Решение № 11560 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5806/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Съвета по гражданството при Министерство на правосъдието срещу решение 1885/22.03.2024г., постановено по административно дело 11364 по описа за 2023 година на Административен съд София град. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалните норми, при съществено нарушение на съдопроизводството и е необосновано основания по чл.209, т.3 АПК. От съда се иска решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, а решението на органа оставено в сила. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт, който поддържа касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната по касационното оспорване страна счита, че жалбата е неоснователна и недоказана. В писмен отговор изтъква подробни съображения, а в съдебното заседание се представлява от адвокат Иванов САК, който поддържа оспорването по аргументите, изложени подробно в отговора на касационната жалба. С отговора на касационната жалба е направено искане и за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице касационните основания за отмяна на решението и предлага съдебния акт да бъде отменен или обезсилен. Представя писмено становище. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С обжалваното решение е прогласена нищожността на Решение на Съвета по гражданството при Министерство на правосъдието за прекратяване на преписката на С. Р. по придобиване на българско гражданство 6371/2021г., същият гражданин на Руската Федерация, обективирано в Протокол 35 от заседание, проведено на 27.10.2022г. Със същото решение, Съветът по гражданството при Министерство на правосъдието е осъден да заплати на жалбоподателя сума в размер на 10 лева, представляваща направените във връзка с делото разноски. Съдът е приел по делото, че оспореният акт действително засяга права и интереси на страната, тъй като с изричен диспозитив прекратява провежданото административно производство. Счел е жалбата против него като допустима, съответстваща на изискванията на чл. 212 и 213 АПК и своевременно депозирана, предвид липсата на доказателства за момента и времето на уведомяване на страната. На база събраните доказателства и след обстоен анализ на разпоредбата на чл.33 от Закона за българското гражданство (ЗБГ) първоинстанционният съд е достигнал до извод за допустимост на жалбата, поради дадени указания в тази насока с влязъл в сила съдебен акт на ВАС Решение 11541 от 23.11.2023г. по адм.д. 7271/2023г. и липса на нови обстоятелства в подкрепа на обратната теза. По съществото на спора съдът е възприел съвещателния характер на вменените функции на Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието. Посочил е, че подлежащи на оспорване според нормата на чл.34 от ЗБГ са актовете на Министъра на правосъдието, засягащи негативно правната сфера на кандидата за българско гражданство, включително актовете по прекратяване на производството, като по аналогия с актовете по същество е заключил, че компетентен да прекрати провежданото производство за придобиване на българско гражданство се явява именно Министъра на правосъдието. Що се отнася до конкретната хипотеза, свързана с развило се производство за придобиване на българско гражданство по натурализация, по реда на чл.14а ЗБГ съдебният състав е отчел действието на разпоредбата на §7 от ПЗР на ЗИЗБГ и връзката и с производствата по чл.14а ЗБГ и е заключил, че неприключилото производство е прекратено по силата на самия закон, като липсва правно и фактическо основание за съществуването на постановения административен акт. На следващо място първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 33, ал.3 ЗБГ определяща единствено съвещателна функция за ответния колективен орган, поради което е заключил, че същият не е разполагал с надлежна компетентност да взема решения, засягащи директно правата на заявителите, каквито процесуални възможности съдебният състав е установил единствено и само за Министъра на правосъдието. В заключение е счел, че оспорената заповед е нищожна и като такава нейната невалидност следва да бъде обявена, а подадената жалба като основателна да бъде уважена. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. По съществото на спора настоящият касационен състав намира така постановеното решение за правилно и законосъобразно. Във връзка с възраженията на касатора по допустимостта на първоинстанционния съдебен акт, и искането му за обезсилване на същия и прекратяване на производството по делото поради просрочие на жалбата, с която е бил сезиран Административен съд София град, настоящият съдебен състав намира, че направените правни изводи в Решение 11541/23.11.2023г. по адм.д 7271/2023г. по описа на ВАС касателно депозирането на жалбата на С. Р. в срока, не се оборват от нови фактически установявания. Не се излагат и допълнителни възражения във връзка с допустимостта, различни от разгледаните, поради което правилно първоинстанционният съд е приел жалбата за допустима и се е произнесъл по съществото на спора. Липсата на доказателства за надлежноизвършено връчване на оспореното решение на Съвета по гражданството при Министерство на правосъдието по реда на чл.61, вр. чл.18а АПК, води до извод за срочност на депозираната жалба. Административният съд, след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, правилно е възприел фактическата обстановка и въз основа на нея е формирал обосновани правни изводи, съответстващи на материалния закон. Правилни и обосновани са правните изводи на АССГ, че процесният административен акт на Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието е издаден при липса на материална компетентност, тъй като същият разполага единствено със съвещателни функции. В конкретния случай, органът е бил компетентен, според разбиранията му за смисъла, вложен в разпоредбата на §7 от ПЗР на ЗИЗБГ или единствено да констатира прекратяването на производството по чл.14а ЗБГ по силата на самия закон и на това основание да откаже да предостави становище по депозираното заявление, или в случай че преценява същата норма като задължаваща министъра да извърши прекратяването по реда и съобразно компетенциите му по чл.35, ал.5 ЗБГ, да изпрати преписката с подобно предложение до този орган. Вместо това, като е постановил прекратително решение, Съветът е излязъл извън правомощията, установени с разпоредбата на чл. 33 ЗБГ и е постановил нищожен административен акт, за чието съществуване в правния мир липсват каквито и да е правни и фактически основания. Ако хипотетично бъде възприето за вярно възражението на процесуалния представител на касатора, че производството е било прекратено по-рано, по силата на самия закон, поради което е липсвал предмет, който да бъде прекратен с оспореното решение, то по аргумент на по-силното основание, не следва да бъде допускано изобщо съществуването на оспореното решение в правния мир, като постановено от некомпетентен орган и непораждащо никакво правно действие. В този случай, доколкото адресат на нищожното решение е ответника в касационното производство, то именно негов е правният интерес от обявяване на коментираната нищожност. В отговора на касационната жалба се сочат и аргументи по съществото на заявлението, които не следва да бъдат обсъждани поради липсата на надлежно проведено производство и краен акт по съществото на заявлението. Изложените в него доводи представляват по естеството си излагане на мотиви в подкрепа на краен благоприятен изход в полза на жалбоподателя в прекратеното производство, но по същите настоящият състав не дължи произнасяне. С оглед всичко гореизложено първоинстанционният съд е извел правилен правен извод, че оспореното решение е нищожно, като го е подкрепил с подробни и обосновани аргументи. Направените от съдебния състав заключения относно фактите и правната им квалификация изцяло се споделят от настоящия състав. Въз основа на изложеното, обжалваното решение на Административен съд София- град, като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се уважи искането на ответника за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, но доколкото такива не се доказват, липсва конкретна сума, която да бъде присъдена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение