Решение № 11374 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1674/2010 г.

Решение № 11374 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1674/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Руменов Ушев, гр. Банско, ул. "Цар Симеон" № 57 срещу решение № 714 от 03.12.2009 г. на Административен съд, гр. Благоевград, постановено по административно дело № 620/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че всички контролни точки на жалбоподателя са отнети. Не е отчел, че в последното наказателно постановление - № 5157/08 от 07.01.2009 г., с което му се отнемат 17 контролни точки, е посочено, че има оставащи 9 точки. Наказателното постановление е официален документ и посочените в него факти обвързват административния орган. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на вътрешните работи, гр. Благоевград, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с доказателствата по делото и при постановяването му съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Съдът правилно е ценил факта, че в последното, влязло в сила, наказателно постановление е посочено, че на жалбоподателя му остават 9 контролни точки. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки, дори една повече. Приел, че ирелевантно за законосъобразността на оспорения акт е явил ли се е или не жалбоподателят на допълнително обучение за възстановяване на отнети контролни точки. Въз основа на това направил извода, че оспорения акт е законосъобразен. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че на касатора са издадени и влезли в сила наказателни постановления, с които са му отнети общо 40 контролни точки. Първоначалният брой контролни точки, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (Наредба № Iз-1959) е 39. Спорен по делото е въпросът за цененето на фактите и конкретно на факта, че в последното издадено на жалбоподателя наказателно постановление е посочено, че му остават 9 контролни точки. Съдът правилно е приел, че това посочване е ирелевантно за законосъобразността на оспорения акт. Отнемането на контролни точки става по силата на правната норма за предвидените в чл. 4 на Наредба № Iз-1959 нарушения на Закона за движение по пътищата. Единственото законово условие е визираното в нормата нарушение да е установено с влязло в сила наказателно постановление. По делото не се спори, че издадените на жалбоподателя наказателни постановления са за посочените в чл. 4 на Наредба № Iз-1959 нарушения и същите са влезли в сила. С оглед на това отнемането на съответния брой контролните точки настъпва автоматично, по силата на правната норма, и не зависи от преценката на административния орган. Ирелевантно за отнемането и за броя на отнетите контролни точки е какво е отбелязал административният орган в едно или друго наказателно постановление. Извършените нарушения, установени с влезли в сила наказателни постановления, определят броя на отнетите контролни точки. При установено по безспорен начин отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата за жалбоподателя е налице осъществен състава на чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата. Видно от изложеното твърденията на касатора за необоснованост на съдебното решение и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Съдът правилно е ценил събраните по делото доказателства, въз основа на това е направил обосновани изводи и не е допуснал нарушение на процесуалните правила. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд