена експертиза от една страна, а от друга същите не следва да се претендират в настоящото производство. Претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция е основателна. Съдът определи същото в размер на 200 лева на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,