Решение № 1963 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6253/2013 г.
ВАСIII отделение12.02.2014 г.докладчик Сребрина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84 от 10.04.2013 г. по адм. д. № 48/2013 г. на Административен съд Перник. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 1963 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6253/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Общински съвет Перник, представляван от председателя Владислав Караилиев, срещу решение № 84 от 10.04.2013 г. по адм. д. № 48/2013 г. на Административен съд Перник с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и затова следва да бъде отменено с произтичащите от това последици, включително присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Кметът на Община Перник, чрез процесуалния си представител адвокат Манов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 185 и сл. от АПК, е отменена изцяло Наредба за финансово подпомагане на спорта в община Перник, приета с решение № 348, взето по протокол № 20/19.12.2012 г. и изменения към нея, съгласно решение № 373, взето по протокол № 1/10.01.2013 г. на Общински съвет Перник, който е осъден да заплати на община Перник сумата 220 лева, направени разноски по делото. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При наличие на относимите доказателства, които съдът е анализирал подробно и задълбочено, са направени обосновани и законосъобразни изводи, че е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 196 от АПК. При изяснена фактическа обстановка, правилно е установено като основание за отмяна на подзаконовия нормативен акт липсата на фактически основания за приемане на Наредбата и допуснато съществено нарушаване на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от ЗНА, приложими на основание чл. 80 от АПК. Не е спазена и разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, съгласно която към проекта на новия нормативен акт следва да се приложат мотиви. Мотивите следва да бъдат налице при обсъждането им. Те трябва да съдържат причините, които налагат приемането, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, както и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изчерпателно изброените в закона изисквания, не се обсъжда от компетентния да го приеме орган /чл. 28, ал. 3 от ЗНА/. Докладът на вносителя и обсъжданията на проекта на заседанията на ОбС, не могат да се възприемат като мотиви към изготвения проект. Докладът не сочи същински мотиви, цели и финансова обосновка за приемане на нормативния акт. Неизлагането на мотиви представлява съществено нарушение на процесуални правила. Неспазването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА представлява нарушение на императивните правни норми, съдържащи се в нормативен акт от по-висока степен, поради което съдът правилно е отменил оспорения акт. Предвид на това, че са налице основания за отмяна поради процесуални нарушения - приемане на подзаконов акт при липса на мотиви на вносителя, правилно е прието, че не следва да се излагат съображения по материалната законосъобразност на оспорената Наредба, както правилно е прието и това, че не следва да се обсъжда и повторно развилата се процедура по реда на чл. 45, ал. 6 и 7 от ЗМСМА за редакционни изменения на някои от текстовете на същата. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,