Решение № 15439 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8867/2018 г.

Решение № 15439 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8867/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. "Си-Си" ООД, гр. Самоков, представлявано от С. К., чрез адв. О. Добрева обжалва решение 3217/16.05.2018 г. на Административен съд, София - град, постановено по адм. дело № 2824/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0319233/06.03.2018 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните възражения се основават, че е извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, а според обжалваната заповед констатираното нарушение изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС. Касаторът счита, че съдът не е обсъдил възражението му за несъответствие между фактическите обстоятелства относно установеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и правното основание за издаване на заповедта. Установеното нарушение е неизпълнение на задължението за издаване на фискален бон за извършената контролна покупка, а мярката е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС – за неспазване реда и начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства, каквото нарушение не е установено. Искането е за отмяна решението и присъждане на разноски. Ответникът - директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, чрез юрк. Георгиев счита, че първоинстанционното решение следва да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд, София град е била заповед № 0319233/06.03.2018 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. София, с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект - магазин, находящ се в гр. София, ул. "Г. С. Раковски" № 68, стопанисван от "Си-Си" ООД, гр. Самоков, за срок от 14 дни. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени. По материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът е приел за установено неспазване реда и начина за отчитане продажбите в търговския обект на "Си-Си" ООД, което представлява основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект за срок до 30 дни" и забрана достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. От доказателствата в административната преписка, съдът е установил, че на 27.02.2018 г. при контролна покупка на 1 бр. дамска чанта на стойност 59 лева, платени в брой, от дружеството стопанисващо обекта не е издадена фискална касова бележка. При тези факти е обоснован краен извод, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС - принудителна административна мярка запечатване на търговски обекти, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според ал. 3 на тази разпоредба фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая от данните по делото безспорно е установено, че на 27.02.2018 г., "Си-Си" ООД в търговски обект - магазин, находящ се в гр. София, е извършило продажба на дамска чанта на стойност 59 лева, заплатена в брой, за която не е издало фискален бон от фискалното устройство, работещо в обекта. При така установените факти, правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, основани на установено несъответствие между фактическите и правни основания, за налагане на мярката, посочени в оспорената заповед. Действително съдът не е обсъдил това възражение, което е поддържано и в първоинстанционното производство. Допуснатото нарушение не е съществено, тъй като не променя изводите за спазване на предвидената от закона форма за издаване на индивидуален административен акт по чл. 59, ал. 2 АПК и изискванията за мотивиране на заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 3 АПК. Посочените в мотивите на заповедта обстоятелства отговарят на съдържанието на нарушената в случая законова разпоредба, а именно – тази по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Административният орган изрично е посочил, че принудителната административна мярка се налага за неиздаването на фискален бон от регистрираното в търговския обект фискално устройство за извършена покупка на 1 бр. дамска чанта на стойност 59 лева. В разпоредителната част на заповедта е посочено съответстващото на констатираното нарушение правно основание за налагане на принудителната административна мярка – чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. От изложеното е видно, че е налице съответствие между фактическото и правно основание за издаване на оспорения индивидуален административен акт. Неточната правна квалификация на нарушението, описано в обстоятелствената част по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, което безспорно е различно от основанието по б. "а" на същата разпоредба, е в мотивите на заповедта и не засяга нито правото на защита на дружеството, нито преценката на съда по приложението на материалния закон. Поради това не представлява съществено нарушение на изискванията за форма, което да обоснове незаконосъобразност на самостоятелно основание. По изложените съображения настоящият състав преценява, че обжалваното решение не е засегнато от пороци по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора, разноски за касационното производство на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, се дължат на ответника по касация за процесуално представителство от юрисконсулт, чрез участие в съдебно заседание, проведено на 20.11.2018 г., в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,