Решение № 4903 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5685/2013 г.

Решение № 4903 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5685/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дойчин Захариев Стоянов, понастоящем в Затвора - гр. Русе, срещу решение № 32 от 18.01.2013 г., постановено по адм. дело № 280/2012 г. по описа на Административния съд - Русе. В жалбата се прави оплакване за неговата неправилност поради наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, оспорва основателността й, като прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Русе, е отхвърлил като неоснователен иска на Дойчин Захариев Стоянов срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието, за заплащане на сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от бездействие на длъжностно лице към сектор "Арести" при Областна служба "Изпълнение на наказанията" - гр. Русе. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на Държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), Държавата и общините отговарят за вредите на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По делото се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от действие/бездействие, чрез отказ на длъжностно лице към сектор "Арести" при ОС "ИН" - Русе да бъде осъществено свиждане между ищеца и неговата майка, по разрешение на съдия от 14.08.2012 г. Съдът е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица към сектор "Арести" при ОС "ИН" - Русе. Отказ да бъде осъществено свиждане между майката и нейния син на 14.08.2012 г. - непочивен ден не е израз на неизпълнение или нарушаване на определена нормативна разпоредба, както и на установения режим за свиждане. В конкретния случай поведението на длъжностните лица е в съответствие с нормативните изисквания и установените правила, защото нито в специалния закон, нито в правилника за неговото прилагане, приложими към дата 14.08.2012 г., не се съдържа разпоредба, съгласно която на основание издадено разрешение от съдия може да бъде проведено свиждане между задържано лице и неговите близки. Съгласно отменения ред по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2 от 19.04.1999 г. за положението на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража (отм., ДВ, бр. 71 от 01.09.2006 г.) е съществувала правна възможност съдията - докладчик, прокурорът или длъжностното лице, което провежда разследването да разрешат допълнително свиждане и хранителна пратка. Но съгласно Заключителните разпоредби към Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията (ДВ, бр. 71 от 2006 г.) § 51 този правилник отменя цитираната наредба. С измененията в нормативната уредба, ДВ, бр. 71 от 2006 г., въпросите, свързани със свижданията на лицата с мярка за неотклонение задържане под стража се уреждат от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията (отменен 01.02.2010 г.), който вече не регламентира възможност съдията - докладчик, прокурорът или длъжностното лице, което провежда разследването да разрешат допълнително свиждане и хранителна пратка. Възможност да се проведе свиждане на задържано лице на основание издадено разрешение на прокурор или съдия не се предвижда и от действащата правна уредба - Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, в сила от 01.06.2009 г. и в правилника за неговото прилагане, в сила от 01.02.2010 г. Констатирано е, че в процесното разрешение не е посочено на коя дата да се проведе свиждането, а датата 14.08.2012 г. е дата на неговото издаване. С оглед на това съдът е счел, че бездействието изразено чрез отказ да се осъществи свиждане между ищеца и майка му на 14.08.2012 г. не е незаконосъобразно и съответно не е налице като част от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че отказа да се осъществи свиждане между ищеца и майка му на 14.08.2012 г. не е незаконосъобразно и съответно не е налице като част от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, последица от което е и законосъобразното отхвърляне на предявения иск. По делото не са представени доказателства за реално претърпени от касатора неимуществени вреди, представляващи физически и душевни болки и страдания в Русенския затвор, които да са в резултат на противоправно действие или бездействие на затворническата администрация. Воден от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,